Лерин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЛерин
Φλώρινα
Река Сакулева в града
Река Сакулева в града
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Лерин
Лерин на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Лерин
Лерин на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°46′59.87″ с. ш. 21°24′59.99″ и. д. / 40.7833° с. ш. 21.4° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Население 17 686 (2001)
Надм. височина 642 m
Пощ. код 531 00
Тел. код 23850-2
Леринското поле с град Лерин поглед на изток.

Лѐрин (на гръцки: Φλώρινα, Флорина, на албански: Follorina, Фолорина) е град в Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Лерин в административната област Западна Македония и има население от 17 686 жители (2011). Градът е център и на Леринската епархия на Гръцката православна църква.

География[редактиране | edit source]

Лерин е разположен на устието на дълбоката долина на река Сакулева (на гръцки Сакулевас) в западния край на най-южната част на Пелагония - Леринското поле в подножието на планините Пелистер и Нередска.

Градът отстои на 13 километра южно от границата с Република Македония, на 30 километра южно от Битоля и на 70 километра северно от Костур. През него минават пътищата GR-2 (Преспанско езеро-Воден) и GR-3/E65 (Кожани-Кайляри-Лерин-Негочани-Битоля). Новата магистрала GR-3 ще минава източно от Лерин.

История[редактиране | edit source]

Античност и Средновековие[редактиране | edit source]

Разкопки през 1997 година на хълма с църквата „Свети Пантелеймон“ разкриват селище с акропол от 4 век пр.н.е.[1] През римската епоха това селище е разрушено и градът се спуска в подножието на хълма по бреговете на река Сакулева, където е и днес.

В Средновековието градът влиза ту в границите на Византия, ту в тези на България. През 6 век областта на Пелагония е заселена от славяни. Областта на Лерин е присъединена към България по времето на завоеванието на Македония от хан Персиян и остава в границите на българската държава до 1018 година, когато отново влиза във Византия. В 13 век отново влиза в България при царете Калоян и Иван Асен II, но е загубен окончателно при управлението на Михаил II Асен. В 14 век Лерин е във границите на феодалното владение на Радослав Хлапен.

В 14 век известният византийски историк и император Йоан Кантакузин говори за град Флеринос или Хлеринос (Φλερηνός, Χλερηνός). В Парижкия кодекс от 14 век се споменава крепостта Флорина, а секретарят на Венецианската република Габриеле Каваца минава през град Флурибели (Fluribelli) на път за Ахрида (Охрид) в 1591 година.[2] В 1750 в църковни документи се появява името Хлеринос или Филорина.

Според Сократис Лякос от византийското име Хлеринос, произлизащо от хлоро (χλωρό, зелено) се появява албанското Фолорина или Филорина, тъй като в писмения османски турски ф и х са изписвани по един и същи начин.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Панорама към Лерин от Баба.

Градът добива значение едва в 15 век, когато в него са заселени многобройни турски семейства. Турският елемент преобладава в Лерин над българския през цялата епоха на османското владичество. В 15 век в града живеят 200 християнски и 50 мюсюлмански семейства.[3] В ранните османски документи градът е известен под името Флорина. Поради близостта си до албанските земи градът е изложен на чести разбойнически нападения. Във втората половина на 17 век градът просперира икономически и според Евлия Челеби в 1684 година Филорина, който е известен с многото си птици има 6 квартала с 1 500 къщи, 14 джамии, 2 бани, 2 хана, 100 магазина и т.н. Ригас Велестинлис отбелязва града в своята Голяма карта като Филурина. След Руско-турската война (1768-1774) градът изпада в продължителен упадък, дължащ се на феодалните размирици в албанските земи, за да постигне нов просперитет през 19 век.

В първата половина на 19 век Ами Буе пише за Лерин:

Флорина или Филурина, на 1526 фута височина, е разположена, както Монастир, в долината и край поток, изтичащ в долината на Църна. Това е голямо градче, извънредно дълго и тясно, понеже е притиснато между планината и един хълм, покрит с гробници. Има една улица с дюкяни и населението ще да превишава няколко хиляди души. Франсоа Пуквил ги изчислява на 700 семейства. Голяма част от тях са българи християни и мюсюлмани.[4]
Неокласически къщи на брега на Сакулева.

В 1861 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Лерин като български град,[5] а в 1863 година в кигата си „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Лерин:

За къщите във Флорина... ни се посочи навярно преувеличеното число 3000, чието население се състои наполовина от албанци мюсюлмани и турци и наполовина от българи християни.[6]

В 1870 година на Цветница по време на службата избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град - около 400 семейства - се обявяват за български и българите овладяват градската църква. При обявяването на Българската екзархия за схизматична владиката Прокопиос Мъгленски с помощта на първенците успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията и български остават 40 къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп Константин Гулабчев.[7]

В 1874 година в Лерин е открито първото българско училище с учител Димитър Тъпков от Енидже Вардар.[8][9] За възхода на града говори и пренасянето на митрополията от Емборе в Лерин в 1865 година. Катедралната църква „Свети Георги“ е построена в 1835 година. В 1893-1894 година градът е свързан с железопътна линия със Солун и с Битоля, което още повече допринася за развитието му. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Флорина живеят 4800 гърци.[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 г., Лерин е посочен като град с 1 500 домакинства с 2 800 жители мюсюлмани и 1 800 българи.[11] Почти същите са данните и в „Етнография на Македония“ от 1881 година - 1 500 къщи, 2 800 мюсюлмани и 1690 славяни.[12]

Глава на документ на Леринската българска община

След Руско-турската война българската община в града е възстановена под председателството на свещеник Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.[13] От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава Яким Сапунджиев, подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.[14]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Лерин в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“:

Градчето Флорина е разположено в подножието на Леринската планина. В него има 180 мохамедански къщи и 30 християнски. Данъкът на мохамеданите е 9825 пиастри,, а на християните - 4080 пиастри и 1689 инание-аскерие. Едни от жителите се занимават с различни занаяти, други обработват чужда земя, като разделят полученото наполовина със собствениците.[15]

Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей“[16].

Централният площад в Лерин.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лерин е смесен българо-турски град с 2 820 жители българи, 5 000 турци, 100 арнаути християни и 200 мюсюлмани, 84 власи, 20 евреи и 1 600 цигани.[17]

В конфесионално отношение българското население в Лерин е разделено на българска екзархийска и гъркоманска патриаршистка част. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 800 българи екзархисти и 3 544 българи патриаршисти гъркомани, 72 власи, 30 албанци и 120 цигани. В града функционират три български училища - две основни и едно прогимназиално и четири гръцки - три основни и едно прогимназиално.[18]

Гръцките статистики леко занижават числото на българите екзархисти - според тях в 1910 година в града има 10 000 жители, от които 6 500 мюсюлмани, 3000 гърци и 500 българи.[19]

След Младотурската революция от юли 1908 година в Лерин се създава филиал на гимнастическото дружество „Юнак“ с име „Бигленски юнак“ и ръководено от Стефан Ролев. През септемри градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. 35 души българи и гъркомани са арестувани и бити. Коце Хаджистойчев, Георги Ст. Бояджиев и Христо Маслинчев са изтезавани, за да предадат архива на българския революционния комитет.[20] Към 1912 година е построена нова голяма сграда на българското училище, на мястото на изгорялото старо училище. Негов главен учител е Илия Гулабчев. По това време главен училищен инспектор за Лерин е Алексий Минджов. В друга сграда се помещава българско читалище, построено с пари на местните първенци Димуш Търпенов, Васил Кържатев, Наки Кънев, Мицо Зафиров и Константин Гулабчев. Към читалището е отворено и сиропиталище с помощта на местните фамилии Бакрачеви, Търпешеви, Зафирови и Кържатеви[21].

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Лерин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]

В Гърция[редактиране | edit source]

Общинският съвет в Лерин около 1920 г. Панделис Лукидис (Παντελής Λουκίδης), Димитриос Пацурис (Δημήτριος Πατσούρης), жандармът Карамаунас (Καραμαούνας), Тома Сапунджиев (θωμάς Σαπουντζής), Григор Сапунджиев (Γρηγόριος Σαπουντζής), Николаос Папакиридис (Νικόλαος Παπακυρίδης), Акъ бей (Ακι Μπέης), кметът Тего Сапунджиев (Τέγος Σαπουντζής), Тефик бей (Τεφίκ Μπέης), Михаил Досю (Μιχαήλ Δοσίου)

В началото на ноември 1912 година в Лерин влизат сръбски войски, които са заместени от гръцки на 7 ноември - ден, който днес се чества като дата на освобождението на града от турско владичество. В началото на 20 век повече от 400 жители на града (или жители на околните населени места, които са посочили Лерин като родно място) мигрират в САЩ.[3] Турското население на Лерин и околността е подложено на бой и ограбване, за което свидетелства представителят на българската войска при Гръцката главна квартира Христофор Хасапчиев. Разграбени са дюкяните и къщите на много българи, включително на гъркоманите, незнаещи гръцки език[23].

През Първата световна война през август 1916 година градът е освободен за кратко от българската войска при Леринската настъпателна операция, но след съглашенското контранастъпление през октомври същата година е загубен завинаги.

Според гръцкото външно министерство в 1916 година в града има 3 576 париаршисти, 589 екзархисти и 6 227 мюсюлмани. Към патриаршисткото население се броят и 34 бежански гъркомански семейства със 126 души. След 1912 година голям брой гъркомани - предимно власи от Нижеполе, Търново и Магарево, но и доста българи от Битоля и от другите битолски села, останали в Сърбия, се изселват в Лерин, като след войната от тях в града остават около 300 семейства. В 1912 населението е грубо около 10 000 жители, от които: 5 000 мюсюлмани, 1 600 цигани мюсюлмани, 100 албанци мюсюлмани, 2 800 македонци християни, 150 селяни християни, 50 албанци християни и 300 шпаньолски говорещи евреи.[3] До 1922 година в Лерин са заселени 1 673 бежанци - 730 гъркомани от Сърбия, 484 албанци гъркомани от Албания, останалите от други страни.

Гарата в Лерин, открита на 3 февруари 1892 г.[24]

Преброяването от 1920 показва 2 909 семейства - 12 513 души. През 1923 година мюсюлманското население се изселва в Турция - 1 076 семейства - 4 650 души. На тяхно място са заселени 184 бежански семейства - 79 от Източна Тракия, 54 от Мала Азия, 44 от Кавказ и 7 от Понт. Две години по-късно бежанците са 178 семейства - 750 души.[25]

В началото на 20-те години в Лерин е създадена петорка на Македонската младежка тайна революционна организация.[26] През ноември 1925 година гръцките власти инсценират бомбен атентат в града, който приписват на ВМРО и го използват за репресии над по-будните българи в Лерин - арестувани са над 150 души, като 3 са осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, а 80 души са интернирани на остров Андрос.[27]

Преброяването от 1928 показва 10 585 души, от които 1 999 са бежанци от размяната на населението между Гърция и Турция през 20-те години и 1 613 са бежанци, дошли в града преди 1922 година. В 1932 в Лерин живеят 600 българоговорещи семейства с изявено българско съзнание. В 1940 година в града има 1 000 българофони с негръцко национално съзнание и 500 с неустановено национално съзнание.

През Втората световна война в Лерин е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

В Лерин бяха арестувани и затворени от гърците около 300 души българи, след няколко дена освобождават повечето от тях и остават да лежат сега 16 души. Причини неизвестни[28].

През март 1946 година съдът в Лерин съди 100 души от града за участие в българската паравоенна организация Охрана.[29] По време на Гръцка гражданска война на 12 февруари 1949 година силите на ДАГ започват сражение в Лерин срещу правителствените войски на Гърция, но са отблъснати[30].

Преброявания[редактиране | edit source]

Главната улица в Лерин.
  • 1913 - 10 155 души
  • 1920 - 12 513 души
  • 1928 - 10 585 души
  • 1940 - ? души
  • 1951 - 12 270 души
  • 1961 - 11 933 души
  • 1971 - 11 164 души
  • 1981 - 12 573 души
  • 1991 - 12 355 души
  • 2001 - 14 279 души
  • 2011 - 17 686 души

Лерин днес[редактиране | edit source]

Демархията (кметството).

Обществени институции[редактиране | edit source]

В града има Археологически музей, Музей на модерното изкуство, Художествена галерия на леринските художници, Обществена библиотека „Василики Питоска“ и Фолклорен музей и силогос „Аристотел“.

В града има изнесен център на Университета на Западна Македония.

Регионален лерински седмичен вестник е „Фони тис Флоринис“ (Лерински глас).

Икономика[редактиране | edit source]

Политика[редактиране | edit source]

В Лерин е седалището на македонистката партия Виножито, която се бори за запазване на правата на така нареченото „македонско малцинство“ в Северна Гърция. Кмет (демарх) на Лерин е Стефанос Папанастасиу от Нова демокрация.

Спорт[редактиране | edit source]

Футболният клуб на Лерин се казва Филириакос (Φιλυριακός). Женският отбор на Филириакос е шампион на Гърция за 2000 година и играе финал в 2001 и 2004 година.[31]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Лерин е побратимен град със:

Галерия исторически снимки[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Паметник на Лакис Пирзас на главния площад в Лерин.

Сред известните жители на Лерин са Спиро Гулабчев, български общественик и публицист, един от първите български анархисти, художникът Сотир Костов и революционера от ВМОРО Илия Димушев, гръцките андартски капитани Лакис Пирзас и Стефос Григориу, турските поети Неджати Джумалъ и Шюкрю Елчин.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Официален сайт на Дем Лерин
  2. Lorenzo Bernardo, Viaggio di un ambasciatore Veneziano da Venezia a Constantinopoli nel 1591. (scritto da Gabriele Cavazza), Venezia 1886
  3. а б в Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας Φλώρινα ή Λέριν / Florina ή Lerin.
  4. La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, etc. Paris, 1840.
  5. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  6. J.G.v Hahn "Reise von Belgrad nach Salonik", Wien 1861, 121.
  7. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3-4.
  8. Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.96.
  9. Исторически преглед, том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  11. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.
  12. "Ethnographie de la Macedoine", Philipopoli, 1881.
  13. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570-571.
  14. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.
  15. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.151.
  16. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр.27
  17. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.249.
  18. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.176-177.
  19. Официален сайт на дем Лерин
  20. Ден, брой 2325, 23 септември 1910, стр. 3.
  21. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 37, 38, 49
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 858.
  23. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.172, 182
  24. Railroad Station. // Traces of Ottoman. Посетен на 29 април 2014 г.
  25. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  26. Димитър Гоцев. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919-1941). София, БАН, 1988, стр.20.
  27. Димитър Гоцев. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919-1941). София, БАН, 1988, стр.112.
  28. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  29. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  30. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 157
  31. ΜΕΑΟ Φιλυριακός Φλώρινας



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.