Негован (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияНегован
Φλάμπουρο
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Негован
Негован на картата на Гърция
Dimos Florinas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Негован
Негован на картата на дем Лерин и област Западна Македония
Координати: 40°42′00″ с. ш. 21°31′00.12″ и. д. / 40.7000, 21.5167
Данни
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Население 559 (2001)
Надм. височина 859 m

Негован (на гръцки димотики: Φλάμπουρο, Фла̀мбуро, катаревуса: Φλάμπουρον, Фламбурон, до 1928 Νεγοβάνη, Неговани,[1] на албански: Negovan) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 559 жители (2001), мнозинството от които арванити.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 15 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в северното подножие на планината Мала река, рида Радош.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано, че Негован има 15 джизие ханета (домакинства)[2].

В началото на 19 век Негован е българско село, но почти цялото му българско население го напуска по време на размириците в началото на века и към средата на века в него се заселват албанци християни и малко влашки семейства от Епир. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото е възстановено около 1860 година от албанци преселници от село Пликати, Коницко.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Негован е посочено три пъти - един път като Неговин (Négovine), село в Леринска каза с 60 домакинства и 126 жители българи, втори път като Неговани (Négovani) отново в Леринска каза с 45 домакинства с 160 жители българи и трети път като Негован (Négovane) в Костурска каза с 20 домакинства и 85 жители албанци.[4]

Албанското училище в Негован в 1909 година

В края на 19 век Негован е голямо село с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Негован има 620 жители арнаути и 100 жители власи.[5] Цялото население е вярно на Цариградската партиаршия и заедно със съседните гъркомански албано-влашки селища Бел камен и Лехово селото е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[6]

Негованчанинът отец Кристо Неговани отваря в 1897 година албанско училище в Негован и прави опит за събуждане на албанско национално съзнание у съселяните си, но е убит на 12 или 13 февруари 1905 година от четата на Йоанис Пулакас по поръка на костурския владика Германос Каравангелис. При същото влизане в Негован Пулакас убива румънеещите се власи Г. Томаидис и поп Теодосий, както и българите Типо и Нико Влаха, племенник на Митре Влаха.[7]

Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) дава почти двойно повече жители за 1905 година - 1080 албанци християни, 300 власи, 110 гърци и отбелязва и наличието на 96 българи патриаршисти.[8]

Според гръцки данни в селото има 100 албанофонски патриаршистки семейства, 100 влахофонски патриаршистки и 50 румънеещи се семейства.[9]

В Гърция[редактиране | edit source]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на войната гърците убиват негованския свещеник Кирил.[10] В 1928 година селото е прекръстено на Фламбурон, в превод „знаме“.[11] В 1932 в Негован живеят 210 семейства, като повечето говорят албански, а малка част български и румънски. 44 от семействата са с „изявено румънско съзнание“. В 1945 селото има 1 346 жители, всички с гръцко национално съзнание.

Според изследване от 1993 година селото е чисто арванитско и „арванитският език“ в него е запазен на средно ниво.[12]

Църквите в Негован са „Успение Богородично“ (1861), „Животоноен източник“ (1900) и „Свети Козма“ (1975).[13]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1913 - 1 133 жители
  • 1920 - 828 жители, 221 семейства
  • 1928 - 975 жители
  • 1951 - 1 028 жители
  • 1961 - 923 жители
  • 1971 - 645 жители
  • 1981 - 556 жители

Личности[редактиране | edit source]

Кристо Неговани
Никола Христов
Родени в Негован
Починали в Негован

Литература[редактиране | edit source]

  • Ανωνύμου, "Η Νεγοβάνη", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908.
  • Βόγας, Αναστάσης, “Φλάμπουρο Φλωρίνης, 1861-1944”, Φλώρινα 1993.
  • Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., "Το χωριό Φλάμπουρο (Νεγοβάνη), Ν. Φλώρινας", Θεσσαλονίκη 1990.
  • Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., “Λαογραφικά του γάμου στα χωριά Φλάμπουρο και Δροσοπηγή Νομού Φλωρίνης”, Θεσσαλονίκη 1993.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 334
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 88.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83, 84-85 и 108-109.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  6. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр.44 и 48.
  7. Δ. Λιθοξόου - Η είσοδος του Τσόντου Βάρδα
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  9. Νεγκοβάνη
  10. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 25.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. Официален сайт на бившия дем Кучковени


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.