Кръстьо Хаджииванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кръстьо Хаджииванов
български поет
Кръстьо Хаджииванов 
Роден: 25 декември 1929
Капатово, България
Починал: 27 юни 1952
край Кулата, България

Кръстьо Георгиев Хаджииванов е български поет, роден на 25 декември 1929 в Капатово, Петричко. Започва да пише стихове от шестгодишна възраст. Ненавършил четиринадесет години, става партизанин, герой от минните полета на линията „Метаксас“ в Гръцка Македония и митингите в Сяр и Демир Хисар. На няколко пъти отказва школа в Москва. След 9 септември 1944 е преследван от комунистическия режим за свободолюбивите си възгледи. Романтик и идеалист по природа, той е такъв и в своите стихове, често рецитирани по селски мегдани, седенки и читалищни сцени. Преследван е още в гимназията и по-късно изпратен на издевателства и сигурна смърт в урановите мини до с. Сеславци (Софийско). По време на стачка в забоя е убит негов приятел. Избягва в нелегалност из Пирин с цел да премине желязната завеса. Убит е от засада до с. Кулата. Според една от версиите на Държавна сигурност (ДС) е убит като диверсант от Гърция. БКП и ДС го обявяват за "изменник на родината" и "враг на народа" за да оправдаят престъпленията си. Всяка година на 27 юни много поклонници честват пред мемориала му на това място.Посмъртно, с помощта на чехословашки активисти на нежната революция, стиховете на талантливия поет излизат в "Стихотворения и поеми" през 1990. През 2003 с финансиране от словашкото правителство се издават "Plamene lásky k slobode".

В България се издават "Еделвайс на кръста" (1996), "Възкръснали песни" (1998), "Нечути песни" 1999, "Орлови песни за свободата" 2006, "Подзвездни мисли" 2007.

Фондациите "Спартак" и "Мелнишки вечери на поезията" от 2006 година учредиха ежегодна международна награда на името на поета Кръстьо Хаджииванов.

В изборника "Зорница" от 1999 г. и антологията "Вечерница" от 2000 г. е поставен между 25-те най-големи български поети. "Literárny týždenník" за Чехия и Словакия от 25 август 2004 г. и литературни критици го поставят между най-големите творци и мислители на двадесети век. В поезията и в живота продължава хуманните и свободолюбиви традиции на предците ни Орфей, Спартак, Светите солунски братя Кирил и Методий, Паисий, Ботев, Левски и Гоце Делчев.

Орисан от Баба Ванга и той пророкува в поезията си сриването на “всякаква злина”, робства и диктатура, вкл. хитлеризма и сталинизма, като още от дете пише в “За народа” (1940 г.), сатирата “Победата на Хитлер” (01.09.1944 г.) и по-късно в шедьоврите си: “Безумецът” (1948 г.), “Пари и власт” (1949 г.), “Сибир” (10.01.1950 г.), “Не искаме ни робство ни война”, “Убийците”, “Против робството” и др.

В “Надгробно видение” конкретно и отчасти в останалите Пирински легенди вижда своята обреченост и смърт. Но най-удивителното е, че във финала на капиталната си и гениална поема “Песен за човека и живота”, завършена часове преди неговата смърт, той убеждава човечеството и пророкува победната сила на “вярата дълбока в доброто”, “в разума човешки в мисълта”, “в братството човешко” и в неспирният колосален прогрес и висок морал на човечеството.

Краткият му 22-годишен живот протича в тежък физически труд, мисловна натовареност и екстремни условия на полулегалност и нелегалност. Затова след последния стих на поемата пише и последния ред преди смъртта си: “Всичко писано набързо, затова има слабости и некоригирани грешки!”, което не попречи творбата му да бъде оценена като “гениална”.

А ето как мечтанията му за съвършена цивилизация удивително съвпадат с обявения по-късно девиз на Евроатлантическата общност:

БЕЗ ГРАНИЦИ, НОВ СВЯТ ще сътвориме, Свят на любов, на правда, свобода.” (1949)

Така вдъхновен, но и уравновесен и спокоен от светлината на вярата си в победата на доброто и човешкия прогрес, Кръстьо посреща гледайки “право в очи”, “жалката смърт” отредена му от тираните на сталинизма на 27.06.1952 г. Затова са точни президентите Вацлав Хавел, Желю Желев, както и Т. Кавалджиев, Бл. Димитрова и професори, литератори, критици, поети и журналисти като Г. Цанков, Кудличка, Кошка, Е. Евтимов, Владиков, Ив. Докузов, Бундов, Драстих и много други, които пишат и говорят за безсмъртието на неговата поезия, морал и идеи: “дошъл от бъдещето”, “пророк на новото човечество”, “надживял с векове войните и времето на своите убийци”, “духовен великан”, “подобен Христос”, "българският гений на XX век", написал “поезия по-силна от самия динамит”, която е “поетична философия на свободата и човешкото достойнство”, "българският Солженицин в поезията". Уникални са и случаите на неговата скромност, недостижимите лекоатлетически изяви (скок дължина “над 10 м”, “височина над 2 м” и “по-бърз от вятъра”) и рисковете за съхранение на поезията му! Написаната до 1950 г. емигрира с приятелите му и се публикува по света, а тази до смъртта му е изтръгната от лапите на Държавна сигурност и укривана.

Знаменателни са думите на Кръстьо против неколкократните предложения да учи в Москва и да служи на диктатурата: "Аз искам да уча в Париж, не в Москва, защото е много близо до Сибир. Ода за Сталин няма да напиша, защото той е по-голям кръволок и от Хитлер". (гр. Серес, X 1944.г.). “Не разбрахте ли, че аз никога няма да стана слуга и палач на никоя диктатура, и най-малко на сталинската" (гр. Св. Врач III 1945 г.). "Само Ботев да бе единствен българин на света, аз ще остана вторият след него" (1946/47 г. - в отговор на уговарянията да подкрепи национално-предателската политика на Сталин, Тито, Димитров, за дебългаризация[1] на българите в пиринска и цяла Македония). Докато в родината поетът е обречен на забрава, българската емиграция в Европа, Нова Зеландия, Австралия и Америка честват поета и публикуват творбите му в своите издания, вестници, паметни листове. Показателно за отношението към поезията и личността на Кръстьо са 30-те поетични посвещения и дузина портрети и скулптори от 1954 г. до 2008 г. Съпричастни към поезията и делото на Кръстьо в Чехо-Словакия са дисиденти, по късно някои от тях премиери, министри, видни общественици като Ян Чарногурски, М. Княжко, Ф. Гал, , Вл. Мечиар, както и словашкият вицепремиер Пал Чаки (унгарски произход). А проф. Балгави още през 1989 г. видя в поезията на Кръстьо идеологията на безкръвната "Нежна революция" и посочи съвпадението на нейните възгласи със стиховете му от някои творби като "Не искаме ни робство ни война", "Сибир", "Безумецът", "Такава трябва да е свободата", "Против робството" и др. Талантливата поезия на Кръстьо попълва една сериозна празнина в българската и световна литература за епохата на болшевизма, когато за най-големи творци в социалистическия лагер БКП сочеше тези, които възхваляваха "вождовете - човешки божества" и убийците "в името на глупостта на диктатурата на пролетариата". Не може да не се споменат имената на народния художник академик Микулаш Климчак, скулптора Е. Венков, народните артистки Ева Кристинова, Божидара Турсунова, концлагериста от Акимово Антон Сръхолец, д-р Д. Димов, инж. Иван Тодоров и много други поети, журналисти и пр. През 1999 г. под патронажа на вицепрезидента Т. Кавалджиев се чества “70 годишен юбилей на поета”, а за 2009 г. е приета програма за чествания от Инициативен комитет “80 години Кръстьо” с председател земляк и поетичен събрат Е. Евтимов и почетен председател Тодор Кавалджиев. Със изявеното желание на почитатели и от чужбина, Инициативният комитет прерастна в международен (МИК). Една от основните задачи на Инициативния комитет, освен популяризирането на поезията на Кръстьо, е и изнасянето на фактите в борбата със старите и нови спекулации за тази поезия, идеите и честта на поета. Защото докато едни искат отново да умъртвят него и неговия дух, засегнати от неговата борба, други пък “искат да го превърнат в свое знаме”, но за съжаление някои от тях забравят, че пророчеството и същността на “тяхната обаятелна личност”, но и “безкомпромисен идеалист”, на този “орфеец, спартаковец и ботевец” се състои в неговата свободолюбива, високо нравствена, мечтателна, но и трезва, реалистична поетична душевност, а не в тяхната екзалтираност. Приятели и близки на Кръстьо, които добре го познават, основателно реагират против спекулациите с неговите идеи и вярна национална гражданска позиция. Спекулира се и с това, че като четиринадесетгодишен партизанин "след 9.IX.1944 г. утвърждава народната власт", което не е вярно. Повечето време той е на територията на днешна Гърция и става партизанин на 31.VIII.1944 г. и с ясното съзнание и надежда, че на мястото на хитлеризма, трябва да се помогне България да не попадне под болшевишко влияние. Кръстьо добре знае за болшевишките насилия в Русия и Испания. Факт е и това, че докато са в Алиботушката чета до края на X 1944 г., Кръстьо и брат му Благой не допускат саморазправи и убийства и спасяват от садизма на комунистите-палачи много хора. Той не е комунист, не е терорист и неговият лозунг не е "Съюз със СССР".

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Етноцидът (дебългаризацията) на българите в Македония. // форум на сп. "Българска наука". Посетен на 2012-09-14.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.