Деветнадесетомайски преврат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Деветнадесетомайският преврат е държавен преврат в България, извършен на 19 май 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 - 22 януари 1935) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.

Предистория[редактиране | edit source]

В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение за преврат. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС „Врабча 1“, БЗНС „Ал. Стамболийски“, дори и Демократическата партия, но без успех.

Превратът и новото правителство[редактиране | edit source]

Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май с. г. Военният съюз извършва държавен преврат. Според някои слухове проф. Александър Цанков също има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 20 май конгрес на Народното социално движение.

Според Петър Хаджииванов, непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар Борис III и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от протогеровисткия клон на Вътрешната македонска революционна организация, която трябвало да бъде пропусната в Двореца от офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете към него под ръководството на подполковник Тодор Кръстев. В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.[1]

Според други изследователи превратът е югославски проект за ликвидирането на България и своеобразен реванш за сръбския майски преврат от началото на века.[2] Хо­рата, с които сръбското разузнаване е най-тясно свърза­но, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанда­нов. Царят подписва.

След преврата, за около година в периода юни 1935 - май 1936, за военен аташе в югославската легация София е назначен Дража Михайлович, който изключително активно работи с българската опозиция в лицето на различните фракции на БЗНС за единение на България към Югославия под управлението на династията Караджорджевич.[3]

Новият кабинет е сформиран от Кимон Георгиев - лидера на Политическия кръг "Звено". Той има разнороден политически състав - освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.

Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на ВМРО извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда над Иван Михайлов. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации (Български работнически съюз), създаване на Дирекция на обществената обнова и други. Благодарение на сръбс­ките пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези 2 дружества могат да се видят много известни имена като Петър Увалиев, Живко Сталев и много други. В държавния архив се съхраняват покани от 1934 г. за честването на създаването на Югославската федера­ция и редом до тях - заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи Петър Мидилев за забрана на тра­урните шествия по случай годишнината от Ньойския до­говор. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказ­ки, в които се пропагандира Балканска федерация от връх Триглав (Словения) до Черно море и от Бяло море до Дунав със сто­лица Белград и Интегрална Югославия под династията на Караджорджевич.

Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934), договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволство­то си от случващото се в България след 19 май. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 г. Борис III налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. Пенчо Златев. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което запазва до края на своето царуване (1943).

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", се опитва да върне стария сценарий на преврата. С прякото участие на Дража Михайлович се сфор­мира група около него, Владимир Заимов и Г. М. Димит­ров, комунистическия функционер Сава Гановски и протогеровистите. Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на републи­ка, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и софийският митрополит Стефан. Дамян Велчев, след няколко месечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница, но там никой не го оча­ква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Вла­димир Заимов дава разпореждане полковете да не изли­зат от казармите и сам се оттегля от акцията. Дамян Вел­чев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин Дамян Велчев е заловен и по-късно осъден на смърт, но след вернопо­даническо писмо до царя е помилван. Показанията на об­виняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Допълнителни подробности за заговора има в показанията на Дража Михайлович по време на него­вия процес през 1946 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Хаджииванов, Петър. Спомени (1900-1944 г.). София, Военно издателство, 2006. ISBN 978-954-509-346-3. с. 170-171.
  2. Превратът на 19 май 1934 г. - югославски проект за ликвидирането на България
  3. Британското разузнаване в България (1939-1945), страница 77. Военно издателство, ISBN 954-509-266-1, 2003.