Крушоради

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крушоради
Αχλάδα
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 743 m
Население (2001) 301 души

Крушоради (на гръцки: Αχλάδα, Ахлада, до 1926 Κρουσοράτη, Крусорати или Κρουσουράτη, Крусурати[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 301 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източната част на Леринското поле на 24 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина), в близост до границата с Република Македония. Селото е на десния бряг на Стара река (или Брод, на гръцки Палиорема) в малка котловина между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от изток.

Двете съседни села Юруково (Юруки) и Горно Крушоради (Ано Ахлада) традиционно се броят за махали на Крушоради.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 15 век в село Крушовец, Костурско са отбелязани поименно 36 глави на домакинства.[3] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Крушорад с 61 джизие ханета (домакинства).[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКрушораде като българско село.[5] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в Крушово (Krouchovo) има 40 домакинства със 115 жители българи.[6]

В началото на 20 век Крушоради е изцяло българско село в Леринска каза. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крушоради (Горно и Средно) живеят 650, а в Юрокъ (Юроково) - 216 българи християни.[7] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 760 българи екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крушоради е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Крушоради остава в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. В 1926 година селото е преименувано на Ахлада.[10]

В междувоенния период 40 души от селото се изселват отвъд океана. Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като 114 души емигрират в социалистическите страни.[11]

Според изследване от 1993 година селото чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.[12]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 606 души без Юруково
  • 1920 - 573 души
  • 1928 - 690 души
  • 1940 - 967 души
  • 1951 - 361 души
  • 1961 - 534 души
  • 1971 - 240 души
  • 1981 - 313 души

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има четири църкви – „Свети Спиридон“, „Свето Възнесение Господне“, „Свети Георги“ и „Свети Хараламби“. Съборът му е на Спасовден (Възнесение).[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Крушоради
  • България Минче Геондев, деец на ВМОРО, войвода на крушорадската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[14]
  • Гърция Никола Груев (Николаос Груйос), дядо на премиера на Република Македония Никола Груевски
  • България Христо Георгиев (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[15]
Починали в Крушоради
  • България Дине Клюсов (? - 1902), български революционер, войвода на ВМОРО, загинал с четата си в махалата Юруково

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κρουσοράτη - Αχλάδα
  2. Крушоради има три махали. Двете са чифлици с бейска кула, кехаи и пазачи арнаути, а третата, която се казва още и Юруко, представя нещо като отделно село от тридесетина къщи, пише Христо Силянов в Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, София, 1902, стр. 294.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333.
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 176-177.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 172 и 855.
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  12. Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine).
  13. Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 30.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 172.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.