Неокази (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Република Гърция. За селото в Република Македония, вижте Неокази (Община Пробищип).

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияНеокази
Νεοχωράκι
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Неокази
Неокази на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Неокази
Неокази на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°49′59.88″ с. ш. 21°31′59.88″ и. д. / 40.8333, 21.5333
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Население 542 (2001)
Надм. височина 616 m

Неокази (на гръцки: Νεοχωράκι, Неохораки, катаревуса: Νεοχωράκιον, Неохоракион, до 1928 Νεοκάζη, Νεοκάζι, Неокази, катаревуса: Νεοκάζιον, Неоказион[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 542 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 12 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) в Леринското поле. Официалното седалище на дем Вощарани, който съществува до 2011 година и чийто център дотогава е Неокази, е в основаната от жители на Неокази махала Агиос Атанасиос, която се води отделно селище с 51 жители.[2]

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Леокафзи (Leokafsi) като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Неоказа (Néokaza) е посочено като село с 250 домакинства с 630 жители българи.[4]

В началото на 20 век Неокази е село в Леринска каза в Османска империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 650 жители българи и 180 жители турци.[5] По време на Илинденското въстание селото е опожарено, а 70 души са избити[6]. Това става след нападението на башибозука на Хайдар бей, който залавя мъжете от селото и на две групи ги избива край него.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Неокази (Neokazi) има 608 българи екзархисти и функционира българско училище. [8] През 1906 година Хенри Брайлсфорд отбелязва Неокази като "бедно българско селце".[9]

По време на Балканската война 2 души от Неокази се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | edit source]

Войници на Антатата в Неокази.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Неокази се изселва и на негово място са заселени гръцки бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 31 бежански семейства със 117 души бежанци.[11] В 1928 година селото е прекръстено на Неохораки.[12]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Лазар Дералов, Методи Аджемов, Стоян Лондев, Христо Додов, Коста Нойков, Методи Танев, Трайко Нойков, Христо Тошоминов, Ване Георджинов, Ване Биров.[13]

Забележителности[редактиране | edit source]

В селото има две църкви - „Свети Атанасий“, построена в 1884 година и гробищната църква „Свети Йоан Предтеча“.[14]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Неокази

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νεοκάζη -- Νεοχωράκι
  2. Официален сайт на бившия дем Вощарани
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  6. Спомени на Георги Попхристов [1]
  7. Илюстрация Илинден, бр.134, стр.10
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, p.176-177.
  9. Brailsford, H. N. Macedonia: Its Races and Their Future, London 1906, p. 160
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 868.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.
  14. Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  15. Vassilis Kyrkos
  16. Art Studio Vasilis Kyrkos
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 240.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 405.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.