Беласица
Вижте пояснителната страница за други значения на Беласица.
Беласица (изписване преди 1945 година Бѣласица, на гръцки: Κερκίνη, Керк̀ини, Μπέλλες или Μπέλες, Б̀елес) е планина в областта Македония. Тя е част от Осоговско-Беласишката планинска група. Понастоящем е поделена между Гърция (около 45%), Република Македония (около 35%) и България (около 20%). Общата площ на планината е 670 кв км. От двете гръцки имена Керкини е предполагаемото антично име, а Белес е модерното, произлязло от българското.
Съдържание |
[редактиране] Беласица в историята
Предполага се, че в древността планината е носела името Орбел.[1] През 310 г.пр.н.е. Касандър заселил при Орбел 20 000 автариати.
[редактиране] География
Беласица се простира по посока изток-запад. Дължината и е 63 км, а средната ширина 7-9 км. На север Беласица граничи с долината на река Струмешница, на изток с Рупелското дефиле, на юг със Серското поле и на запад с Костуринската седловина.
В структурно-геоложко отношение Беласица представява типичен линеен хорст. Тя се оформя като планински блок през плиоцена между два паралелни разседа, които я ограждат от север и юг, т.е. издига се хорстово, а съседните полета потъват. По тази причина река Струма на гръцка територия рязко сменя южното си направление със западно, успоредно на южния разсед.
Гледана от север от долината на река Струмешница или от юг от Серското поле, Беласица се издига като внушителна стена. Планинското било е тясно, остро, на места скалисто или покрито с пасища. Южните склонове са скалисти, стръмни и слабо залесени, докато северните са гористи, прорязани от много дълбоки долове и буйни реки и потоци с малки водопади. Страничните ридове са къси и стръмни. Най-високата точка на Беласица е връх Радомир (2029 м). Други високи върхове са: Конгур или Голям Конгур (1951 м), Пункова скала (1974 м), Дебело бърдо (1951 м), Лозен (1898 м) и Тумба (1880 м), при който се събират границите на държавите България, Гърция и Република Македония. От всички върхове на билото се откриват чудесни панорамни гледки.
По билото на Беласица са разположени няколко планински прохода, най-важният от които е Демир капия (1686 м). В миналото те са имали местно значение, но сега поради граничното положение на планината са неизползваеми.
Беласица е изградена главно от метаморфни скали - амфиболити, различни видове шисти, гранитогнайси, гранити, гнайси и други.
Климатът на Беласица е планински с по-меки черти в сранение с по-високите и по-северно разположени български планини. Над 1000 м н.в. средноянуарските температури са ок. -1 , -7 С, а средноюлските темпертури от +14 до + 20 С , а валежите са в границите 700 - 1000 мм. Поради орографския ефект валежите в подножието и среднопланинските склонове на Белсица достигат 1000 мм. Снежната покривка във високите части се задържа няколко месеца. Преобладаващите ветрове са северозападни, като през пролетта по северното подножие на планината се наблюдава топлият поривист вятър фьон.
За подножието на планината са характерни канелените горски почви, а във височина кафявите горски и планинско-ливадните почви.
Северното подножие на планината, известно с името Подгорие е оформено от дебели наносни пластове, които задържат обилни водни запаси. В полите на Беласица са разположени редица села.
[редактиране] Флора и фауна
Флората на Беласица е съставена от около 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. В българския участък на планината са установени 102 вида с високо консервационно значение, от които 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 25 са балкански ендемити, 2 - български, 38 вида са включени в Червената книга на България, а 29 са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES).Сред редките растителни видове тук са френска жълтица, планинско подрумиче, стоянова теменуга, дилянова мишовка и др.
Голямо богатство на Беласица са широколистните гори и особено питомният кестен, който вирее изключително на север от главното било до към 900-1000 м. Кестените оформят горски пояс по планинския склон с дължина около 45 км. Те обикновено са смесени с гори от бук. Над тях е разположен буковият пояс, до около 1700 м. Дъбът също е разпространен в ниските части. Характерно за Беласица е пълното отсъствие на иглолистен пояс. Рядко се среща ела и бял бор. В субалпийския пояс на планината растът нискостеблена хвойна и боровинки. Има и множество пасища.
Безгръбначната фауна е изключително богата на видове. Установени са 36 ендемитни, 44 редки и 3 реликтни вида. Беласица дава убежище и на множество гръбначни животни - 8 вида земноводни, 15 вида влечуги, 120 вида птици и над 50 вида бозайници.
Югозападно от Петрич на площ от 1312 хектара е разположен резерват Конгура в който са запазени естествени екосистеми от бук и питомен кестен.
[редактиране] Природен парк Беласица
Основна статия: В българската част на планината се намира Природен парк Беласица, обявен на 28 декември 2007 година със заповед на министъра на околната среда и водите. Общата му площ заема 11732.4 хектара. Към защитената територии спада и резерват Конгура, който запазва режима си. Дирекцията на парка се намира в село Коларово.
Паркът е създаден с цел опазване на вековни гори, съставени основно от обикновен бук и обикновен кестен, както и естествени чинарови местообитания, защитени и ендемични растителни и животински видове, както и уникални и представителни съобщества и екосистеми в безлесната зона на планината.
[редактиране] Туризъм
През последните няколко години от почти непозната планина, Беласица се превърна в една от предпочитаните дестинации за пешоходен туризъм. Поради факта, че до скоро Беласица беше "затворена" планина в нея има малко места за настаняване на туристи. В българската част на планината са изградени 2 туристически хижи, втората от които е бивша гранична застава:
Туристическите маршрути в българския участък на планината са маркирани с цветна лентова маркировка. Основен изходен пункт за изкачването на Беласица е град Петрич, както и селата Самуилово, Ключ и Скрът. Най-удобни изходни пункове на територията на Република Македония са селата Смолари и Банско. От 2001 година през месец август ежегодно се организира международен туристически поход за изкачването на връх Тумба под мотото "Балкани без граници".
[редактиране] Върхове в Беласица
| Връх | Височина в метри |
|---|---|
| Радомир | 2029 |
| Пункова скала | 1974 |
| Конгур | 1951 |
| Дебело бърдо | 1951 |
| Лозен | 1898 |
| Тумба | 1880 |
[редактиране] Източници
- Беласица. Туристическа карта 1:50000, София, 2006.
- Благоевъ, Т. А. Бѣласица. София, 1925.
- Динчев, Евг., Атанасов, П. Високите планини на Република Македония. Пътеводител, София, 1998, стр.214-224.
- Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.78.
- Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.133-136.
- Пенин Р. Природна география на България. София, изд. Булвест 2000, 2007, стр. 194-199.
- Туристически пътеводител за Беласица – България, Македония, Гърция. София, 2012.
[редактиране] Външни препратки
- Беласица (интернет портал за Беласица и региона)
- Бела е, бела Беласица! (пътепис)
- Беласица - 30 Януари 2008 (пътепис)
- Галерия със снимки на Беласица
- Природен парк "Беласица" (сайт)
- Снимки от зимна Беласица
- Състояние и перспективи на популацията от обикновен кестен (Cаstanea sativa Mill.) в Беласица
- Туристически хижи и заслони в Беласица
[редактиране] Бележки
- ↑ Писмени и археологически свидетелства за Хераклея Синтика и долината на Средна Струма през античната епоха гл.ас.д-р Георги Митрев
|
|||||
_mountain_-_Ptolemaida,_Kozani_prefecture,_Greece.png){kind=small}
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
