Петко Здребечков
| Петко Здребечков | |
| български учител, революционер и журналист | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
Петко Стоянов Здребечков е български журналист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петко Здребечков е роден в Малко Търново, тогава в Османската империя, в семейството на участника в Априлското въстание Стоян Здребечков. Завършва II клас в Малкотърновската непълна прогимназия. Занимава се с кожухарство - занаята на баща си, а по-късно става учител и преподава в селата Курудере и Мокрошово, Лозенградско. В 1900 година е привлечен към ВМОРО. На 29 октомври 1902 година, при арестуването в Малко Търново на Райко Петров, Здребечков е задържан в Малкотърновския участък заедно с бащите на терористите Георги Костадиев и Петко Пухов дедо Костадие и Тодор Пухата, като по-късно са освободени. В началото на 1903 година заедно с Райко Петров се срещат с войводата Михаил Герджиков в местността Острата чука, където обсъждат и въпроса за бъдещото въстание. На 6 август 1903 година, по време на Илинденското въстание, влиза в четата на Стоян Камилски и участва в нападението на войската в село Цикнихор на същата дата. Движи се и с четите на Димитър Халачев и Кръстьо Българията.[1]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Малко Търново.[2]
След войните се установява във Варна. Редактор-администратор е на „Български стопански вестник“, орган на Дружеството на варненските търговци.[3] Редактор е и на „Варненски търговски вестник“.[4]
Здребечков умира на 20 април 1934 година.[1]
На 10 март 1943 година вдовицата му Комна, на 58 години, родена в Малко Търново и жителка на Варна, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 322.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 134.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 165.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 323.
