Дионис Капитанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дионис Капитанов
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Дионис (Дивиниш) Христов Капитанов (Капеданчев) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дионис Капитанов е роден през 1878 година[2] в град Енидже Вардар, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО като легален деец през 1902 година. През 1905 година по решение на Апостол Петков събира в града данък за организацията, при което е предаден от Михал Попмуджов. Дионис Капитанов и баща му Христо П. Капитанов са заловени от османските власти и Дионис е осъден на 3 затвор, които лежи в Еди куле в Солун. Амнистиран е след Младотурската революция в 1908 година. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Енидже Вардар.[3]

След Балканската война през 1913 година новите гръцки власти го арестуват и заточват на остров Трикери, където престоява седем месеца.[1] След освобождението си е принуден да емигрира в Свободна България.[4]

Жени се за Александра (р. 1881), с която имат дъщеря Анастасия (р. 1915). На 10 април 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 142.
  2. Към 10 април 1943 година е на 65 години.
  3. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 143.