Върбени (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Лерин. За други значения на Върбени вижте Върбени. За други значения на Итеа вижте Итеа.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияВърбени
Ιτέα
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Върбени
Върбени на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Върбени
Върбени на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°49′59.88″ с. ш. 21°31′00.12″ и. д. / 40.8333° с. ш. 21.5167° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Население 650 (2001)
Надм. височина 642 m

Върбени или Долно Върбени (на гръцки: Ιτέα, Итеа, до 1926 година Βύρμπενη, Вирбени[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 650 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в Леринското поле, на 17 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на Стара река (Палиорема).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В края на 19 век Върбени (или Долно Върбени, за да се различава от Горно Върбени - българското име на Екши Су) е чисто българско село. В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Вербини като българско село.[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вербени като българско село.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Долно Върбени (Dolno-Vrbéni) е посочено като село с 200 домакинства с 615 жители българи.[4] Според Стефан Веркович в 1889 година във Върбени живеят 152 семейства със 732 души българи.[5]

Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Георги Везанков.[6] По време на Илинденското въстание в селото е убит Филип Маврев, а четниците от Върбени Миленко Толев и Стефо Трайков загиват[7].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Върбени (Долно Върбени) има 690 жители българи.[8] В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 624 българи екзархисти.[9] Върбенци не се отказват от екзархията чак до Балканската война.

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Върбени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | edit source]

Взривената църква във Върбени през Първата световна война.
Същата църква, снимата от друг ъгъл.

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата то остава в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Итеа (върба).[12]

През 1940 година гръцкото жандармерийско управление в Лерин съставя списък на лицата, чието национално съзнание е „опасно за държавата“ и в него влизат семействата на Лазар Николов и Вангел Мавров от Върбени. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година във Върбени е установена българско общинско самоуправление. След изтегянето на германците 12-те души, участвали в общинския съвет са разстреляни на площада в селото. В 1946 година 60 души от Върбени са съдени за членство в „Охрана“ от Леринския съд.[13]

Намаляването на жителите на селото през 60-те се дължи на силна емиграция отвъд океана. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на ниско ниво.[14]

В селото има три църкви - „Свето Успение Богородично“ (1930), „Свето Рождество Богородично“ (1912) и „Свети Николай“.[15]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 677 жители
  • 1920 - 548 жители
  • 1928 - 677 жители
  • 1940 - 891 жители
  • 1951 - 960 жители
  • 1961 - 927 жители
  • 1971 - 733 жители
  • 1981 - 713 жители

Личности[редактиране | edit source]

Родени във Върбени
Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров, Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Върбени, Ставро Георгиев от Емборе.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βύρμπενη - Ιτέα
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 93.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.
  5. Веркович, Стефан. Топографическо-этнографический очерк Македонии, СПб, 1889.
  6. Спомени на Георги Попхристов [1]
  7. Илюстрация Илинден, бр.134, стр.10
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  10. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.836.
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.274.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.797.
  18. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.