Арменово
  АрменовоΑρμενοχώρι |
|
 Етнорафският музей |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Арменово
Арменово на картата на Гърция
|
|
 Арменово
Арменово на картата на дем Лерин и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Население | 1 063 (2001) |
| Надм. височина | 606 m |
Арменово или Арменохор или членувано Арменоро (на гръцки: Αρμενοχώρι, Арменохори, катаревуса: Αρμενοχώριον, Арменохорион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 1 063 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в Леринското поле на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 4 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина). Арменово е железопътна гара на линията Солун - Битоля.
[редактиране] История
Край Арменово са открити праисторически находки.
[редактиране] В Османската империя
В 19 век Арменово е голямо, предимно българско село в Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Арминор като българско село.[1] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Арменор като българско село.[2] А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Арменохори (Arméno-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3] В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 91 български семейства (446 души).[4] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Арменово (Arménovo) е посочено като село със 100 домакинства с 300 жители българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ерменово (Арменоро) има 780 жители българи и 125 жители турци.[6] Селото в началото на 20 век е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арменохор има 352 българи екзархисти и 424 патриаршисти и функционират българско и гръцко училище, основано в 1880 година.[7]
| Учители в гръцкото училище (1880 - 1912) | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Име | Години | Околия | Селище |
| 1. | Панофтис Стоянис | Πανόφτσης Στογιάννης | 1880 - 1885 | Леринско | Върбени |
| 2. | Поп Йоанис Пройцис | Παπαϊωάννης Πρόϊτσης | 1885 - 1890 | Леринско | Арменово |
| 3. | Илияс Груйос | Ηλίας Γρουϊος | 1890 - 1892 | Леринско | Арменово |
| 4. | Атанасиос Янопулос | Αθανάσιος Γιαννόπουλος | 1892 - 1893 | Леринско | Лъжени |
| 5. | Поп Димитриос Стамболис | Παπαδημήτριος Σταμπουλής | 1893 - 1895 | Леринско | Росен |
| 6. | Йоанис Андреу | Ιωάννης Ανδρέου | 1896 - 1900 | Леринско | Арменско |
| 7. | Петрос Христу | Πέτρος Χρίστου | 1900 - 1902 | Леринско | Света Петка |
| 8. | Йоанис Теодосиу | Ιωάννης Θεοδοσίου | 1902 - 1904 | Леринско | Лерин |
| 9. | Двама учители | 1904 - 1910 | Кайлярско | Катраница | |
| 10. | Петрос Василиу | Πέτρος Βασιλείου | 1910 - 1912 | Битолско | Битоля |
При избухването на Балканската война десет души от Арменово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
[редактиране] В Гърция
По време на войната в селото влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. За кратко селото е освободено от части на Осма дивизия на българската армия по време на Леринската настъпателна операция през Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Арменово се изселва и на негово място са заселени 20 семейства (58 души) гръцки бежанци от Понт. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на понтийските гърци е 6 към 1.[9]
Според изследване от 1993 година селото е „местно-бежанско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.[10]
[редактиране] Преброявания
- 1920 - 871 жители
- 1928 - 1 045 жители, от които 151 гърци бежанци (36 семейства).[11]
- 1940 - 1 466 жители
- 1951 - 1 532 жители
- 1961 - 1 327 жители
- 1971 - 1 007 жители
- 1981 - 1 046 жители
[редактиране] Личности
- Родени в Арменово
Атанас Христов (1887 - 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина, убит в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година[12]- Дельо Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[13]
- Дельо Нолев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев[14]
- Димитър Прусалков (? - 1925), български просветен деец
- Ильо Кръстев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[15]
- Коста Лазаров (Косто), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[16]
- Лазар Христов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[17]
- Лазо Ефтов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[18]
- Настас Илов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[19]
- Настас Лазаров, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[20]
- Петър Донев (1871 - ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[21]
[редактиране] Външни препратки
- Диалектни текстове от Борешница и Арменохор в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 114 - 144.
- ((el)) Официален сайт на дем Лерин.
- Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
- Фолклорният музей в Арменово.
[редактиране] Бележки
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. Санкт Петербург, 1889.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.84-85.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.249.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.176-177.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827 (Арменохор) и 847 (Ерменово).
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.760.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.354. Вероятно идентичен с Дельо Нолев.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.520.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.387.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.403.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.771.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.258.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.318.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.404.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.247.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
