Мокриево
| Мокриево Мокриево | |
| — село — | |
.jpg) Църквата „Свети Пантелеймон“ | |
  Мокриево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Ново село |
| Географска област | Подгорие |
| Надм. височина | 621 m |
| Население | 1211 души (2002) |
| Пощенски код | 2435 |
| МПС код | SR |
| Мокриево в Общомедия | |
Мокриево или Макриево, което е местното произношение (на македонска литературна норма: Мокриево), е село в община Ново село на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Мокриево се намира в подножието на планината Беласица, на надморска височина от 340 метра.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Има повече версии за потеклото на името на селото. Според една версия, името произхожда от гръцката дума „макро“, тоес голямо или дълго. Според друга версия, името произхожда от славянската дума „мокро“, тоест богато с вода.[1] Според филоложката Димка Митева, името на селото идва от личното име Макрий. Митева подчертава, че името на селото е Макриево, както се среща и през XIV век (
) и както го наричат и жителите на селото и жителите на околните села.[2] Според нея, селото погрешно е наречено Мокриево и затова някои го свързват с думата мокър.[3]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Над селото има руини от кула, наречена Пирго, за която населението смята, че е от времето на Беласишката битка от 29 юли 1014 година и всяка година на тая дата хората ходят до кулата. До кулата е имало запазени три стари явора, от които единият е отсечен в началото на XX век.[1] На три километра от селото са разкрити руините на раннохристиянската църква „Свети Илия“.[1][4]
Заедно със съседното село Мокрино Мокриево е обект на съдебни спорове между атонските манастири Хилендар и „Свети Пантелеймон“ през 1375 - 1377 година, решени в полза на „Свети Пантелеймон“ с грамоти на Иван и Константин Драгаш и майка им Евдокия.[1][5]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век селото е със смесено население. В 1870 година в селото е отворено първото училище.[1] В същата година е построена църквата „Свети Пантелеймон“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Макриево (Makriévo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 198 българи и 36 мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Макриево е населявано от 1880 жители, от които 900 българи християни и 980 турци.[7]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Макриево има 784 българи патриаршисти гъркомани. Там функционира гръцко училище.[8] Според други данни в селото е имало и българско училище.[1]
По време на османското владичество в селото е имало станция на заптиетата, малък хюкюмат (управителна сграда) и хапсана (затвор). От селото произлизат голям брой пъдари, които безчинстват из Струмишката каза.[9]
В 1981 година селото има 1499 жители.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 1211 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1204 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Мокриево има поща, здравна служба, ветеринарни служби, родилен дом, община и футболен клуб „Подгор“ и филиал на Основното училище „Видое Подгорец“.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мокриево
Али чауш, турчин, деец на ВМОРО[11]
Вангел (Евангелос), деец на гръцката пропаганда в Македония[12]- Вангел (Евангелос), деец на гръцката пропаганда в Македония[13]
- Евтим Узунов (Ефтимиос Узунис) (? - 1905), деец на гръцката пропаганда в Македония[14]
- Пантелеймон Касарев (Пантелеймон Касарис), деец на гръцката пропаганда в Македония[15]
- Петър Калешев (Петрос Калесис) (? – 1905), гръцки военен, подкапитан и водач на гръцка андартска чета в Македония
- Трайко Андониадов (Траянос Андониадис), агент (трети клас) на гръцката пропаганда в Македония[16]
- Христо Найдов (Христос Найдис), агент (първи клас) на гръцката пропаганда в Македония[17]
- Починали в Мокриево
- Панделис Папайоану (? – 1907), гръцки андартски капитан
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Мокриево // Општина Ново село. Посетен на 21 декември 2019 г.
- ↑ Митева, Димка. Лингвистички истражувања на Струмица. Скопје, Струм-Скоп, 1995. с. 20.>
- ↑ Митева, Димка. Лингвистички истражувања на Струмица. Скопје, Струм-Скоп, 1995. с. 21.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 103
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Jугоисточна Македониja 1912-1941 год., книга първа. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 53. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 362.
- ↑ Ευάγγελος (2) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Ευάγγελος (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Ουζούνης Ευθύμιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Κασσάρης Παντελεήμων - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Αντωνιάδης Τραϊανός - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Ναῒδης Χρήστος (1) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
| ||||||||||||||||
