Астурски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Астурски език
Asturianu
Страна Испания
Брой говорещи 100 000[1]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Итало-западноромански
....-Западноромански
.....-Гало-иберийски
......-Ибероромански
.......-Западноиберийски
........-Астуро-леонски
.........→Астурски
Официално положение
Контролиран от Академия за астурски език
Кодове
ISO 639-1 -
ISO 639-2 ast
ISO 639-3 ast
Ареал на астуро-леонския

Астурският език (на астурски: Asturianu или bable) е астуро-леонски език, говорен в западната част на Испания, част от няколко взаимно разбираеми западноромански диалекта, говорени и в Испания и Португалия. Лингвистично астуро-леонските диалекти се класифицират като диалекти на един език, но по политически причини се говори за три езика: астурски в испанската автономна област Астурия, леонски в западните части на провинциите Леон, Самора и Саламанка[2][3] и мирандски (mirandés, в червено на картата вдясно) в селищата около граничния град Миранда ду Доуру в източната част на окръг Браганса, Потугалия. Астуро-леонските езици са класифицирани от ЮНЕСКО като застрашени.[4]

Диалекти и обхват[редактиране | edit source]

Астурският се говори предимно в автономната област Астурия (освен в най-западните части, където се говори еонавски), но също така и в северната част на Кастилия и Леон. Езикът има три основни диалекта, разделени вертикално от север на юг от Астурия до Португалия. Трите диалекта са:[5][6]

  • Западен (във виолетово на картата вдясно): по-близо до галисийски отколкото до кастилски (леонски и западноастурски)
  • Централен (в тъмносиньо на картата вдясно): с най-голям брой говорещи (централноастурски)
  • Източен (в светлосиньо на картата вдясно): по-близо до кастилски (източноастурски)

Взаимната разбираемост на трите диалекта е добра. Най-много голям брой говорещи има централният астурски, който служи за основа на нормирания астурски език от Академията за астурски език.[5]

Статут и законодателна рамка[редактиране | edit source]

Езикова карта на Княжество Астурия

От 1974 година са положени много усилия за запазване и разпространение на астурския език. В 1981 година астурският език или бабле е признат официално за сфера, нуждаеща се от защита от централното правителство. В 1994 година астурският е пръв език на 100 000 души и втори на 450 000 души способни да говорят и разбират астурски.[7][1] Със закон на автономната област от 23 март 1998 година астурският/бабле е обявен за „традиционен език“ в Астурия:

Бабле/астурският, като традиционен език на Астурия, се радва на защита. Княжество Астурия ще подкрепя употребата му, разпространението му и обучението на него.[8]

В края на 20 век Академията за астурски език полага всички усилия за запазване на езика, осигурявайки най-важните инструменти на един език, за да може да оцелее: граматика, речник и периодика.[5] Ново поколение астурски писатели също подкрепят езика. Тези развития дават надежда за оцеляването на езика.

Примерни текстове[редактиране | edit source]

Примерен текст на мирандски език е следният текст, написан от Амадеу Ферейра, публикуван в португалския вестник „Публико“ на 24 юли 2007 година и съпоставен с астурския и леонския.

Мирандски: Леонски: Астурски:

Muitas lhénguas ténen proua de ls sous pergaminos antigos, de la lhiteratura screbida hai cientos d'anhos i de scritores hai muito afamados, hoije bandeiras dessas lhénguas. Mas outras hai que nun puoden tener proua de nada desso, cumo ye l causo de la lhéngua mirandesa.

Muitas llinguas tien arguyu de los sous pergaminos antiguos, de la lliteratura escrita van cientos d'annos y d'escritores bien famosos; guei bandeiras d'eisas llinguas. Peru hai outras que nun pueden tener arguyu de nada d'eisu, cumu ye'l casu de la llingua mirandesa.

Munches llingües tienen arguyu de los sos pergaminos antiguos, de la lliteratura escrita hai cientos d'años y d'escritores enforma famosos, güei banderes d'eses llingües. Pero hai otres que nun pueden tener arguyu de nada d'eso, como ye'l casu de la llingua mirandesa.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Asturian at Ethnologue (17th ed., 2013)
  2. El dialecto leonés y el Atlas lingüístico de Castilla y León (на испански)
  3. Maia, Clarinda de Azevedo. Mirandés. // Manual de dialectología hispánica. El Español de España. Barcelona, Editorial Ariel, S.A., 1996-10-01. En la provincia de Tras-os-Montes... aparte del habla trasmontana (con sus diferentes variantes) existen algunos dialectos estructuralmente próximos a los dialectos leoneses... La zona oriental de esta provincia portuguesa, que linda con tierras leonesas de Zamora, aparte de algunas modalidades regionales marcadamente individualizadas presenta algunos dialectos caracterizados, en diferente grado, por soluciones de tipo leonés. Estos dialectos parecen constituir dos núcleos distintos, no solo de acuerdo con su posición geográfica, sino, sobre todo, en virtud de los diferentes grados de predominio del leonesismo que presentan: por un lado, el grupo formado por los dialectos del rincón nordeste de la provincia, especialmente el de Rio de Onor y Guadramil, a los que se asocian, ya muy diluidos, los dialectos de otras dos poblaciones de la raya: Petisqueira y Deilão; por otro, en la zona oriental, hablado en la Terra de Miranda, el mirandés, el mas marcadamente leonés de todos los dialectos de factura leonesa hablados en territorio portugués, en el que conviene enmarcar como dialecto suyo, el sendinés, hablado en la población de Sendim...
  4. UNESCO Interactive Atlas of the World’s Languages in Danger.
  5. а б в Asturian in Spain
  6. García Gil, Hector (2010). «El asturiano-leonés: aspectos lingüísticos, sociolingüísticos y legislación». Working Papers Collection. Mercator Legislation, Dret i legislació lingüístics. (25): pp. 49. ISSN 2013-102X.
  7. Llera Ramo, F. (1994) Los Asturianos y la lengua Asturiana: Estudio Sociolingüístico para Asturias - 1991. Oviedo: Consejería de Educación y Cultura del Principado de Asturias ISBN 84-7847-297-5.
  8. Ley 1/1998, de 23 de marzo, de uso y promoción del bable/asturiano.. // Comunidad Autónoma del Principado de Asturias. Посетен на 17 март 2013 г.. El bable/asturiano, como lengua tradicional de Asturias, gozará de protección. El Principado de Asturias promoverá su uso, difusión y enseñanza.