Ами Буе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за геолога. За върха в Антарктика вижте Ами Буе (връх).

Ами Буе
френски геолог
Ами Буе 
Роден: 16 март 1794
Хамбург, Свещена Римска империя
Починал: 21 ноември 1881  (на 87 години)
Виена, Австро-Унгария

Ами Буе (на френски: Ami Boué) е френски геолог, който по-късно приема австрийско поданство.[1] [2]

Ранни години 1794-1820[редактиране | edit source]

Ами Буе е роден в Хамбург през 1794 година. На 10-годишна възраст остава кръгъл сирак. Получава първоначалното си образование в Женева и Париж, а по-късно учи медицина в Единбург, където попада под влиянието на Робърт Джеймсън, чиито изследвания в областта на геологията и минералогията вдъхновяват по-нататъшната му кариера. Буе участва в няколко геоложки експедиции в Шотландия и Хебридските острови, а след дипломирането си през 1817 се установява в Париж.

Етнографска карта на Османската империя на Ами Буе от 1847 г., за която руският учен Тимотей Флорински казва, че картата е максимално точна и е правена преди началото на споровете за народностите в Македония[3].

Научна кариера 1820-1881[редактиране | edit source]

Геоложки изследвания в Европа 1820-1836[редактиране | edit source]

През 1820 Ами Буе издава книгата Essai géologique sur l'Ecosse, в която подробно са описани най-вече вулканичните скали. Той пътува в Германия, Австрия и Южна Европа и изследва различни геоложки формации, превръщайки се в един от пионерите на геоложките проучвания. През 1830 е сред основателите на Френското геоложко дружество, а през 1835 става негов председател.

Полеви изследвания на Балканите 1836-1839[редактиране | edit source]

Между 1836 и 1839, заедно с Огюст Викенел, в ролята на топограф, Ами Буе предприема експедиция на Балканския полуостров, където извършва продължителни натуралистични и етнографски проучвания.

През 1836 двамата изследват Рила (2925 м), долината на река Струма и Пирин (2914 м). Същата година изследват река Черни Дрин в Македония, изтичаща от Охридското езеро (348 км2) и покрай десния ѝ бряг проследяват, описват и картират редица масиви, в т.ч. Шар планина (60 км). Самостоятелно от Викенел Буе се връща в България и описва Софийската котловина, а на юг от нея Витоша (2290 м).

През 1837, вече самостоятелно, изследва северните и южни склонове на Стара планина (2376 м) от Искърския пролом до Черно море, в т.ч. цялото течение на река Камчия (244 км), като пет пъти я пресича. Той изяснява, че от 24° и.д. планината се простира точно по паралела 42° 45` с.ш., но наотделни участъци преувеличава ширината ѝ. Установява също, че от запад на изток планината постепенно се понижава, като към Черно море не превишава повече от 700 м.

Много правилно картира горното течение на река Искър, като показва, че реката прорязва Стара планина, не на изток от София, както е показано на старите карти, а на север от нея. Буе изследва среднито течение на Тунджа и вместо високите планини, нарисувани на старите карти открива хълмове и група ниски конични възвишения и "обръща" реките да текат на юг към Егейско море, а не на изток към Черно море. Освен това доказва, че Стара планина не е свързана с планина Странджа.

От Тунджа Буе се насочва на юг и отново поправя старите карти, като се оказва, че хребета Текирдаг (около 100 км, 945 м), не е висока планинска верига, а нисък хребет, разположен покрай северния бряг на Мраморно море.

След това проследява цялото течение на Марица (514 км), като тук го очаква нов географски сюрприз. По съществуващите тогава карти реката тече в тясно дефиле със стръмни отвесни склонове, а Буе открива и оконтурява широката и плодородна Горнотракийската низина. Проследява северните и източни склонове на Родопите и установява, че планината завършва на 20-30 км западно от река Марица.

Същата година покрай десния бряг на река Южна Морава (десен приток на Дунав) изследва редица планински масиви и установява връзката им със Стара планина на изток и с Южните Карпати на север.

През 1838-1839, отнова заедно с Огюст Викенел пътешества в Албания и Босна. Двамата картират планината Църна гора (на север от Скопие, на 42º с.ш.) и открива извора на река Южна Морава. Покрай десния бряг на река Ибър (от басейна на Морава) на 21º и.д. изследват и картират планината Копаоник (около 100 км, 2017 м).

След завръщането си в Париж издава La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle (1840), едно от най-важните за времето си изследвания на региона, включително на територията на България. Книгата му е съпроводена и с първата изработена геоложка карта на България. През 1849 съставя и първата етнографска карта на османската част на Балканите. Според него:

Българите населяват България, Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия; те съставят при това главната ядка на населението в Македония, с изключение на най-крайната югозападна част от Костур до и по Бистрица.

От 1841 Ами Буе се установява във Виена, където продължава изследванията си, най-вече геологията на Балканите.

Трудове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.75
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 387-391. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 67-69. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Георги Златарски, "Бележки върху живота, пътуванията и трудовете на Ами Буе, Академическа реч, четена пред преподаватели и студенти на Висшето училище на 8 ноември 1901 година от избрания за 1901/1902 учебна година ректор на Висшето училище" via Archive.org
  2. Тодор Николов, "Ами Буе и Георги Златарски - две звезди в зората на българската геология", Списание на Българското геологическо дружество, год. 65, кн. 1-3, 2004, стр. 5-18.
  3. Флорински Т.Д., Критико - библиографский обзор, кн.7, Киев, 1905 г., стр. 27.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.