Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове
| Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове | |
| — партиен конгрес — | |
 Делегати на конгреса | |
| Място | Солун, Османска империя |
|---|---|
| Дата | 7 до 13 септември 1908 г. |
Учредителният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове, българска политическа партия в Османската империя, се провежда през септември 1908 година в Солун, главния град на Македония.
Конгресът е открит в Еден театър. Присъстват 82 делегати. Открит е от председателя на Солунския български клуб Дамян Кондов, а след него говори директорът на Солунската българска девическа гимназия Тодор Танев.[1]
За председател на конгреса е избран Антон Димитров, за подпредседатели – Тодор Лазаров и Йордан Бомболов, а за секретари Борис Мончев, Светослав Добрев и Кирил Пърличев.[2] Конгресът продължава седем дни – от 7 до 13 септември, като се провеждат десет заседания.[2] Някои са в Еден театър, други в салона „Олимпия“, а трети в салона на Солунската гимназия.[3]
Делегати[2][редактиране | редактиране на кода]
Решения[редактиране | редактиране на кода]
Конгресът приема следните резолюции:
- изказва на великия везир чувствата на лоялност на отоманските българи;
- изказва признателност спрямо Българската екзархия, Вътрешната революционна организация и Комитета „Единство и прогрес“;
- отоманските българи подкрепят искането за връщане на насилствено отнетите частни и общински имоти на собствениците им;
- моли правителството да опрости закъснелите даждия;
- моли правителството да върне на населението църквите, училищата и манастирите, като се гарантира свободата на съвестта от всякакъв натиск;
- моли правителството да внесе в парламента обща амнистия за престъпленията до 11 юли 1908 г.;
- изказва желание учителите, пострадали при предишния режим, да бъдат възстановени на старите си длъжности.[3]
Конгресът приема[4] и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:
| „ | Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура.[5] | “ |
За членове на Централното бюро са избрани председател – Тома Карайовов, членове – Владимир Руменов, Тодор Лазаров, Емануил Лепчев и Борис Мончев.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 726.
- ↑ а б в Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ а б в Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 728.
- ↑ s:Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 482-485.
