Рила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рила.

Рила
Най-висок връх Мусала 2925,2 m
Местоположение
Рила (България)
Montanya.svg
България
Планинска верига Рило-Родопски масив
Географски координати 42°10′45″ с. ш. 23°35′07″ и. д. / 42.179167° с. ш. 23.585278° и. д.
Геология
Вид блоково-разломна планина
Sound-icon.svg
Прослушайте аудиостатията „Рила“ в OGG-формат (инфо)
Тази аудиостатия е създадена по текстовата версия от 4 юли 2007, и е възможно да не отразява настъпилите впоследствие промени.
Мальовица през зимата

Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната, и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на планината — Мусала̀, със своите 2925,2 m е и най-високият на Балканския полуостров и цяла Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.

В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус — 5642 m), Алпите (връх Монблан — 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен — 3482 m), Пиренеите (връх Ането — 3404 m) и Етна (3340 m). От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки — Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Най-напред планината се е наричала Донука[1], Дунакс, Доункас[2], а по-късно Роула, преименувано на Рила от славяните през V век, което означава „многоводна планина[3]. Названието не е случайно — в Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.).

В планината има многообразие на растителни видове — около 2000 и разнообразни представители на животинския свят.

Едно от най-забележителните места в Рила е Рилският манастир, най-големият в България, създаден през X век от Иван Рилски, светец и отшелник. Той е с огромно национално, архитектурно и историческо значение.

Средната надморска височина на Рила е 1487 m, а общата площ — 2629 km2. По-голямата част от високите върхове (2500 — 2700 m надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в Източна Рила, представляват високопланински ливади.

Иван Вазов поетично оприличава Рила на „крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони,… замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието."

Геология[редактиране | edit source]

Рила е блоково-разломна планина, представляваща сводово издигнат хорст с куполообразна форма, в който се наблюдават две разломни системи — концентрична и радиална.[4] Част е от най-старата суша в района на Балканите — Македоно-Тракийския масив. Планината е изградена основно от метаморфни и интрузивни скали. Ядрото на Рила в по-голямата си част е изградено от гранит. Върху него лежи дебел пласт от кристалинни шисти и гранитогнайси, а над тях на места се срещат пясъчници и конгломерати, резултат от издигнатите терциерни утайки. Следи от тези утайки се откриват в Северозападна Рила на височина до 1900 m. Най-високите части са изградени главно от гранити, а по-надолу следват кристалинни шисти, чиито съставни минерали са последователно наслоени. Представени са от гнайс, слюдени шисти и амфиболошисти. На много места гранитът преминава в гранитогнайс. Тук се намират още мрамори и амфиболити, формирани през палеозоя — преди повече от 250 милиона години и впоследствие при многобройни издигания през периода на терциера. Планината е заледявана на няколко пъти през плиоцена и плейстоцена. Алпийският ѝ релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10-12 000 години, когато снежната граница на планината е на 2100 - 2200 метра. Над тази граница ледниците коренно променят съществуващия дотогава релеф, като образуват дълбоки циркуси (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), дълги и тесни трогови долини, обширни морени и други типични ледникови форми. По склоновете на някои долини като Бели Искър, Марица и Рилска река се наблюдават т.нар. висящи ледникови долини — странични долини, разположени по-високо от главната. Дъната на циркусите са заети от езера с ледников произход. В резултат на изветряне са се формирали сипеи с разнообразен характер. В югозападното подножие на Рила под въздействието на ерозията са се образували Стобските пирамиди.[4][5]

Морените в Рила се срещат на височина от 1100 до над 2100 m. Най-ниско са по долините на р. Бели Искър, Рилска река и Марица, а най-високо (над 2100 m) – при циркусните езера. Най-големи морени се наблюдават при устията на реките Урдина, Мальовица, Белишка и др.[5]

Поетапното издигане на планината през различните геоложки епохи и големият обхват на вертикалните нагъвания водят до формиране на пет различни по възраст, височина и обхват денудационни нива.[4]

  • Най-старото ниво, старомиоценското, обхваща терените по билната част на планината с надморска височина между 2900 и 2600 m. Представлява практически заравнени територии със слабохълмиста повърхност, формирани на мястото на древни горски масиви.
  • Следващото ниво, младомиоценското, е разположено по главните странични ридове на планината като обхваща обширни билни заравнености. Заема площи с надморска височина от 2600 до 2300 m.
  • Третото ниво, староплиоценското, представлява силно огънато планинско стъпало. Намира се на надморска височина между 1800 и 1600 m.
  • Младоплиоценското ниво също е представено от нагънато планинско стъпало. Заема територии с надморска височина до около 1300 m.
  • Най-младото ниво има характер на подвижно стъпало, разположено между 1000 и 800 m надморска височина.[4]

Езерата на Рила са най-забележителното завещание от ледниковия период, като над 200 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след Горното Полежанско езеро в Пирин).

Граници и дялове[редактиране | edit source]

Карта на релефа

Огромният купол на Рила се издига над ограждащите я от всички страни планински котловини — Самоковската (на север), Костенецко-Долнобанската (на североизток), Дупнишката (на северозапад), Благоевградската (на югозапад) и Разложката (на юг). Чрез 5 седловини Рила се свързва с околните планини — на север Боровецката (1305 m) с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора, на югоизток Юндола (1375 m) и Аврамовата седловина (1295 m) с Родопите, на юг Предела (1140 m) с Пирин и на северозапад Клисурската седловина (1025 m) с Верила. В тези си граници Рила заема площ от 2629 km2.

Разделя се на четири обособени части:

  • Източна Рила — Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок и е разположен между долините на реките Бели Искър, Марица, Яденица, Места и Белишка. В него се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 m. — Мусала, Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. В тази част са Мусаленските езера. Тук се намират и Маричините и Ропалишките езера. В тази част на планината се намира курортът Боровец.
  • Централна Рила — Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от площта на Рила) и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там Рибни, Джендемски, Манастирски. Той се простира между долините на реките Бели Искър, Леви Искър, Рилска и Илийна. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров — Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър страховито се издига уединеното било на Скакавците — Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище — вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила — Йозола.
  • Северозападна Рила — Северозападният дял (Мальовишка Рила) заема близо 25% от територията на планината и е разположен между долините на реките Рилска и Леви Искър, Самоковската и Дупнишката котловина. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 m. В тази част се намират и Седемте Рилски езера. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера.
  • Югозападна Рила — Той се простира между долините на реките Градевска, Струма, Рилска, Илийна и Белишка, седловината Предела и Разложката котловина. Най-високият връх на територията на югозападната част (Капатнишкият дял) е Ангелов връх. Площта на тази част е 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.
  • Лакатишка Рила — Най-северният дял, както и най-ниският. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица. Още е известен като Доспейската планина, на съседното село Доспей. За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера. По-голямата част е покрита с гори — иглолистни, смесени и широколистни. Има и доста пасища по билото. Най-високият връх е Зекирица 1728 m, други — Белчаница 1654 m, Сухарево 1636 m, Ръжана 1581 m, Викалата 1555 m, Цвичила 1517 m, Каркъмо 1498 m, Бели камък 1447 m, Капаклия 1423 m, Цар Шишман 1418 m, Марко 1411 m, Елова могила 1262 m, Радомирица 1229 m, Хайдушка могила 1224 m, Борска могила 1157 m. Единственият маркиран път е Е4, свързващ Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Лакатишка Рила е предложена като част от НАТУРА 2000 в зона Рила буфер, но е отхвърлена. В източната ѝ част се намира защитената местност Букова Усойка. В нея са запазени многовековни букови гори.

Водни ресурси[редактиране | edit source]

Панорамна снимка на Седемте рилски езера

Рила е важен хидроложки възел за страната с изключително голям хидроенергиен потенциал, представляващ около 1/4 от целия потенциал на страната[6]. Планината попада в хидроложката област с континентално климатично влияние, планинска подобласт.[7] По северните ѝ склонове и връх Мусала минава главният вододел, разделящ двата отточни басейна – Черноморския и Беломорския (Егейски).[8] Водните запаси, които се формират в границите на планината са най-важният ресурс на чиста питейна вода за околните селища, София, част от населението на Северна Гърция и европейската част на Турция.[9] Районът на населените места, разположени по западните склонове на Рила планина разполага с голям излишък от вода, тъй като оттокът надвишава потреблението около 8 пъти.[10] Режимът на рилските реки е в пряка връзка с надморската височина и около половината от водните запаси в планината се намират на височина над 2050 m.[11]

Реки[редактиране | edit source]

От планината извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканите - Искър, Марица и Места. Изворите на много притоци на тези реки, както и на притоци на Струма, също се намират във високопланинските части на Рила — Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка, Благоевградска Бистрица, Градевска, Рилска. На територията на планината се формират около 10% от водните ресурси на Струма и Места, над 5% от тези на р. Марица и повече от 8% на р. Искър.[12]

Реките, извиращи от Рила, се характеризират с преобладаващо снежно-дъждовен режим. При тях се отчита и най-големият средногодишен отточен модул за България – 14,23 l/s/m2[13],който за високите части на планината достига до 40 l/s/km2.[6] Пълноводието им до голяма степен зависи от дъждовните води и топенето на снеговете, особено по високите части на планината, където те са най-изобилни. На база на сезонните промени на количеството валежи реките, извиращи от планината се характеризират с пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие. Във високопланинските райони през зимата те се подхранват предимно от подземни води, поради по-продължителното задържане на снежната покривка и ниските температури. Това довежда до появата на зимното маловодие и по тези причини тук средномесечните минимуми на оттока се проявяват през месец февруари. За средновисоките части на Рила този минимум се отчита през септември. Пролетното пълноводие в Рила планина се обуславя от снеготопенето и нарастването на количеството на валежите през този сезон. В равнинните и нископланински части в този период се наблюдават многобройни речни прииждания, които също са елемент на речния режим. Максималният отток в средните части на планината настъпва през април, а средномесечният максимум на оттока във високопланинските части се отчита през месец май.[8][13]

На територията на Рила тече Рилска река, която е ляв приток на река Струма и извира от Рибните езера в Рила. Приета е за граница между три дяла на планината Рила — Северозападен, Централен и Югозападен. В долното си течение реката, бидейки българо-османска граница от 1878 до 1912 година, е северна граница на историко-георгафската област Македония.

Езера[редактиране | edit source]

Езерото Окото

Поради екзарационната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части на Рила са се образували голям брой ледникови езера. От тях по-голямата част са постоянни, около 35 са временни и за всички са характерни малките площ и обем.[9] Обикновено заемат дъната на циркусите, циркусните тераси и троговите долини и са разположени на надморска височина между 2000 и 2600 m. Най-често имат закръглена или елипсовидна форма с малки дължина и ширина, като повечето са с площ под 10 da.[13] Тези води имат значение не толкова с количеството си, отколкото със своето качество и красотата на езерата, която привлича ежегодно хиляди туристи. Веригата на Седемте рилски езера е най-дългата, най-живописна и най-посещавана езерна група.[14] В Рила са описани около 233 езера, от които 189 циркусни, а останалите имат тектонски или свлачищен произход.[5] Най-голямо е Смрадливото езеро, простиращо се на 212 da и заемащо първо място по този показател между всички ледникови езера на Балканите. Най-дълго е Горното Рибно езеро с дължина 801 m. Преобладават езерата със средна дълбочина 2-5 m, като най-дълбоко е Окото (37,5 m), едно от Седемте рилски езера.[13] Най-високо разположено е Леденото езеро (Леденика) - на 2715 m надморска височина, а най-ниско - Сухото езеро, което се намира в Източна Рила на височина 2045 m.[5][15] Голяма част от езерата са групирани и обикновено се оттичат едно в друrо — Седемте рилски езера, Урдините, Мусаленските, Якорудските, Рибни езера и други. В Рила се намират още и по-малко известните Вапски, Грънчарски, Джендемски, Казански (Казанчалски), Манастирски, Маричини, Ропалишки, Скалишки (Реджепски) и Чернополянски (Карааланишки) езера. Някои от тях като Паничище в Северозападна Рила са с тектонски произход, образувани при потъването на части от земната повърхност по разседи и флексури.[13]

Язовири[редактиране | edit source]

В долината на р. Бели Искър е изграден най-големият рилски язовир "Бели Искър", от който част от София се снабдява с питейна вода. Водите на язовира се използват и за производство на електрическа енергия.[11]

Друг голям язовир е Белмекен по поречието на река Сестримска, част от каскадата "Белмекен-Сестримо-Чаира". Стената му е изградена на надморска височина 2000 m и това го прави най-високият язовир с насипна стена на Балканския полуостров. Категоризиран e за стопански и любителски риболов. Под него се намира язовир Чаира с пад между двата от 700 m. ПАВЕЦ Чаира е подземна електроцентрала и е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. [16]

Язовир "Калин" е изграден на 2394 m надморска височина и е най-високо разположеният язовир в България и на Балканите. Захранва с вода високопланинските водноелектрически централи от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Язовирите "Калин" и "Карагьол", който се намира по-ниско от него, са взаимно свързани с пад на водата от 740 m.[17]

Подпочвени води[редактиране | edit source]

Гейзерът в Сапарева баня

Високопланинският пояс на Рила се отличава с относително по-голяма водоносност, която се обуславя от дълбоко разчленения релеф, гъстотата на речно-долинната мрежа, големите валежни количества, поддържащи висок коефициент на инфилтрация, ниското изпарение, продължителното снеготопене, многобройните ледникови циркуси и езера и торфените покривки по високите била. Подземните води са главно пукнатинни. Най-големи количества се акумулират в гранитите и гранитоидните тела, където се събират студени води с активна циркулация, а в по-дълбоките зони – термоминерални находища. Пукнатинните води се дренират от множество малки и големи извори с дебит до 15-20 l/s, които от своя страна дават начало на множество реки, рекички и потоци. В долините на реките Дупнишка Бистрица, Санданска Бистрица, Манастирска, Отовица, Осеновска и други, както и в езерните циркуси, се намират студени извори с голям дебит. В двата големи гранитни плутона в Западна Рила с обща площ около 220 km2 естественият воден ресурс се оценява на около 460 l/s. Високопланинските води са ултрапресни и пресни с минимална минерализация и незначителна твърдост. По химичен състав те са обикновено хидрокарбонатни, сулфатни, натриеви или калциеви. Изворните води във високите дялове на планината се отличават и с ниските температури, дори през лятото се срещат извори с температура около 1-2°C.[18] Добри водни акумулатори са и дебелите торфени покривки върху билните заравнености.[6]

Минерални извори[редактиране | edit source]

Минералните води в Рила са свързани предимно с дълбоките разломни структури на земната кора. В подножието на планината извират горещи минерални извори, най-известният от които се намира в Сапарева баня. Водата изскача във вид на гейзер с максимална температура от 101,4°С. Това е най-горещият извор у нас и единственият гейзер на Балканите.[14] Минерални извори са открити още в Благоевград, Разлог, Долна Баня, с. Гулийна баня, Осеново и др.[9][5]

Районът на Костенец е богат на минерални извори с температура 47-73°С. Водите тук са слабо минерализирани, с малко количество радон и много ниска твърдост. Изворите са били известни още в древността, запазени са останки от римски бани и балнеологични съоръжения.[19]

На територията на община Самоков през 1932 г. е каптиран термоминералният извор "Белчин бани", чиято вода излиза с температура от 37°С и дебит 8 l/s[11], а при Добринище изворът е с 43°С.[11]

Край с. Ярлово са установени субтермални води, а в долината на р. Палакария има перспективи за откриване на минерални води.[11]

Върхове в Рила[редактиране | edit source]

На територията на Рила се намира най-високият връх в България, връх Мусала с височина 2925 m,[20] измерено от равнището на пристанище Варна. Според някои мнения името му произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, „близо до Аллах“ и е дадено по време на Османското владичество. През периода 1949-1962 г. се казва Сталин, по името на съветския диктатор Йосиф Сталин. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта.

Връх Височина
[m]
Дял
Мусала 2925 Мусаленски дял
Малка Мусала 2902 Мусаленски дял
Иречек 2852
Алеко 2713
Дено 2790
Студения чал 2785
Додов връх 2661
Голям Калин 2668
Малък Калин 2664
Голям Полич 2615
Юрушки чал (Овчарец) 2768
Голям купен 2731 Мальовишки дял
Мальовица 2729 Мальовишки дял
Попова капа 2704
Малка Мальовица 2698
Лопушки връх 2698
Отовишки връх 2696
Ловница 2695
Канарата 2691
Орловец 2685
Връх Височина
[m]
Дял
Аладжа слап 2684
Злия зъб 2678
Дамга (Вазов връх) 2669 Дамгския дял
Еленин връх 2654
Ангелов връх 2643
Равни чал (Равни връх) 2637 Белмекенски дял
Белмекен 2627 Белмекенски дял
Камилата 2621
Голям Мечи връх 2618
Двуглав 2605
Голям Мермер 2598
Кози връх 2587
Иглата 2575
Голям Мечит 2568
Ушите 2560
Ашикларски връх 2536
Малък Мечит 2535
Средни връх 2531
Чемерна 2511
Янчов чал 2481
Връх Височина
[m]
Дял
Малък Мечи връх 2474
Курджилък 2469
Будачки камък 2447
Куков връх 2411
Царев връх 2376
Марков камък 2342
Малка Попова капа 2180
Трещеник 2020
Малък Лопушки връх 2537
Малък Мермер 2562
Близнаците 2772 Маришкия дял
Капатник 2170
Езерник 2485
Русалия 2359
Балабаница 2157
Славов връх 2304
Ибър 2666
Белчаница 1654
Карааланица 2716

Климат[редактиране | edit source]

Рила има типичен планински климат. На връх Мусала (2 925 m) падат 2000 mm валежи годишно като 80% от тях са от сняг. Там са измерени най-ниските температури за планината — абсолютна минимална температура -31,2°С при средна месечна температура -11,6°С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,7°С. Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към средата и края на юли. Но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 10°С. От 5 до 10 дни през юни, юли и август са със средна температура над 15°С. Това определя краткия вегетационен период във високопланинските части. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2000 метра надморска височина трае около 3 месеца.

Във високите части на Рила относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85%. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила. По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25% от годишната норма, докато по северните склонове са занижени. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове — през зимата.

Трайно формиране на снежна покривка в зоните непосредствено над 1000 m надморска височина се наблюдава след 10-15 декември — за северните склонове, а за южните — след 20-30 декември. Снежната покривка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 cm. Във високата зона — над 2000 m надморска височина — снежната покривка е най-дебела през март — 70-80 cm. В най-високите части максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 cm. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1200-1300 m, а при надморска височина над 2000 m достига до 180-200 дни. Не са изключение ветрове със скорост 30-40 m/s (над 100 km/h), с предимно югозападна и западна ориентация. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 m/s. В по-ниските части средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 m/s, а в средната височинна зона от 2,5-3,2 m/s. [21]

Почви[редактиране | edit source]

Почвената покривка в Рила има добре изразена вертикална зоналност. В нископланинските части на 800-1000 m надморска височина почвите са главно излужени канелени горски, а в среднопланинските — светло кафяви и тъмно кафяви горски почви. По заравненостите на височина от 1700 m до 2100 m преобладават планинско-горските тъмноцветни почви. Териториите над 2200 m са заети от високопланински ливадни почви, а склоновете са покрити със скелетни почви.[5][6]

Полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

Полезните изкопаеми в Рила са малко. Срещат се магнетитни и златоносни пясъци и флуорит. Край с. Бели Искър, гара Сестримо, Белово, с. Белица и др. се добиват мрамори. Установени са находища на слюди по долината на реките Рилска и Градевска, а бяла слюда се добива при селата Градево и Пастра. Находища на кафяви и лигнитни въглища са разработени край селата Доспей, Боровец, Габровица и Ораново, а на битуминозни шисти - в околностите на Костенец.[5][6]

Флора[редактиране | edit source]

В Рила растат[22]:

Фауна[редактиране | edit source]

Планинско омайниче

Общо 24 вида от срещащите се в Рила животни са вписани в Световната Червена книга.[23] Гръбначните животни са 172 вида като 121 от тях са вписани в Българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция.

Безгръбначни[редактиране | edit source]

В Рила се срещат 2934 вида безгръбначни животни, като 242 са ендемични видове и подвидове. Общо 13 вида от безгръбначните животни живеещи тук са застрашени от изчезване в световен мащаб, а 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.[23]

Риби[редактиране | edit source]

В Рила се срещат 5 вида риби.[23] Различни източници сочат, че видовото разнообразие на рибите достига до 18 като 4 от тях са балкански ендемити.[24] Дъговата и балканската пъстърва обитава езерата и язовирите и по-рядко реките Марица, Ибър, Крива река, Джерман. В рилските езера е широко разпространена лешанката. Видът е интродуциран за стръв от рибари. Някои от езерата са зарибени със сивен. Главочът се среща по-рядко, основно в река Черни Искър.

Ендемитните видове в Рила са български — главоч (Cottus gobio haemusi) и струмски гулеш (Nemacheilus angorae bureschi) и балкански - маришка мряна (Barbus cyclolepis) и балкански щипок (Sabanejewia aurata balcanica).

Земноводни и влечуги[редактиране | edit source]

Планината е обитавана от 20 вида земноводни и влечуги.[23] Сред видовете, които се срещат в най-високите части на планината са планинска водна жаба, алпийски тритон, слепок, живороден гущер, ливаден гущер, усойница и медянка. От тях ендемичен вид е македонският гущер.

Птици[редактиране | edit source]

Птиците са представени от 99 вида (около 25% от орнитофауната на България) като тук са най-многобройните популации на глухара, лещарката и планинския кеклик, на пернатоногата и малката кукумявка. Тук се намират и едни от най-жизнените популации на хищни птици.[23] От вписаните в Червената книга птици тук се срещат осояд, скален орел, горски бекас, белогръб кълвач, черен кълвач, малък креслив орел, сокол орко, голям ястреб, орел змияр, ловен сокол и други. Девет вида птици са престанали да гнездят тук.[25]

Бозайници[редактиране | edit source]

Лешников сънливец

Бозайниците в Рила са 48 вида като тук е характерна популацията на дивата коза и високопланинската популация на лалугера.[23] Прилепите в Рила са десет, а дребните бозайници се подразделат на насекомоядни, зайци и гризачи. От тях са интересни таралежът, лешниковият сънливец и сляпото куче. Лалугерът е световно застрашен вид. Стабилна, но изолирана високопланинска колония от лалугери е установена в района на връх Белмекен. От по-едрите представители на бозайниците подвидовете на невестулката (Mustela nivalis galinthias) и дивата коза (Rupicapra rupicapra balcanica) са балкански ендемити.

Защитени територии[редактиране | edit source]

В Рила се намират пет резервата — Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър, Скакавица и Риломанастирска гора с обща площ от 19 898,6 ha. Първите четири са разположени в Национален парк Рила като 89,4% от площта им представлява гори, високопланински ливади и пасища. Резерватът Риломанастирска гора попада в създадения през 2000 година Природен парк Рилски манастир. Парангалица и част от Централен Рилски резерват са вписани в Списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО в рамките на програмата „Човек и биосфера“.[26]

Население[редактиране | edit source]

Разположени в подножието на Рила и икономически свързани с нея са градовете Белица, Белово, Благоевград, Велинград, Долна баня, Дупница, Костенец, Кочериново, Разлог, Рила, Самоков, Сапарева баня, Якоруда , селата Бараково, Стоб, Пороминово, Говедарци и много други.

Туризъм[редактиране | edit source]

Файл:Bulgaria — Rila — Musala april 2006.jpg
Туристи в близост до връх Мусала

Началото на алпинизма в България е положено през 1921-22 г. с катерачески излети в Рила на членове на Юношеското туристическо дружество в град Самоков [27] Според същия източник в днешно време планината предлага възможности за алпийско, ледено и традиционно катерене по около трасирани 120 маршрута, съсредоточени в Северозападна и Източна Рила. Голяма част от планината е обхваната от национален парк „Рила“, на територията на който се намират множество хижи и туристически пътеки. През парка минават и два основни европейски туристически маршрута — Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в парка предлагат 17 туристически хижи с около 1500 легла, по-голямата част от които са стопанисвани от Български туристически съюз. Оформени са 8 главни входа на парка. Поддържането на съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по туристическите маршрути са задължения на дирекцията на парка и с Български туристически съюз. В парка се насърчава предимно пешеходният туризъм с цел ограничаване на негативното въздействие от престоя на много хора едновременно или за дълго време.

В парка има хижи, които предлагат настаняване. Такива са хижа „Седемте езера“, която е част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, хижа „Скакавица“, „Рилски езера“, „Иван Вазов“, „Македония“, намираща се в местността Мечи проход, „Мальовица“ и други.

В 2009 година официално е открит седалков лифт от хижа „Пионерска“ до хижа „Седемте езера“, което улеснява придвижването до езерата, но вследствие на наплива туристи местността се замърсява от безотговорно отношение на някои от тях.[28]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Рила е сред Стоте национални туристически обекта на България. На нейна територия се намира и националният парк Рила. Важни културни или природни забележителности за любителите на туризма са обектите връх Мусала, водопад Скакавица, Седемте рилски езера, Рилският манастир, Самоковски девически манастир “Покров Богородичен”, Исторически музей, Самоков и други.

Мусала[редактиране | edit source]

Мусала

Мусала е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров с височина 2925 m, измерено от равнището на пристанище Варна. Той е шестият по височина в Европа. Мусала се намира в източната част на Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 km от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Снегът се задържа на него в продължение на осем месеца, а средната му годишна температура е 3,1°C. Тук се намира и хижа „Мусала“.

Скакавица[редактиране | edit source]

Скакавица

Скакавица е името на най-високия водопад в планина Рила. Намира се в северната част на Национален парк Рила. Водопадът е разположен на река Скакавица в Скакавишката долина в подножието на източния склон на вр. Кабул, Северозападна Рила. Той се намира на 1750 m надморска височина, а височината, от която пада водата, е 70 m. Най-подходящото време за посещение е през месец май или юни, когато снегът се топи и водопадът е пълноводен. В близост се намира и хижа „Скакавица“, на 1876 m надморска височина.

Скакавица е основен туристически обект в областта. Това се дължи на карстовите извори, разположени в околността, както и на вековните гори от бяла мура, които го заобикалят.

Рилски манастир[редактиране | edit source]

Рилският манастир се намира в планината Рила, на 1147 m надморска височина и на около 117 km южно от столицата на страната София. Той е най-големият манастир в България и една от най-големите забележителности не само на Рила, но и на цяла България с древната си история, своеобразната архитектура и заобикалящата го красива природа. Той е на 5 етажа, като видими са само 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, които са наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени повечето от тогавашните сгради. Той е с форма на неправилен петоъгълник, като стените му са изработени от камък и са високи 24 m.[29]

В партерния етаж е разположен музеят, който има богата сбирка от експонати. Манастирът има и своя библиотека, в която са запазени ръкописи от XI до XIX век. В магерницата на манастира се е приготвяла храната за монасите. Манастирът притежава ценни икони, стенописи, както и тленните останки на монаха-отшелник Иван Рилски.

Рилски манастир

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (или, според някои автори, от негови ученици). Това става по времето на царуването на цар Петър (927–968 г.). В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата носи неговото име - Хрельовата кула и е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс като по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклиса „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на XIV век.

През 1778 година манастирът става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 година от Алекси Рилец, който през 1816-1819 година проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 година, като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. В 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Алекси Станишев и Димитър Станишев.[30]

Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 година, а през 1983 година е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно културно наследство. През април 1991 година с постановление на Министерския съвет на Република България е възстановен монашеският статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква.

Седемте рилски езера[редактиране | edit source]

Седемте рилски езера е група ледникови езера в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 m надморска височина. Те са стъпаловидни — вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета се образуват малки водоскоци и водопади.

В близкото минало стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група се е наричал Еди гьол, а езерата - Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните. Те са се казвали както следва: Сълзата - Баш гьол, Окото - Чанак гьол, Бъбрека - Кара гьол, Близнака - Чифте гьол, Трилистника - Средния гьол. Последните две езера - Рибното и Долното, не са имали самостоятелни имена.[31]

Парк за танцуващи мечки[редактиране | edit source]

Парк за реадаптация на танцуващи мечки е минирезерват за бивши питомци на цигани-мечкари в Рила, на площ 12 ha на 1200 m надморска височина, на 12 km от гр. Белица и 180 km южно от София.

Проектът стартира през май 1999 г. Идеята му е животните, традиционно използвани от циганите мечкари за събиране на подаяния (водачът на мечката свири на гъдулка или друг инструмент, тя „танцува“), да бъдат върнати в естествената си среда.[32]

Промишленост[редактиране | edit source]

Екологични проблеми[редактиране | edit source]

Бъдещи ползи и вреди от курортна дейност[редактиране | edit source]

През 2006 година възниква спор между природозащитници и инвеститори във връзка с изграждането на огромен ски център „Паничище — Езерата — връх Кабул“.[33] Центърът, 10 пъти по-голям от ски зона „Банско“, трябва да включва 14 алпийски трасета, 27 нови писти с обща дължина 80 km, 21 ски съоръжения и множество нови хотели с капацитет максимално 4600 души плюс разширяване на базата на Паничище до макс. 8000 души. Компанията „Рила спорт“ е готова да инвестира 30 млн. евро, а Община Сапарева баня участва с апортни вноски.

Освен ползата като цяло за развитието на туризма и спорта, безспорна е и изгодата за икономическото съживяване на този иначе доста западнал район на страната, създаване на много нови работни места.

Притесненията на природозащитниците са свързани с това, че проектираните писти се намират в лавиноопасни и вододайни зони, че в нарушение на законодателството се гради в национален парк и природен парк без разрешение от МОСВ, общественото обсъждане е недостатъчно, нарушават се предприсъединителните споразумения към ЕС, възможно е спиране на сертифицирането на Рила към мрежата „Панпаркс“. Антропогенните вреди вероятно ще се изразяват в: нарушаване на биологичното разнообразие (разкъсване и унищожаване на хабитатите на защитени видове, вкл. включени в Червената книга на България като врабчовата кукумявка и реликтния трипръст кълвач), обезлесяване и ерозия (сходна с тази, довела до обсъждане за изваждане на Пирин от Списъка с обекти на световното природното наследство на ЮНЕСКО).

Вижте също[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((fr)) Тит Ливий, Histoire Romaine, XL, 58, 1.
  2. ((en)) Ivan Duridanov, The Language of the Thracians, IV. The Thracian onomastics, A. Geographical names (A — N)
  3. Планините в България, Рила
  4. а б в г Рила планина
  5. а б в г д е ж Български туристически информационен сайт/Рила
  6. а б в г д Рила
  7. География на водите на България
  8. а б Води на България
  9. а б в Значим природозащитен резервоар
  10. Водните ресурси на България като политически проблем
  11. а б в г д Природогеографски и ресурсен потенциал на община Самоков
  12. Посетете Рила/Климат, геология и морфология, почви
  13. а б в г д За водата/Водите на България
  14. а б [bgm8.bg/data/uploads/referats/.../5158d5d37fec62e39852e7036926cb55.doc Води]
  15. Български атракции: Седемте Рилски езера
  16. Енергия/Най-големият хидроенергиен комплекс в България каскада Белмекен-Сестримо-Чаира навърши 35 години
  17. Български туристически информационен сайт/Язовир Калин
  18. Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води
  19. SPA курорти
  20. Илия Йовев. Колко е висок връх Мусала?. // сп. „ГЕОграфия'21“, бр. 5/2007 ISSN 1312-6628, 2007. Посетен на 2010-01-30.
  21. http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4338
  22. Рилската флора
  23. а б в г д е Национален парк Рила
  24. План за управление на Национален парк Рила 2001 - 2010.pdf
  25. Защитени видове растения и животни в Рила
  26. Резерватите в Рила
  27. http://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=placeinfo&idPlace=4
  28. bTV новините. Боклуци заляха рилските езера. Посетен на 10 ноември 2011.
  29. Рилски манастир
  30. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.
  31. Радевъ, Жеко. Природна скулптура по високитѣ български планини, 1920, стр. 81.
  32. Сайтът на Парка за танцуващи мечки
  33. Съсипват и Рила


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 27 юни 2006. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.