Арумънски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арумънски език
armãneashce
Страна Гърция, Република Македония, Албания
Регион Македония, Тесалия, Епир
Брой говорещи 100-250 хил. [1] сем1=Индоевропейски
Систематизация по Ethnologue
.-Романски
..-Източноромански
...→Арумънски
Официално положение
Официален в -
Контролиран от -
Кодове
ISO 639-1 -
ISO 639-2 rup
ISO 639-3 ruq
Карта на арумънското наречие

Арумънският език (armãneashce, limba armãneascã, armãneashti), известен и като влашки, цинцарски и куцовлашки език, е източноромански език, който принадлежи към индоевропейските езици и се говори от арумъните на Балканите.

Произход, формиране и статус[редактиране | edit source]

Въпросът за произхода и отношението на арумънския към съвременния румънски език е изключително дискусионен, предвид спора за произхода на румънците. Най-близко до арумънския е мъгленоръмънският, считани от някои лингвисти за наречия на един и същ език (виж език или диалект). Арумънският език също така е близък до румънския език, което е и причината много лингвисти (особено румънски) да приемат този език, ведно с мъгленорумънския, не за отделен език, а за диалект на румънския.

Първите опити за създаване на писмен език на арумъните датират от края на XVIII век и са въз основа на гръцката азбука, а от началото на XIX век - на базата на латиницата. През втората половина на XIX век по инициатива на Румъния са отворени в Македония, Тесалия и Епир арумънски училища, съществували в Гърция преди Втората световна война, а в Албания и Югославия те са затворени, като сред ограничените арумънски общности в тези страни се насърчава изучаването на румънски език.

През XIX век и в началото на ХХ век в Румъния и Османската империя са излизали публикации във вестници и списания на арумънски език на автори като Константин Белемаче, Андрей Багаву, Нуши Тулиу и т.н.

През 80-те години на 20 век възниква спонтанно движение за отделен книжовен арумънски език, който започва да издава списания и ползва румънския правопис, но притежава специфична арумънска азбука (предложена през 1813 г. от М. Бояджи) взаимствала елементи от гръцката азбука и гръцкия език.

Диалекти[редактиране | edit source]

Източноромански езици

Простонароден латински език
Субстрат
Трако-римска култура

Румънски (Молдовски, Влашки в Сърбия)
Граматика | Имена | Глаголи
Числителни | Фонология | Лексика
Регулатори

Арумънски

Мъгленорумънски

Истрорумънски
Граматика

Разграничени са шест диалекта обособени в две групи - северна и южна:

Северни[редактиране | edit source]

  1. фаршеротски;
  2. москополски и
  3. мюзекерски;

Южни[редактиране | edit source]

  1. пиндски;
  2. грамостенски и
  3. олимпски.

Литература[редактиране | edit source]

  • Нарумов Б. П. Арумынский язык/диалект // Романские языки. М., 2001.
  • Черняк А. Б. Арумынский язык // Основы балканского языкознания: Языки балканского региона. Л., 1990, ч. 1
  • Bibliografia macedo-română. Freiburg, 1985
  • Dahmen W., Kramer J. Aromunischer Sprachatlas. Atlasul lingvistic aromân / Red. J. Kroemer. Hamb., 1985, Bd. 1
  • Kramer J. Rumänisch: Areallinguistik II. Aromunisch // Lexikon der romanistischen Linguistik / Hrsg. von G. Holtus, M. Metzeltin, Ch. Schmitt. Tübingen, 1991, Bd. 3
  • Bara M., Kahl Th., Соболев А. Н. Южноарумынский говор села Турья (Пинд). Синтаксис. Лексика. Этнолингвистика. Тексты. München: Biblion Verlag, 2005.
  • Κατσάνης, Ν. - Ντίνας, Κ., “Γραμματική της Κοινής Κουτσοβλαχικής”, Αρχείο Κουτσοβλαχικών Μελετών 1, Θεσσαλονίκη 1990.
Речници
  • Papahagi T. Dicţionarul dialectului aromân general şi etimologic. Ed. a doua. Bucureşti, 1974
  • Vrabie E. An English-Aromanian (Macedo-Romanian) dictionary: with two introductory sketches on Aromanian. University, MS, 2000.
  • Νικολαϊδης, Κωνσταντίνος, (πρώην γυμνασιάρχης), "Ετυμολογικόν Λεξικόν της Κουτσοβλαχικής Γλώσσης", τύποις Π.Δ. Σακελλαρίου, Εν Αθήναις 1909.

Бележки[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.