Бел камен (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото Бел камен в Гърция. За едноименното село в България вижте Бел камен. За другите села на име Дросопиги в Гърция вижте Дросопиги.
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияБел камен
Δροσοπηγή
Църквата в Бел камен.
Църквата в Бел камен.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Бел камен
Бел камен на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Бел камен
Бел камен на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°40′59.88″ с. ш. 21°27′00″ и. д. / 40.6833, 21.4500 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Население 355 (2001)
Надм. височина 1 120 m

Бел камен (изписване преди 1945 година Бѣлъ Каменъ, на гръцки: Δροσοπηγή, Дросопиг̀и, до 1928 година Μπελκαμένη, Белкамени[1]) е село в Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 355 жители (2001), мнозинството от които арванити.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 13 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в Нередската планина на левия бряг на Белкаменската река в подножието на върха Вич (Вици) над селата Долно и Горно Котори.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Бел камен е българско село, което е напуснато от жителите си в размирните времена в края на 18 век. През 19 век в него се заселват албанци християни и малко влашки семейства от Епир. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото е възстановено в 1844 година от албанци преселници от село Пликати, Коницко.[2][3] В края на 19 век Бел камен е голямо село с християнско гъркоманско албанско и влашко население. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бел камен (Bel kamen) е показано два пъти - веднъж като село в Леринска каза с 80 домакинства и 260 жители българи и втори път като село в Костурска каза със 100 домакинства и 310 жители албанци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Бел камен:

„ Източно от Невеска и североизточно от Клисура на пет часа и половина разстояние се намира новооснованото село Бел камен. В него има 12-14 куцовлашки къщи. Жителите са скотовъдци и чергари; има обилие от вода; населението се увеличава ежедневно. В селото има една малка църква и свещеник.[5] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бел камен има 560 жители арнаути и 100 жители власи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 100 власи и 560 албанци и работи влашко училище.[7]

Според гръцки данни в селото има 150 семейства „албанофони“ и 55 „влахофони“ с гръцко съзнание.[8] Цялото население е вярно на Цариградската партиаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.

[редактиране] В Гърция

Етнографски и исторически музей в Бел камен

През Балканската война през 1912 година в селото влизат гръцки части. В началото на юли 1913 г. по време на Междусъюзническата война гръцки части разбират Сборната партизанска рота на Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение, а командирът ѝ Васил Чекаларов загива. Селото остава в Гърция след войната. В 1928 година е прекръстено на Дросопиги, прохладен извор.[9]

На 4 април 1944 година селото е изгорено от германските окупатори. През 1947 година селото е разрушено и напуснато от жителите си по време на Гръцката гражданска война и затова в преброяването от 1951 година се води без жители. Жителите му се заселват в Долно Котори. По-късно в 1952 гръцките власти година изграждат 125 къщи, недалече от старото място на селото и заселват във възстановеното село част от върналите се белкаменчани.[10]

Според изследване от 1993 година селото е арванитско и в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[11]

[редактиране] Забележителности

Около Бел камен има запазени два красиви каменни моста на Белкаменската река, като единият е от 1883 година. Запазена е също каменна воденица от 1852 година. Съборът на селото е на Свети Дух.[12]

Кметството в Бел камен.

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 1 364 жители
  • 1920 - 770 жители
  • 1928 - 752 жители
  • 1940 - 765 жители
  • 1951 - 0 жители
  • 1961 - 581 жители
  • 1971 - 421 жители
  • 1981 - 364 жители
  • 1991 - 327 жители

[редактиране] Личности

Николаос Манос.
Родени в Бел камен
Починали в Бел камен

[редактиране] Литература

  • Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., “Λαογραφικά του γάμου στα χωριά Φλάμπουρο και Δροσοπηγή Νομού Φλωρίνης”, Θεσσαλονίκη 1993.

[редактиране] Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Бел камен (дем Лерин)

[редактиране] Галерия

  • Изглед към Бел камен.

  • Кафене в Бел камен.

  • Чешма в Бел камен.

  • Камбанарията на църквата в Бел камен.

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπελκαμένη -- Δροσοπηγή
  2. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 88.
  3. ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени
  4. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83 и 110-111.
  5. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.
  6. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  7. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  8. ↑ Μπελκαμένη
  9. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. ↑ Официален сайт на Дем Кучковени
  11. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени
  13. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 77.
Дем Лерин (Флорина)
Лерин (Флорина) | Арменово (Арменохори) | Арменско (Алона) | Баница (Веви) | Бел камен (Дросопиги) | Битуша (Парорио) | Борешница (Палестра) | Буф (Акритас) | Вощарани (Мелити) | Върбени (Итеа) | Въртолом (Агиос Вартоломеос) | Гара Баница (Статмос Вевис) | Горно Каленик (Ано Калиники) | Горно Клещино (Ано Клинес) | Горно Котори (Ано Идруса) | Горно Крушоради (Ано Ахлада) | Горно Неволяни (Скопия) | Долно Каленик (Като Калиники) | Долно Клещино (Като Клинес) | Долно Котори (Идруса) | Забърдени (Лофи) | Кабасница (Проти) | Калугерица (Калогерица) | Клабучища (Полиплатано) | Кладороби (Кладорахи) | Крапешино (Атрапос) | Кучковени (Перасма) | Крушоради (Ахлада) | Лагино (Триандафилия) | Лесковец (Лептокариес) | Лъжени (Месониси) | Матешница (Симос Йоанидис) | Махала (Тропеухос) | Негован (Фламбуро) | Негочани (Ники) | Неокази (Неохораки) | Неос Кавкасос | Неред (Полипотамо) | Обсирено (Етнико) | Орта Оба (Месокамбос) | Песочница (Амохори) | Петорак (Трипотамос) | Плешевица (Колхики) | Пополжани (Папаянис) | Раково (Кратеро) | Росен (Ситария) | Сакулево (Марина) | Света Петка (Агия Параскеви) | Сетина (Скопос) | Турие (Корифи) | Търсие (Тривуно) | Хасаново (Месохори) | Юруково (Юруки)

Исторически села: Елхово (Елатия) | Коняри | Попадия | Рахманли (Елеуса)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бел_камен_(дем_Лерин)&oldid=4801212“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици