Микенски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| История на гръцкия език (вижте също: Гръцка азбука) |
| Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
|
| Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
|
| Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.) Диалекти: Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски, Дорийски, Памфилски; Омиров. Предполагаем диалект: Античен македонски. |
| Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
|
| Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
|
| Новогръцки (от 1453) Димотики, Катаревуса Диалекти: Кападокийски,Критски, Кипърски, Понтийски, Цаконски, Йеванически, Каракачански, Грико (Салентински и Калабрийски) |
Микенският език е най-старата форма на гръцкия език, който се говори в континенталната част на Гърция и Крит през век 16-ти до 11 век пр.н.е.. Повечето от надписите и намерена керамика са в Кносос и Пилос. Диалектът е известен като микенски тогава, защото първите образци са били открити в двореца в Микена и са свързани с Микенската цивилизация.
Правопис [редактиране]
Микенският език е запазен в Линеар Б, който се състои от около 200 сричкообразуващи знаци и логограми. По същество, ограничен е броят на сричкообразуващите знаци, които трябва да представляват много по-голям брой на произведените срички, по-добре представени фонетично с буквите от азбуката.
