Понтийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на
гръцкия език

(вижте също: Гръцка азбука)
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Предполагаем диалект: Античен македонски.

Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
Новогръцки (от 1453)
Димотики, Катаревуса
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Понтийски, Цаконски, Йеванически,
Каракачански, Грико
(Салентински и Калабрийски)

Понтийският език (на гръцки: Ποντιακά, Понтиака, на понтийски Ποντιακά или Ρωμαίικα, Ромеика, тоест ромейски) е диалектна форма на гръцкия език, говорена традиционно предимно в областите около Черно море - (Понт), откъдето идва и името му, а днес предимно на територията на Гърция. Понтийският диалект е един от 6 ново-гръцки диалекта, формирани след 15 век. Отличава се с древно-йонийски черти и средно-гръцка морфология. Има влияние и на турски, персийски и други езици. Често е смятан за отделен език, тъй като нивото на взаимно разбиране с новогръцкото койне е сравнително ниско.

Не се знае колко души говорят понтийски гръцки към настоящия момент, но най-големите общности от понтийци са:

  • в Гърция: повече от 1 милион. През 2005 се решава основаването на Понтийски театър в Солун.
  • в Русия и бившата СССР: повече от 500 000. Понтийски театри са съществували в началото на 20 в. в Трапезунд (Понт), а след преселението на черноморските гърци в Русия, в градовете Краснодар, Сухуми и Рустави. Забранени са през 1937 г.
  • в Украйна: 120 000
  • в САЩ: 80 000
  • в Австралия: 56 000
  • в Грузия: 50 000 - говорят предимно на турски.
  • в Казахстан: 25 000
  • в Канада: 20 000
  • в Узбекистан: 11 000
  • в Армения: 2 000
  • в Турция живеят повече от 4 000 понтийски гърци, но мнозинството са мюсюлмани.
  • в Германия и Кипър има също понтийски гърци.


Външни препратки[редактиране | edit source]