Раково (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раково.

Раково
Κρατερό
Френски войски в Раково през 1918 година.
Френски войски в Раково през 1918 година.
Гърция
Red pog.png
Раково
Западна Македония
Red pog.png
Раково
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелистер
Надм. височина 1 015 m
Население (2001) 151 души

Раково или Ракова (на гръцки: Κρατερό, Кратеро, катаревуса: Κρατερόν, Кратерон, до 1926 година Ράκοβο или Ράκοβον, Раково или Раковон[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 151 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 15 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 8 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес) на река Ракова (Кратериотико Рема) в планината Пелистер близо до границата с Република Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Руини на опожареното при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание Раково

В началото на 20 век Раково е чисто българско село в Битолска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Раково като българско село.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Раково има 850 жители българи.[3]

В началото на 20 век всички жители на Раково са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 640 българи патриаршисти гъркомани.[4]

Селото е изгорено и много от жителите му са избити от османски войски по време на Илинденското въстание.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Раково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1913 година селото има 1008 жители, в 1920 година 299 семейства с 811 жители, а в 1928 - 740 жители. В 1926 година е прекръстено на Кратерон.[6] В 1932 година в селото живеят 201 българогласни семейства, а в 1945 година 950 жители, всички с „гръцко национално съзнание“. Преброяването от 1951 година показва 719 жители.

Църквата в Раково „Свети Николай“ е построена в 1843 година. Съборът в Раково е на 7 юли.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Васил Малогеоргиев (Василис Малио Йоргос) и Константин Бойковски (Константинос Бойковитис), андартски дейци от Раково. Васил умира преди Балканската война. Коста в 1908 година емигрира в Америка, но в 1911 се връща и действа с малка чета в района[7]
Родени в Раково
  • България Иван Кафеджията (? - 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Гърция Лазо (Λάζος), гръцки андартски деец, братовчед на Павле Илиев и помощник на капитан Мораитис[8]
  • Гърция Михаил Раковчето (Μιχαήλ Ρακόβου), гръцки андартски деец, куриер и водач на чети[8]
  • Гърция Павле Илиев (Павлос Раковитис, ? - 1908), гръцки андартски капитан
  • България Петър Ив. Атанасов (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина[9]
  • Република Македония Трайче Груйоски - Павле (р. 1921), югославски партизанин и политик

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ράκοβο -- Κρατερό
  2. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 236.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 168-169.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.69 и 874.
  6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  7. Μακεδονικός Αγώνας: Κρατερό Φλωρίνης. Ο Μακεδονομάχος οπλαρχηγός Παύλος Ρακοβίτης.
  8. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 169.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.69.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.