Капатово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Капатово
България
Red pog.png
Капатово
Област Благоевград
Red pog.png
Капатово
Общи данни
Население 171 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 6,607 km²
Надм. височина 233 m
Пощ. код 2872
Тел. код 074201
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 36083
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)

Капа̀тово е село в Югозападна България. То се намира в Община Петрич, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Капатово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Отстои на около 20 километра североизточно от общинския център Петрич. Съседни села са Ново Кономлади и Кромидово. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Югоизточно край землището на селото тече Мелнишка река.

История[редактиране | edit source]

Капатово е малко село в полите на Пирин планина, възникнало в античността, вероятно като тракийско селище. За това говори наличието на няколко тракийски надгробни могили в землището му. Самото име може да е тракийско - от корена "скапто", откъдето е и древното име Скаптопара на днешния Благоевград. Тези могили, както и по-късният, римски некропол са многократно ограбвани и прекопаваани от иманяри. Всъщност тук трябва да са живели меди, от чиито среди произлиза Спартак. По-късно в района на селото се заселват славяни и българи.

По времето на арнаутина Али паша Янински, а и след Освобождението на Гърция през 1828 година, настъпват големи преселвания. От юг на север идват много българи и куцовласи. Тогава и в село Капатово пристигат първите вълни от бежанци от Янинско. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Капатово е посочено като чисто българско село с 35 домакинства и 120 жители българи.[1]

През 1887 година в селото е изградена черквата „Пресвета Богородица, животоприемний източник“, днес паметник на културата. В нея се съхраняват ценни стенописи, дело на зографите Марко и Теофил Минови от село Каракьой, Неврокопско. [2]

Георги Стрезов в 1891 година пише за селото:

Капатово, на Ю от Мелник 2 1/2 часа; път равен покрай Мелничката река. Земледелци; обработват всичките видове жита. Църква „Св. Богородица“; четат гръцки. Къщи около 60 само българе; 3 къщи са чифлик от Михо, Мелничанин.[3]

През 1898 година в Капатово отваря врати българско начално училище. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 255 българи християни[4]. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Капатово се състои от 288 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученика.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Капатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество. През Междусъюзническата война от 1913 година, Капатово е опожарено от гръцката армия.[7]

След Първата световна война в периода 1918-1925 идват още бежанци и така селото нараства. Тук се установяват българи от селата Дели Хасан, Серско, Герман и Цървища, Демирхисарско. От този период в Капатово жителите му се делят на староселци и новоселци. Около 9 септември 1944 обаче настъпва обратен процес - много от младите емигрират в чужбина - в Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зеландия. Други по-късно се преселват в големите български градове и така особено след 10 ноември 1989 година постепенно селото запада. Настрана от пътния поток, останало без хора, това някога будно и китно селище с древна история умира, подобно на няколко други съседни села, като Зорница, Виногради, Лозеница.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Капатово

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.140-141.
  2. Димитров, Владимир "Неизвестни стенописи на зографите Марко и Теофил Минови в храма на с. Капатово, Мелнишко" – В: Изкуствоведски четения 2009. С., 2009, 185-192.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 190.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.850.
  7. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 160.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.