Илия Гулабчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Гулабчев
български просветен деец
Роден
Починал
не по-рано от 1934 г.

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаКонстантин Гулабчев
Братя/сестриСпиро Гулабчев
Димитър Гулабчев

Илия Константинов Гулабчев е български проветен деец и общественик, деец на българското възраждане в Югозападна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гулабчев е роден на 30 юни 1873 година в големия български град Лерин, Османската империя, днес Флорина, Гърция, в семейството на Екатерина[1] и свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин.[2] Брат е на анархиста Спиро Гулабчев и на учителя Димитър Гулабчев. В 1895 година завършва със седмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3] Започва работа като учител. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лерин.[4] От Хуриета до 1912 година е главен учител в новото българско училище в Лерин.[5][6]

След войните емигрира в България и участва в дейността на Леринското благотворително братство. През 1927 година влиза в настоятелството му като секретар.[7]

В 1934 година от негово име подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
Димитър Божков
 
Димка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Гулабчев
(1826 – 1908)
 
Катерина Христова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиро Гулабчев
(1856 – 1918)
 
Димитър Гулабчев
(1860 – 1908)
 
Илия Гулабчев
(1873 – след 1934)
 
Атанас Гулабчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Гулабчев

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боршуков, Георги. Данни за някои ранни социалистически групи до основаването на БСДП // Известия на Института за българска история, отделен отпечатък, Българска академия на науките, Отделение за история, археология и философия, София. 1956. с. 243.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, том I, книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 570.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37, 38, 49.
  6. Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 52. (на македонска литературна норма)
  7. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 577.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.