Москополе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Москополе
Voskopjë
— село —
Църквата „Свети Николай“.
Църквата „Свети Николай“.
Албания
Red pog.png
Москополе
Гора
Red pog.png
Москополе
Страна Флаг на Албания Албания
Област Корча
Окръг Корча
Община Москополе
Надм. височина 1 214 m
Население (2005) ? души
Москополе в Общомедия

Църквата Свети Николай от 1721 г.

Москополе (на албански: Voskopjë или Voskopoja, Воскопоя, на арумънски: Moscopole и Moscopolea, на гръцки: Μοσχόπολη) е стар град, днес малко планинско село със 700 души население (2000 г.), занимаващо се главно със скотовъдство, говорещо на арумънски и албански.

География[редактиране | edit source]

Селището се намира на 21 километра западно от Корча, в планината Островица в Южна Албания, на 1160 м. надморска височина.

Население[редактиране | edit source]

• 1750: 45 000 • 1788: 50 000 - 60 000 • 2000: 700

История[редактиране | edit source]

Първото писмено свидетелство за града е от около 1300 г. В началото на 15 в., когато е завладян от турците, тук се преселват арумъни, които търгуват с Венеция, Дубровник, Лайпциг и Цариград. Грамощенци и москополци, като част от арумъните, които живеят уседнало в градовете и се занимават със занаяти и търговия, добиват известност сред съседите с названието "цинцари".

През 17 и 18 в. Москополе е бил в цветущо състояние с 60-80 хилядно население, около 20 до 26 хубави църкви, печатница (1720 г.) с гръцки и славянски букви, чиито издания намирали широко разпространение, а също и иконописна школа и училища, където се учат и млади българи. През 1744 г. тук се основава "Нова Академия" - единственото християнско висше учебно заведение в Османската империя. В края на 18 в. градът е голям стопански, културно-просветен и християнски център на Балканите.

Йоасаф II Охридски, охридски архиепископ и патриарх от 1719 до 1745 г., е роден в Москополе. По негова повеля печатницата в Москополе за първи път отпечатва „Аколутия“, тоест Служба, на Свети Седмочисленици. Там Седмочислениците са възвеличани като „спасение за българите“, „стълбове и равноапостолни пастири на България“. За пръв път житието и службата на св. Наум Охридски се печата също там (на гръцки) през 1740 г., с посвещение на архиепископ Йосаф. В 1770 г. тук се печата първият речник на съвременните езици албански, арумънски, гръцки и български.[1] [2]

Средствата за възстановяването на големия манастир "Рождество Богородично" в Арденица, разрушен през 17 век от земетресение и пожар, са събрани от видни граждани от Москополе (1743).

Речник от Даниил Москополец на четири езика (гръцки, албански, арумънски и български).[3][4][5][6][7]

Но когато Али Паша Тепеделенски се укрепил и разпрострял властта си над Тесалия, Епир и Албания, Москополе бил съсипан и населението му ограбено - няколко пъти между 1769 и 1788 г. и накрая през 1816 г. Някои от арумъните, от различни градове в Македония, Москополе и други селища, се заселили в България още в началото на 19 в. - колонии се появяват в градовете Мелник, Горна Джумая, Дупница, Татар Пазарджик, Пловдив, Станимака, Пещера, Стара Загора. При масовото гонене на селяните от Костурско и Корчанско от страна на Али паша и кърджалиите, и при емигриране на населението от Македония към Южна и Североизточна България, историците особено споменават град Москополе.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Москополис (Moscopolis), Корчанска епархия, живеят 1476 гърци.[8]

Забележителности[редактиране | edit source]

Пет църкви са съхранени напълно: Св. Никола / Shen Kolli (1722), Св. Богородица / Shen Meria (1712) - една от най-големите църкви в Албания, Св. Михаил / Shen Mehilli (1722), Св. Илия и Св. Атанасий / Shen Thanasi (1724). На изток, недалече от селището, стои на хълма най-старата църква - Св. Йоанн Кръстител (1632) със стенописи от 17 в.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Raymond Hutchings: Historical Dictionary of Albania. London 1996, S. 249.
  2. Max Demeter Peyfuss: Die Druckerei von Moschopolis. 1731-1769, S. 27-41 (виж „Литература“). Daniel Ursprung
  3. Multiculturalism, alteritate, istoricitate «Multiculturalism, Historicity and “The image of the Other”» by Alexandru Niculescu, Literary Romania (România literară), Issue: 32 / 2002, pp. 22-23.
  4. Angeliki Konstantakopoulou, Η ελληνική γλώσσα στα Βαλκάνια 1750-1850. Το τετράγλωσσο λεξικό του Δανιήλ Μοσχοπολίτη [The Greek language in the Balkans 1750-1850. The dictionary in four languages of Daniel Moschopolite]. Ioannina 1988, 11.
  5. Peyfuss, Max Demeter: Die Druckerei von Moschopolis, 1731-1769. Buchdruck und Heiligenverehrung im Erzbistum Achrida. Wien - Köln 1989. (= Wiener Archiv f. Geschichte des Slawentums u. Osteuropas. 13), ISBN 3205985710.
  6. Kahl, Thede: Wurde in Moschopolis auch Bulgarisch gesprochen? In: Probleme de filologie slavă XV, Editura Universităţii de Vest, Timişoara 2007, S. 484-494, ISSN 1453763X.
  7. "The Bulgarian National Awakening and its Spread into Macedonia", by Antonios-Aimilios Tachiaos, pp. 21-23, published by Thessaloniki's Society for Macedonian Studies, 1990.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.

Литература[редактиране | edit source]

  • Нида Бога: Москополе. Преводач: Николай Кюркчиев, София 2000 ISBN 9-54737-124-Х
  • Дори Фало: Трагедијата на еден град. Превод од албански Насер Селмани. 2005 (на албански език: Корча 1998; на арумънски: 2002)
  • Хр. Силянов: Освободителните борби на Македония, II, с. 256: "Москополе (Воскопоя), гр."
  • А. Селищев: Славянское население в Албании, с. 236-237[1]
  • Thede Kahl: Wurde in Moschopolis auch Bulgarisch gesprochen? // Probleme de filologie slavă XV. Editura Universităţii de Vest, Timişoara 2007, S. 484–494, ISSN 1453-763X
  • Max Demeter Peyfuss: Die Druckerei von Moschopolis, 1731-1769. Buchdruck und Heiligenverehrung im Erzbistum Achrida. Wien - Köln 1989. (= Wiener Archiv für Geschichte des Slawentums und Osteuropas. 13) ISBN 3-205-98571-0[2]
  • Karin Kirchhainer: Die Malereien in den Gewölbezonen der Kuppelbasiliken von Voskopoje (Moschopolis) // Acta Studia Albanica 1, 2007, S. 60–96
  • Maximilien Durand: Patrimoine des Balkans. Voskopoje sans frontières 2004. Somogy, Paris 2005 ISBN 2-85056-927-5
  • Aurel Plasari: Fenomeni Voskopojë, Tiranë 2000
  • Stilian Adhami: Voskopoja dhe monumentet e saj, Tiranë 1998
  • Valeriu Papahagi: Aromanii Moscopoleni şi comerţul veneţian în secolele al 17. şi al 18, Bucureşti 1935
  • Nicolas Trifon, Des Aroumains aux Tsintsares. Destinées historiques et littéraires d’un peuple méconnu 2005 (на френски)
  • Alexandru Niculescu: Multiculturalism, alteritate, istoricitate «Multiculturalism, Historicity and “The image of the Other”» // Literary Romania (România literară) 32, 2002, pp. 22,23
  • Angeliki Konstantakopoulou, Η ελληνική γλώσσα στα Βαλκάνια 1750-1850. Το τετράγλωσσο λεξικό του Δανιήλ Μοσχοπολίτη [The Greek language in the Balkans 1750-1850. The dictionary in four languages of Daniel Moschopolite]. Ioannina 1988, 11.
  • Antonios-Aimilios Tachiaos: The Bulgarian National Awakening and its Spread into Macedonia, Thessaloniki's Society for Macedonian Studies, 1990, pp. 21-23

Външни препратки[редактиране | edit source]