Хенри Брайлсфорд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Брайлсфорд
британски журналист
Роден: 25 декември 1873
Мърфийлд, Великобритания
Починал: 23 март 1958

Хенри Ноел Брайлсфорд (на английски: Henry Noel Brailsford) е един от най-продуктивните британски леви журналисти от първата половина на 20 век.

Биография[редактиране | edit source]

Брайлсфорд е роден в град Мърфийлд, Йоркшир в семейството на методисткия пастор Едуард Брайлсфорд. Учи в Уотсън колеж в Единбург (1883-1884), след което завършва Гимназията в Дънди, Шотландия (1885-1890). Печели стипендия и следва в Университета в Глазгоу. След завършване с почетна диплома е нает като преподавател в Колежа Куийн Маргарет. През 1887 се отказва от академичната кариера, за да се отдаде на журналистиката и започва работа в Скотс Пикториъл. След препоръка на Робърт Адамсън професор по логика в Университета на Глазгоу Брайлсфорд става чуждестранен кореспондент на Манчестър Гардиън с ресор Балканите, Франция и Египет.

През 1897 година се записва в Филелинската легия и е доброволец в Гръцко-турската война. След войната пише единствения си роман The Broom of the War God (1898). В 1899 се мести в Лондон, където работи за Морнинг Лийдър, а след това става водещ автор на Дейли Нюз, като пише и за Стар и Нейшън.

В 1903 година Брайлсфорд оглавява британска хуманитарна мисия в Македония след разгрома на Илинденското въстание и след завръщането си публикува книгата „Македония. Нейните народи и тяхното бъдеще“ (Macedonia. Its Races and Their Future). През 2013 година книгата е издадена за първи път на български език.[1]

В 1905 Брайлсфорд е осъден за опит за изваждане на британски паспорт под чуждо име с цел пътуване в Русия. Брайлсфорд се присъединява към Независимата лейбъристка партия в 1907 и напуска Дейли Нюз в 1909, когато вестникът подкрепя принудителното хранене на гладуващи затворнички суфражетки. През следващото десетилетие Брайлсфорд пише няколко книги, между които Adventures in Prose (1911), Shelley, Godwin and his Circle (1913), War of Steel and Gold (1914), Origins of the Great War (1914), Belgium and the Scrap of Paper (1915) и A League of Nations (1917) - книга, която призовава за създаване на международна организация, отговаряща за търговията и доставките на суровини, повлияла американския президент Уудроу Уилсън.

В 1913-14 Брайлсфорд е член на Международната комисия за разследване причините и провеждането на балканските войни, създадена от Карнегиевата фондация. Той е виден член на Съюза за демократичен контрол през Първата световна война и участва неуспешно като кандидат на Лейбъристката партия на изборите през 1918 година. След това обикаля Централна Европа и описва живота в победените страни в книгите Across the Blockade (1919) и After the Peace (1920). В тях се съдържа предупреждението, че ако не бъде преразгледан Версайският договор ще доведе до нарастване на германския милитаризъм и евентуално до Втора световна война.

Брайлсфорд пътува в Съветска Русия в 1920 и отново в 1926, като публикува две книги за СССР. Той е редактор на Ню Лийдър, вестникът на Независимата лейбъристка партия от 1922 до 1926, като привлича таланти като Джордж Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс и Бертран Ръсел. Напуска партията в 1932 и през 30-те пише редовно за Рейнълдс Нюз и Ню Стейтсман.

През 1930-те издава антиколониалистката класика Rebel India (1931) и антивоенната Property or Peace? (1934). В края на 30-те е един от малкото автори в Левия книжовен клуб, Ню Стейстсмън и Трибюн, който последователно критикува показните процеси в Съветския съюз.[2]

Брайлсфорд продължава да пише книги и по време на Втората световна война, като най-важните сред тях са Subject India (1943) и Our Settlement with Germany (1944). След оттеглянето му от журналистическото поприще в 1946, той пише история на левълерите, която не успява да завърши до смъртта си и е издадена от Кристофър Хил в 1961. През септември - ноември 1950 година той посещава Югославия и отива по покана на Лазар Колишевски в СР Македония. Там той прекарва един месец, като след това пише отзиви възхваляващи успехите на комунистическите власти и тяхната политика по решаване на Македонския въпрос.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • F. M. Leventhal, The Last Dissenter: H. N. Brailsford and His Times (OUP, 1985)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Македония: нейните народи и тяхното бъдеще
  2. Frederick Charles Barghoorn, The Soviet Cultural Offensive: the role of cultural diplomacy in Soviet foreign policy. Princeton University Press, 1960 (p. 37).
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.