Бел камен (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото Бел камен в Гърция. За едноименното село в България вижте Бел камен. За другите села на име Дросопиги в Гърция вижте Дросопиги.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияБел камен
Δροσοπηγή
Църквата в Бел камен.
Църквата в Бел камен.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Бел камен
Бел камен на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Бел камен
Бел камен на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°40′59.88″ с. ш. 21°27′00″ и. д. / 40.6833, 21.4500 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Нередска планина
Население 355 (2001)
Надм. височина 1 120 m

Бел камен (изписване преди 1945 година Бѣлъ Каменъ, на гръцки: Δροσοπηγή, Дросопиг̀и, до 1928 година Μπελκαμένη, Белкамени[1]) е село в Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 355 жители (2001), мнозинството от които арванити.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 13 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в Нередската планина на левия бряг на Белкаменската река в подножието на върха Вич (Вици) над селата Долно и Горно Котори.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Бел камен е българско село, което е напуснато от жителите си в размирните времена в края на 18 век. През 19 век в него се заселват албанци християни и малко влашки семейства от Епир. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото е възстановено в 1844 година от албанци преселници от село Пликати, Коницко.[2][3] В края на 19 век Бел камен е голямо село с християнско гъркоманско албанско и влашко население. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бел камен (Bel kamen) е показано два пъти - веднъж като село в Леринска каза с 80 домакинства и 260 жители българи и втори път като село в Костурска каза със 100 домакинства и 310 жители албанци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Бел камен:

Източно от Невеска и североизточно от Клисура на пет часа и половина разстояние се намира новооснованото село Бел камен. В него има 12-14 куцовлашки къщи. Жителите са скотовъдци и чергари; има обилие от вода; населението се увеличава ежедневно. В селото има една малка църква и свещеник.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бел камен има 560 жители арнаути и 100 жители власи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 100 власи и 560 албанци и работи влашко училище.[7]

Според гръцки данни в селото има 150 семейства „албанофони“ и 55 „влахофони“ с гръцко съзнание.[8] Цялото население е вярно на Цариградската партиаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.

[редактиране] В Гърция

Етнографски и исторически музей в Бел камен

През Балканската война през 1912 година в селото влизат гръцки части. В началото на юли 1913 г. по време на Междусъюзническата война гръцки части разбират Сборната партизанска рота на Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение, а командирът ѝ Васил Чекаларов загива. Селото остава в Гърция след войната. В 1928 година е прекръстено на Дросопиги, прохладен извор.[9]

На 4 април 1944 година селото е изгорено от германските окупатори. През 1947 година селото е разрушено и напуснато от жителите си по време на Гръцката гражданска война и затова в преброяването от 1951 година се води без жители. Жителите му се заселват в Долно Котори. По-късно в 1952 гръцките власти година изграждат 125 къщи, недалече от старото място на селото и заселват във възстановеното село част от върналите се белкаменчани.[10]

Според изследване от 1993 година селото е арванитско и в него арванитският език е запазен на средно ниво, а влашкият на ниско.[11]

[редактиране] Забележителности

Около Бел камен има запазени два красиви каменни моста на Белкаменската река, като единият е от 1883 година. Запазена е също каменна воденица от 1852 година. Съборът на селото е на Свети Дух.[12]

Кметството в Бел камен.

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 1 364 жители
  • 1920 - 770 жители
  • 1928 - 752 жители
  • 1940 - 765 жители
  • 1951 - 0 жители
  • 1961 - 581 жители
  • 1971 - 421 жители
  • 1981 - 364 жители
  • 1991 - 327 жители

[редактиране] Личности

Николаос Манос.
Родени в Бел камен
Починали в Бел камен

[редактиране] Литература

  • Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., “Λαογραφικά του γάμου στα χωριά Φλάμπουρο και Δροσοπηγή Νομού Φλωρίνης”, Θεσσαλονίκη 1993.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Галерия

[редактиране] Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπελκαμένη -- Δροσοπηγή
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 88.
  3. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83 и 110-111.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  8. Μπελκαμένη
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Официален сайт на Дем Кучковени
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  13. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 77.
Дем Лерин (Флорина)
Лерин (Флорина) | Арменово (Арменохори) | Арменско (Алона) | Баница (Веви) | Бел камен (Дросопиги) | Битуша (Парорио) | Борешница (Палестра) | Буф (Акритас) | Вощарани (Мелити) | Върбени (Итеа) | Въртолом (Агиос Вартоломеос) | Гара Баница (Статмос Вевис) | Горно Каленик (Ано Калиники) | Горно Клещино (Ано Клинес) | Горно Котори (Ано Идруса) | Горно Крушоради (Ано Ахлада) | Горно Неволяни (Скопия) | Долно Каленик (Като Калиники) | Долно Клещино (Като Клинес) | Долно Котори (Идруса) | Забърдени (Лофи) | Кабасница (Проти) | Калугерица (Калогерица) | Клабучища (Полиплатано) | Кладороби (Кладорахи) | Крапешино (Атрапос) | Кучковени (Перасма) | Крушоради (Ахлада) | Лагино (Триандафилия) | Лесковец (Лептокариес) | Лъжени (Месониси) | Матешница (Симос Йоанидис) | Махала (Тропеухос) | Негован (Фламбуро) | Негочани (Ники) | Неокази (Неохораки) | Неос Кавкасос | Неред (Полипотамо) | Обсирено (Етнико) | Орта Оба (Месокамбос) | Песочница (Амохори) | Петорак (Трипотамос) | Плешевица (Колхики) | Пополжани (Папаянис) | Раково (Кратеро) | Росен (Ситария) | Сакулево (Марина) | Света Петка (Агия Параскеви) | Сетина (Скопос) | Турие (Корифи) | Търсие (Тривуно) | Хасаново (Месохори) | Юруково (Юруки)

Исторически села: Елхово (Елатия) | Коняри | Попадия | Рахманли (Елеуса)

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици