Балкански пакт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Балканският пакт или Балканското съглашение, наричано още и Балканска Антанта е военно-политически съюз, целящ да запази статуквото на Балканите след Първата световна война.

Договора за създаване на съюза е подписан на 9 февруари 1934 г. от Гърция, Турция, Югославия и Румъния. Подписалите страни се съгласяват да прекратят териториалните си претенции, породени след Първата световна война, една към друга и към съседните си страни. Други страни в региона, които взимат участие в дипломатическите взаимоотношения, но отказват да подпишат документа са: Италия, Албания, България, Унгария и Съветския съюз. Повечето от тези страни имат предимно претенции за териториална експанзия. Балканският пакт спомага за осигуряването на мира между Турция и независимите страни в югоизточна Европа, които са били част от Османската империя (най-вече Гърция), но не успява да охлади местните интриги, което окуражава военната интервенция в региона на Германия, Великобритания, и Съветския съюз по време на Втората световна война.

Балканската антанта е насочена срещу България и Унгария. Създаването на пакта е основната външно-политическа причина довела до извършването на Деветнадесетомайския преврат.

Балканския пакт престава да съществува след нападението на Германия над Югославия на 6 април 1941 година.

Вижте също[редактиране | edit source]