Сандански

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Сандански.

Сандански

41.567 N, 23.283 E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

29 282 ^[1]

296 m

2800

0746

Е (Бл)

Администрация

Община:
- кмет

Сандански
Андон Тотев
(независим)

Адрес на общината
бул. „Свобода“ 16 п.к. 2800 тел.: 0746/30-525

промяна на тази таблица

Сандански през декември.

Булевард „Македония“.

Хотел „Сандански“.

Открит плувен басейн в града.

Резиденцията.

Летният театър.

Санда̀нски е град в Югозападна България. Тракийското селище, намирало се на днешното землище на града, се е наричало Медиус (т.е. между трите планини - Пирин, Огражден, Алиботуш)^{[източник?]}. По-късно римляните нарекли селището Дезудава, а дошлите след византийците славяни го нарекли Свети Врач. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Мелник. Градът е с население от 30 652 души ( ГД ГРАО ) и е трети по големина в областта и административен център на Община Сандански.

[редактиране] География

Градът се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София - Кулата - Солун.

Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.

Градът, разположен на надморска височина 220-240 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури.

Въздухът тук е изключително чист, с ниска относителна влажност (66%), със средна годишна температура +14,10С, с незначителни денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и топла, снегът и мъглата са почти непознати.

[редактиране] История

Градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност, превръщайки селището в един от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война.

Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.

Древният град лежи изцяло върху терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интерес представляват откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани “ин сито” в Археологическия музей на град Сандански.

През XIX век Свети Врач пазарно средище със смесено население в Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, минавайки през селището пише:

„

Село Свети-Врачь, на склоне горы, знаменитой целебными источниками, весьма богато развалинами, по которым можно догадываться, что на месте его был прежде город. ^[1]

“

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свети Врач (Svéta Vratch) е посочено като село със 100 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 135 жители българи.^[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) тук живеят 1110 души, от които 600 българи-християни, 360 турци и 150 цигани.^[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Врач се състои от 560 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 35 ученика.^[4]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война Свети Врач е завзет от гръцката армия и 200 къщи са опожарени.^[5]

[редактиране] Икономика

Напоследък градът започна да се развива много, като все повече фирми придобиват интерес да строят в Сандански. Запланувано е да се строи и хипермаркет Kaufland. Построи се и работи хипермаркет "БИЛЛА", както и супермаркет от веригата "ЕЛЕМАГ", който е първият извън столицата. През 2008-ма се откри и хипермаркет от веригата за техника "ЗОРА", както и магазин от веригата "Домо". В града има и хипермаркет за техника от веригата "Техномаркет "Европа". В Сандански, има изграден и ресторант от известната верига за бързо хранене "Happy-Bar&Grill". Строят се множество нови жилищни кооперации със съвременна архитектура, както и множество хотели и комплекси. През 2008-ма се пусна в експлоатация и нова пречиствателна станция за питейната вода. От 2008-ма година функционира и първият МОЛ в града - "Сандански Мол".

[редактиране] Спорт

В града има един градски стадион "Спартак" с 3 нови тренировъчни терена,с осветление. Това е спортният комплекс на който "ПФК Вихрен" - гр Сандански, играе домакинските си срещи.Президент на клуба е Константин Динев. Капацитета на стадиона в момента е 5000 седящи места, като през края на 2008-ма започна мащабен ремонт на съоръжението. Предстои да се увеличат трибуните и капацитета да достигне 6000 седящи места, монтира се и осветление. В гр.Сандански,предстои и изграждането на многофункционална спортна зала с капацитет от 2500 седящи места. В града има множество спортни площадки. Съществува и голям плувен комплекс, "Плувен интернат", който постоянно излъчва републикански и шампиони от международни състезания. Съществува и комплекс със плувни басейни за скокове във вода. Във всеки от големите хотелски комплекси има изградени СПА-центрове с минерална вода и спортни комплекси. Съществуват и клубове по "Борба",както и по волейбол, баскетбол, женски футбол, хандбал и др. В Община Сандански е роден и шампиона по "Борба" Александър Томов, почетен гражданин на гр.Сандански.

[редактиране] Култура

Археологически музей

Музейното дело в град Сандански е започнато със създаването през 1936 на археологическо дружество "Струма", като е съставена и музейна сбирка, намираща се по това време в днешното Първо основно училище в Сандански.

След започването от 1960 год. на системни археологически разкопки и направените разкрития на раннохристиянски сгради и базилики в рамките на античния град, намиращ се под съвременния град Сандански, се поставя нов етап в развитието на археологията в града, а така също и в развитието на музейното дело, свързано със запазването и съхраняването на богатото културно-историческо наследство. Основа за изграждането на днешния Археологически музей на Сандански стават останките на раннохристиянската "Базилика на епископ Йоан".

Музеят е разположен "ин сито", т.е. на място, върху базиликата и е един от малкото в страната, изградени по този начин. Повод за откриването му е IV-тата археологическа конференция в Благоевград през 1970 година. Археологическият музей подсигурява извършването на археологическите проучвания в град Сандански и общината. В периода 1960 - 1980 година са проучени последователно "Базилика на епископ Йоан", Раннохристиянски комплекс, Гимназиум, Раннохристиянски некропол, терми и жилищни сгради, които попълват градоустройствената система на античния град.

В момента Археологическият музей с обектите, които се проучват, се е превърнал в истински изследователски център, където археологическите разкопки продължават целогодишно. Музеят разполага с богат архив и депо, където се съхраняват находките, пълната документация и снимков материал, описващи разкритите обекти. Музеят притежава богата колекция от надгробни плочи, монети, надписи, антични съдове, предмети на бита и накити от различни исторически периоди. Един от най-интересните обекти, разкрити в последните години, е Епископският комплекс, намиращ се зад сградата на старото кметство, включващ Епископска базилика, баптистерий, атрий с колонада, помещения и сгради, които продължават да се проучват в момента. Екипът на музея активно участва в конференции и научни сесии, където популяризира богатото антично наследство на Сандански и района. Разработват се проекти с образователна и културна насоченост.

Народно читалище "Отец Паисий"
Градска библиотека

В Сандански се провежда фестивалът за авторска пиринска песен "Пирин фолк". Той събира туристи от цяла България и съседните страни.

[редактиране] Образование

Земеделска професионална гимназия "Кл.Тимирязев" Официален сайт на гимназията
I основно училище "Климент Охридски"
II основно училище "Христо Смирненски"
III основно училище "Христо Ботев"
IV основно училище "Св. Св. Козма и Дамян"
ПГ "Яне Сандански"
Професионална техническа гимназия - към сайта на гимназията
Училище за чужди езици "ALEXANDER" - към сйта на "ALEXANDER" Language School
Училище П.К.Яворов- бившето училище за деца с астматични заболявания, преобразувано през 2009-та в Общинско!

[редактиране] Природни забележителности

В края на главната улица "Македония" започва паркът на града - малък райски кът, украсен с цветя и много зелени площи.Това е единственият парк в България с пясъчни алеи и заедно с Варненската "Морска градина" е най-големият градски парк в България! В парка се отглеждат изключително редки растителни видове! Парка е най-добре поддържаният в България! Поставени са множество нови пейки,като са оформени кътове за деца с люлки,пързалки и катерушки!. В сърцето на парка, близо до езерото, е разположен летният театър, където всяка година се провежда фестивалът за авторска македонска песен "Пирин фолк", както и Балкански Младежки Фестивал "Младостта на Балканите".В парка се намира и градският стадион "Спартак", на който футболният клуб от града- "ПФК Вихрен"- Сандански, играе домакинските си срещи!В община Сандански се намират и известните "Мелнишки пирамиди", до гр.Мелник! В Пирин планина, на около 12 км. от града се намира живописният водопад"Попина лъка" с пад на водата над 30 м.!

[редактиране] ПФК Вихрен

През 1957 г., след реорганизация на физкултурното движение в страната, в Сандански е изградено единно физкултурно дружество "Вихрен". Наследник е на "Устрем" (1926), "Гоце Делчев" (1931-1948), "Яне Сандански" (1948-1949) и "Червено знаме" (1949-1957). До сезон 1976/77 г. отборът се състезава в югозападната зонална група без особен успех, когато печели промоция за "Б" група. Най-доброто представяне на отбора във втория ешелон е през 1979/80 г., когато санданските футболисти завършват на 2-ро място, след големият местен опонент "Беласица" (Петрич). През сезон 1988/89 г. "Вихрен" отново изпада във "В" група. През следващите години тимът се люшка между "В" и "Б" група, докато се стигне до паметния за клуба сезон 2004/05 г., когато за първи път е извоювано място при "майсторите". Легенди на клуба Пандо Котов Владимир Каракачиев Атанас Манушев Божко Пантазиев Прокоп Митов Илия Точев Кирил Кацаров Пламен Мицански Валентин Станков Методи Андреев Тодор Мечев Иван Бонев Евгени Михайлов Атанас Държанлиев Иван Копривленски Здравко Венетов Михаил Божилов Тодор Пармаков Борис Тусонджиев Евгени Облаков Йордан Мурлев Кирил Чобанов Георги Лулейски Николай Якимов Атанас Грозданов Йордан Боздански Христо Денчев Кирил Велинов Иван Топалов Емил Мицански Марин Койнарски Георги Божудов Васил Терзийски Чудомир Чукаров Ангел Соколов Илия Чакъров Марио Костурков

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Сандански

Методи Лозански, главен художествен ръководител на ансамбъла за народни песни и танци „Никола Вапцаров“ при читалище „Отец Паисий“.
Владимир Джаферов,български политик
Петър Караангов - почетен гражданин
Илия Аргиров, български народен певец
Емил Ристосков, български народен певец
Величко Клингов, български политик
Христо Ристосков, футболен съдия
Марина Дикова, български политик
Райна, поп-фолк певица
Яне Янев, български политик
Александър Томов, петкратен световен шампион, петкратен европейски шампион по класическа борба, тежка категория, почетен гражданин
Петър Златинов (р. 1981), български футболист
Емил Мицански, български футболист
Кирил Джоров, български футболист
Илиян Мицански, български футболист
Васил Методиев, бивш футболист и легендарен треньор на ФК Левски (София)
Иван Юруков , български актьор , известен с ролята си в сериала "Забранена любов"

Иван Вълчанов, астроном. Роден 03.11.1968. Завършва Софийски университет и след това работи няколко години като научен сътрудник в Института по астрономия при БАН. През 2003 г. защитава докторска степен в Париж. През 2005 г. спечелва конкурс за научен отговорник за единия от инструментите на телескопа "Хершел" към Европейската космическа агенция.

[редактиране] Починали в Сандански

Никола Дамянов

[редактиране] Свързани със Сандански

ставрофорен свещеноиконом Ангел Столинчев, почетен гражданин,построил храм св.мчнк.Георги Победоносец
Надежда Захариева, поет, зам.министър на културата
Надка Вълчанова, българска народна певица
Ангел Соколов, български футболист, играл за Славия(София), Вихрен и младежкия национален отбор
Зисо Попов (Живко Попов) (1882 - 1944), български революционер
Илия Луков, (р. 1974) български народен певец
Снежана Гроздилова, депутат
Димитър Казаков, известен български художник, живял и творил в гр.Сандански, (галерия в центъра на града, с бюст-паметник пред нея, носи името му)

[редактиране] Кухня

Популярно ястие за района са сарми в лозов лист. Сладкото от зелени и зрели смокини също е допринесло за популяризиране на гр.Сандански и района около него.