Прекопана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияПрекопана
Περικοπή
Църквата „Свети Николай“
Църквата „Свети Николай“
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Прекопана
Прекопана на картата на Гърция
Dimos Amyndeou - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Прекопана
Прекопана на картата на дем Суровичево и област Западна Македония
Координати: 40°37′00.12″ с. ш. 21°24′59.99″ и. д. / 40.6167, 21.4000 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Вич
Население 41 (2001)

Прекопана (изписване преди 1945 година Прѣкопана, на гръцки: Περικοπή, Перикоп̀и, до 1928 Πρεκοπάνα, Прекопана[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония с 41 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 30 километра южно от град Лерин (Флорина) високо в планината Вич на единия от двата пътя между селата Бел камен и Българска Блаца (Оксия).

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

През 16 век село Прекопана е дервентджийско. В първата половина на века има население от 13-23 семейства, а в 1569 година 22 семейства[2].

В началото на 20 век Прекопана е чисто българско село. А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Прокопана (Prokopana) живеят 1 032 гърци.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Прекопана (Prékopana) е посочено като село в Костурска каза с 88 домакинства и 280 жители българи.[4] В 1876 - 1877 година в Прекопана преподава Златко Каратанасов.[5]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Прекопана:

„ На север от Клисура и Лахова и на изток от Костур... се намира село Преноста с 56 български къщи, плащащи 5200 пиастри данък. Жителите на това село са земеделци и пастири, в голяма част работещи на гурбет... В селото има две църкви с трима свещеници.[6] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Прекопана има 1100 жители българи. [7]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Прекопана са изгорени всичките 150 къщи и са убити 5 души при първото му запалване на 29 юли, и неясен брой при второто запалване на 14 август.[8] Според друг източник при нападението от 29 юли са изгорени 124 от 180 къщи и са убити трима души. При второто нападение са изгорени останалите 56 къщи и училището, а селската църква е осквернена, а целият ѝ инвентар унищожен. Във въстанието са участвали 60 прекопанци, от които само един е убит[9].

В 1903 година в селото има 70 патриаршистки и 130 екзархийски семейства,[10] но по-късно всички жители на Прекопана минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Прекопана има 1 600 българи екзархисти и 12 власи и в селото функционира българско училище. [11] В български ръце е и църквата „Света Богородица“

Селото, остров сред гъркоманските села Сребрено (българско), Невеска (влашко) и Бел камен и Лехово (албански), остава вярно на Екзархията чак до попадането си в Гърция след Балканската война. В 1905 година селото пострадва от гръцки андартски нападения[12] на два пъти, като са убити българският поп Никола и учителят Никола Кондевчев[13], а в гората са избити Христо Мохаремов, Кирето Калин, синът му Пандо, Минче Анастасовски Горничевски, Анастас Клеков, Сидо Мурджев и Стефо Сидеровски[14].

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[15]

По време на Балканската война 15 души от Прекопана се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] През Първата световна война 68 души от Прекопана участват в Българската армия[14].

[редактиране] В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население емигрира в България (45 семейства в София) и в Цариград.

Преброяването от 1913 година показва 542 жители, това от 1920 - 106 семейства с 436 жители, а това от 1928 година - 423 жители. В същата 1928 година е преименувано на Перикопи.[17] В 1932 година в Прекопана има 95 българогласни семейства, от които 73 са с "изявено българско съзнание".

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война прекопанци изпращат молба до германската комендатура в Лерин за образуване на българска общинска администрация и в селото е създадена чета на българската паравоенна организаци Охрана.[18] Съвременик от Чрешница си спомня:

„ Те станаха комити ... поради големата мъка, що я имаха от страна на партизаните. Постоянно им зеваха овци, волове, кокошки, сирене и хлеб. А те кутрите немаха за себе си.[19] “

След въоръжаването на местните жители, с помощта и на членове на Охрана от Загоричани, Черешница и Олища е отблъснато едно партизанско нападение, при което са убити двама прекопанци и са предизвикани пожари в селото.[19]. По-унищожително е нападението на части на ЕЛАС на 21 август 1944 година. След като е обкръжена, обстрелвана с минохвъргачки и пушечен огън, Прекопана е частично запалена, превзета и плячкосана от партизаните. Според съвременници прекопанци се сражават самоотвержено, като викат „Да живее България!“. В дните на погрома са избити 19 местни жители.[20]

В общинския съвет по време на войната влизат Пандо Кюрин, Търпо Запаренков, Никола Евефески, Илия Махаремов, Атанас Махаремов, Иван Ников, Михаил Николов, Сотир Георгеоров, Симо Запаренков, Петър Евефески.[21]

В 1945 година в селото има 490 българофони, 400 от които с "негръцко национално съзнание" и 90 с гръцко. Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война. В края на 1947 година след убийството на местния свещеник от партизани, гръцките власти подпалват Прекопана, като изгарят всички къщи и стопански постройки.[22] Впоследствие, жителите на селото го напускат. Преброяването от 1951 го показва изоставено.

[редактиране] Преброявания

  • 1913 - 542 жители
  • 1920 - 436 жители
  • 1928 - 423 жители
  • 1940 - 545 жители
  • 1951 - 0 жители
  • 1961 - 82 жители
  • 1971 - 23 жители
  • 1981 - 0 жители
  • 1991 - 6 жители

[редактиране] Личности

Родени в Прекопана
  • България Васил Георгиев (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[23]
  • България Кирил Николов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно техническа част на МОО, Нестроева рота на 4 битолска дружина[24]
  • България Коста Атанасов (Анастасов), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, млекар, ІІ отделение, 3 рота на 9 велешка дружина, 1 рота на 10 прилепска дружина[25]
  • България Коста Христов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[26]
  • България Кузе Михайлов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[27]
  • България Кузман Христов (1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[28]
  • България Манол Василев (1856 или 1862 - 1912), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, загинал на 4 ноември 1912 година[29]
  • България Манол Василев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[29]
  • България Никола Георгиев (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 12 юли до 4 декември 1913 година[30]
  • България Пандо Мечкаров (1869 - 1904), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Петър Николов (1872 - 1913), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, поинал на 14 февруари 1913 година[31]
  • България Сребрен Попов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско преди Хуриета в 1908 година[32]
  • България Стоян Мурджев (Мурджов, около 1894 - 1944), български революционер, деец на Македоно-българския комитет в Костурско
  • България Стоян Николов (1880 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[33]
  • България Ташко Николов (Тасе), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, носител на бронзов медал[33]
  • България Тома Вангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[34]
  • България Тома Тръпчев (1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[35]
  • България Христо Николов (1868 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[36]
Починали в Прекопана

[редактиране] Външни препратки

Открийте още информация за Прекопана в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πρεκοπάνα -- Περικοπή
  2. ↑ Prilozi: Contributions / Macedonian Academy of Sciences and arts. Section for Social Sciences, Volume 9, стр.92
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  4. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  5. ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 15.
  6. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.
  7. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  8. ↑ Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 293.
  9. ↑ Илюстрация Илинден, бр.135, стр.12
  10. ↑ Πρεκοπάνα
  11. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  12. ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.211.
  13. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  14. ↑ а б Илюстрация Илинден, бр.120, стр.8
  15. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 872.
  17. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  18. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. ↑ а б Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 267.
  20. ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 270-272, 285.
  21. ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.
  22. ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 376.
  23. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  24. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 505.
  25. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22, 66.
  26. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 770.
  27. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 459.
  28. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 771.
  29. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 112.
  30. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 163.
  31. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 511.
  32. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.
  33. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 514.
  34. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 107.
  35. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 737.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 516.
Дем Суровичево (Аминдео)
Суровичево (Аминдео) | Айтос (Аетос) | Горицко (Аграпидиес) | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Долно Неволяни (Валтонера) | Екши Су (Ксино Неро) | Елевиш (Левеа) | Зелениче (Склитро) | Коларица (Маняки) | Кьоселер (Антигонос) | Лехово | Любетино (Педино) | Мокрени (Варико) | Муралар (Пеларгос) | Невеска (Нимфео) | Нов град (Вегора) | Петърско (Петрес) | Прекопана (Перикопи) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас) | Рудник (Анаргири) | Свети Тодор (Лимнохори) | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Сребрено (Аспрогия) | Уклемеш (Фаранги) | Церово (Клиди) | Чалджиево (Филотас)

Исторически села: Врабчин (Химадио) | Ново село (Неа Коми)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0&oldid=4532071“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици