Коларово (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коларово.

Коларово
България
Red pog.png
Коларово
Област Благоевград
Red pog.png
Коларово
Общи данни
Население 1 990 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 30,299 km²
Надм. височина 428 m
Пощ. код 2880
Тел. код 07423
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 37989
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Коларово
Атанас Гошев
(БЗНС)

Кола̀рово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Коларово се намира в полупланински район — в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в непосредствена близост до границата с Гърция и на около 10 километра западно от общинския център Петрич. Южно от селото е прохода Демир капия (Железни врата), който в миналото е свързвал селата от двете страни на Беласица. В съседство са разположени селата Беласица и Самуилово Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 750 мм). На около 5 километра северно от Коларово тече река Струмешница, ляв приток на Струма. Почвите са предимно делувиално-пролувиални, алувиални и слабооподзолени канелени горски. Населението нараства от естествен и механичен прираст.[1]

История[редактиране | edit source]

Коларово има богато историческо минало. В местността "Мусовица", разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В местността "Дебелището", северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в местността "Чуката" се намират останките от късноантична и средновековна крепост.

Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 български-християнски и 10 мюсюлмански домакинства[2], а според втория 43 християнски домакинства.

През 19 век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коларово (Colarovo) е посочено като село с 302 домакинства със 505 жители мюсюлмани и 160 жители българи. [3]Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коларово живеят 1230 жители от които 130 българи-християни и 1100 турци [4]. Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коларово има 208 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война Коларово е завзето и опожарено от гръцката армия.[7]

След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско[8]), както и българи-планинци от Огражден. По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско.

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:

Коларово било голямо, повече турско село (200 турски и 100 български къщи), но сега нямаше нито един турчин. В турските къщи сега са настанени бежанци от с. Горни Порой, и то повечето жени и деца, защото мъжкото население било отвлечено от французите в с. Лозица на Бутковското езеро.[9]

На 8 ноември 1948 година от низвергнат свещеник в храма на селото е убит неврокопският митрополит Борис.

През 2005 година излезе книга на местния краевед и дългогодишен учител по история Георги Гоцков - "Миналото на Коларово", която е богат източник за историята на селото.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Средно общообразователно училище "Васил Левски"
  • Читалище "Яне Сандански"

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Черква "Св.Вмчк.Димитрий Солунски"
  • Черква "Св.Вмчк.Мина"
  • Черква "Света Неделя"
  • Параклис "Св.Пр.Илия"

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Коларово
Починали в Коларово

Други[редактиране | edit source]

В селото се намира дирекцията на Природен парк Беласица, който обхваща по-голямата част от българския дял на планината.

Литература[редактиране | edit source]

  • Гоцков, Г. Миналото на Коларово, Благоевград, 2005.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 446.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.580-585
  3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.150-151.
  4. Васил Кънчов. "Етнография и статистика", София, 1900
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.186-187
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.852.
  7. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  8. "Енциклопедия Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.447.
  9. Петър Петров. "Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония". - В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.73.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, София, 2006, стр. 23.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.