Бел камен (дем Лерин)
Тази статия е за селото Бел камен в Гърция. За едноименното село в България вижте Бел камен. За другите села на име Дросопиги в Гърция вижте Дросопиги.
Δροσοπηγή |
|
Църквата в Бел камен. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
|
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Нередска планина |
| Население | 355 (2001) |
| Надм. височина | 1 120 m |
Бел камен (изписване преди 1945 година Бѣлъ Каменъ, на гръцки: Δροσοπηγή, Дросопиг̀и, до 1928 година Μπελκαμένη, Белкамени[1]) е село в Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 355 жители (2001), мнозинството от които арванити.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 13 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в Нередската планина на левия бряг на Белкаменската река в подножието на върха Вич (Вици) над селата Долно и Горно Котори.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
Бел камен е българско село, което е напуснато от жителите си в размирните времена в края на 18 век. През 19 век в него се заселват албанци християни и малко влашки семейства от Епир. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото е възстановено в 1844 година от албанци преселници от село Пликати, Коницко.[2][3] В края на 19 век Бел камен е голямо село с християнско гъркоманско албанско и влашко население. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бел камен (Bel kamen) е показано два пъти - веднъж като село в Леринска каза с 80 домакинства и 260 жители българи и втори път като село в Костурска каза със 100 домакинства и 310 жители албанци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Бел камен:
| „ | Източно от Невеска и североизточно от Клисура на пет часа и половина разстояние се намира новооснованото село Бел камен. В него има 12-14 куцовлашки къщи. Жителите са скотовъдци и чергари; има обилие от вода; населението се увеличава ежедневно. В селото има една малка църква и свещеник.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бел камен има 560 жители арнаути и 100 жители власи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 100 власи и 560 албанци и работи влашко училище.[7]
Според гръцки данни в селото има 150 семейства „албанофони“ и 55 „влахофони“ с гръцко съзнание.[8] Цялото население е вярно на Цариградската партиаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.
[редактиране] В Гърция
През Балканската война през 1912 година в селото влизат гръцки части. В началото на юли 1913 г. по време на Междусъюзническата война гръцки части разбират Сборната партизанска рота на Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение, а командирът ѝ Васил Чекаларов загива. Селото остава в Гърция след войната. В 1928 година е прекръстено на Дросопиги, прохладен извор.[9]
На 4 април 1944 година селото е изгорено от германските окупатори. През 1947 година селото е разрушено и напуснато от жителите си по време на Гръцката гражданска война и затова в преброяването от 1951 година се води без жители. Жителите му се заселват в Долно Котори. По-късно в 1952 гръцките власти година изграждат 125 къщи, недалече от старото място на селото и заселват във възстановеното село част от върналите се белкаменчани.[10]
Според изследване от 1993 година селото е арванитско и в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[11]
[редактиране] Забележителности
Около Бел камен има запазени два красиви каменни моста на Белкаменската река, като единият е от 1883 година. Запазена е също каменна воденица от 1852 година. Съборът на селото е на Свети Дух.[12]
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 1 364 жители
- 1920 - 770 жители
- 1928 - 752 жители
- 1940 - 765 жители
- 1951 - 0 жители
- 1961 - 581 жители
- 1971 - 421 жители
- 1981 - 364 жители
- 1991 - 327 жители
[редактиране] Личности
- Родени в Бел камен
Атанасиос Слатинас (Αθανάσιος Σλατίνας), гръцки андартски деец, четник[13]
Николаос Манос, гръцки андартски капитан
Спиро Балкамени (1886 - 1912), албански революционер
- Починали в Бел камен
Васил Чекаларов (1872 - 1913), български революционер
Дельо Лесковски, български хайдутин
Ламбринос Вранас (? - 1905), гръцки андартски капитан
[редактиране] Литература
- Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., “Λαογραφικά του γάμου στα χωριά Φλάμπουρο και Δροσοπηγή Νομού Φλωρίνης”, Θεσσαλονίκη 1993.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Галерия
[редактиране] Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπελκαμένη -- Δροσοπηγή
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 88.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83 и 110-111.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
- ↑ Μπελκαμένη
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Официален сайт на Дем Кучковени
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 77.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |