Сандански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сандански.

Сандански
Sandan1.JPG
България
Red pog.png
Сандански
Област Благоевград
Red pog.png
Сандански
Общи данни
Население 28 303 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 26 255 (НСИ)
Землище 26,867 km²
Надм. височина 270 m
Пощ. код 2800
Тел. код 0746
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 65334
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Андон Тотев
(независим)
Адрес община
бул. „Свобода“ 14
п.к. 2800
тел.: 0746/30-525

Санда̀нски е град в Югозападна България. Траките основали селището с името Медиус, по-късно римското селище на мястото на днешния град се е наричало Дезудава, а през средновековието българите го нарекли Свети Врач. В района на Сандански се смята, че е роден и живял Спартак от тракийското племе меди. Паметникът на Спартак е един от символите на града. Сандански се намира в Област Благоевград и е административен център на Община Сандански, където попада и град Мелник.

География[редактиране | edit source]

Градът се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София - Кулата - Солун.

Разстоянието от града до Егейско море и неговите курорти е 126 километра. На 12 километра. от Сандански се намира местността Рупите с храма „Света Петка“, построен от пророчицата Баба Ванга.

Близо до Сандански са разположени Мелник, най-малкият град в България и Роженският манастир, както и живописното село Лешница, в което можете да намерите красота и спокойствие извън големия град.

Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.

Градът, разположен на надморска височина 240 - 300 метра, е най-топлият български град, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Планинският бриз, спускащ се от Пирин по поречието на река Бистрица, охлажда въздуха през летните месеци.

Въздухът в Сандански е с най-ниското съдържание на алергени в цяла България и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания. Градът е световноизвестен, като естествена лечебница и балнеокурорт.

Въздухът тук е изключително чист, с ниска относителна влажност (66%), със средна годишна температура +13,9 С, със сравнително малки денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и влажна. Валежите са предимно от дъжд, а снегът се задържа средно за 10-15 дни.

Центърът на Сандански.
Общ изглед.

История[редактиране | edit source]

Античност и Средновековие[редактиране | edit source]

Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има над 80 извора с температура 42-81°С), ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност.

Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.

Древният град лежи изцяло върху терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интерес представляват откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани “ин ситу” в Археологическия музей на града.

В Османската империя[редактиране | edit source]

През XIX век Свети Врач е пазарно средище със смесено население в Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, минавайки през селището пише:

Село Свети Врач, на склон на планина, знаменито с целебни извори, доста богато на развалини, по които може да се догадне, че на мястото му преди е имало град. [1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Света Врач (Svéta Vratch) е посочено като село със 100 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 135 жители българи. В статистиката са посочени и две слели се по-късно със Свети Врач села - Ливадица на левия бряг на Бистрица с 6 домакинства и 25 жители българи и Смилево (Smilévo) с 9 домакинства и 35 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за Свети Врач и Ливдица:

Св. Врач, 3 часа на СЗ от Мелник; разположено от левия бряг на Бистрица, над един хълм. Почвата, като блатиста, е твърде сгодна за чилтъци; оризът богато расте. Къщите са затулени между дървета, които му придават добър изглед. В понеделник става пазар, в който дохождат занаятчии от Мелник за да продават стоките си на селянете от околността. За тая цел има малка чаршия на южния край от селото с 25 дюкяна. Църква „Свети Врач“, четат гръцки. 160 къщи, наполовина българе и турци. До чаршията са минералните води; едни извират на мястото, други текат от хълма. Наоколо има много изворчета от същата вода, дори в самата Бистрица. До главния извор е зданието, каменно, със свод, което служи за болните.[3]

Ливадица, на Ю от Св. Врачи, на разстояние по-малко от 1/4 ч.; сградено от левия бряг на Бистрица. Главно земледелци. 35 къщи, 13 турски.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Свети Врач живеят 1110 души, от които 600 българи-християни, 360 турци и 150 цигани.[5] В Смилево живеят 150 българи-християни и 30 цигани, а в Ливадица - 64 българи, 60 турци и 36 цигани.[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Свети Врач се състои от 560 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 35 ученика.[7]

В България[редактиране | edit source]

При избухването на Балканската война през 1912 година единадесет души от Свети Врач са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война Свети Врач е завзет от гръцката армия и 200 къщи са опожарени.[9]

След 1919 година Свети Врач е фактически административен и политически център на региона, макар, че до средата на 1925 година околията се нарича Мелнишка. В него са повечето занаятчийски работилници и търговски магазини, които облужват и населението от цялата околия.[10] На 18 юни 1929 година, 22 Обикновено Народно събрание приема Закон за обявяване на село Свети Врач за град.[11]

След 9 септември 1944 година минимум 61 души от града и околията са избити от новата власт. Сред жертвите са кметът Атанас Лазаров, депутатът Атанас Хаджипопов, дейците на ВМРО Зисо Попов, Костадин Джаров, Костадин Кюров, Стоян Манолов, Йосиф Пецев, Милан Постоларски и много други.[12] През януари 1945 година край гарата на Свети Врач е създаден първият комунистически концентрационен лагер в страната, който е закрит два месеца по-късно.[13]

От 1949 година градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

Икономика[редактиране | edit source]

Напоследък градът започна да се развива много, като все повече фирми придобиват интерес да строят в Сандански. Построен е хипермаркет "Kaufland". В града е построен и фукнционира хипермаркет "БИЛЛА", хипермаркет "Пени Маркет" (на английски: Penny Market). През 2008-ма се откри и хипермаркет от веригата за техника „Зора“. Извън града, в близост, има и хипермаркет за бяла и черна техника от веригата „Техномаркет“. В града има и ресторант от известната верига за бързо хранене „Happy-Bar & Grill“. Строят се множество нови жилищни кооперации със съвременна архитектура, както и множество хотели и комплекси. През 2008-ма се пусна в експлоатация и нова пречиствателна станция за питейната вода.

Спорт и туризъм[редактиране | edit source]

Паркът до х.„Сандански“.

В града има един градски стадион "Спартак" с 3 нови тренировъчни терена с осветление. Това е спортният комплекс на който "ПФК Вихрен" - гр Сандански, играе домакинските си срещи. Капацитетът на стадиона в момента е 6000 седящи места, като през 2009 г. беше извършен мащабен ремонт на съоръжението. В гр.Сандански,предстои и изграждането на многофункционална спортна зала с капацитет от 2500 седящи места. В града има множество спортни площадки. Работи и голям плувен комплекс, "Плувен интернат", който постоянно излъчва републикански и шампиони от международни състезания. Сандански е известен като един от центровете по скокове във вода, но изграденият басейн в момента не работи. Във всеки от големите хотелски комплекси има изградени СПА-центрове с минерална вода и спортни комплекси. Съществуват и клубове по борба, както и по волейбол, баскетбол, женски футбол, хандбал и др. В Община Сандански са родени и шампионите по борба Александър Томов и Димитър Русаков, почетни граждани на гр. Сандански. Любителите на колоезденето могат да карат велосипеди в парковете и около спортните зали.

В града са изградени голям брой хотели, семейни и големи хотелски комплекси с обща леглова база около 4 000 места. Сред големите хотелски комплекси има един 5-звезден, два 4-звездни и три 3-звездни. Отделно от тях, в Сандански се предлагат и много частни квартири. В града функционират и два санаториума, които имат изключително висока посещаемост през цялата година. През 2010 г. град Сандански спечели конкурсите "Отлична туристическа дестинация на България" и "Спа дестинация на България". Също през 2010 година, в града бе открит и Информационен туристически център", собственост на общината, намиращ се в центъра на града до сградата на ГУМ, в който център се помещава "Сдружението на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите"-(СХРТ)-Сандански.

Туристически обекти и забележителности в и около Сандански, които могат да се посетят:

  • 1.Раннохристиянска базилика от IV-VI век и античен комплекс
  • 2.Паметникът на Спартак
  • 3.Сандански манастир „Св.Св. Козма и Дамян”
  • 4.Уникален градски парк
  • 5.Национален парк Пирин
  • 6.Мелнишки скални пирамиди
  • 7.Мелник и Кордопуловата къща
  • 8.Роженски манастир
  • 9.Рупите
  • 10.Феноменът Преподобна Стойна и храма „Св.Георги” в село Златолист, с автомобил, на 4 км. от село Катунци и от главният път за гр.Гоце Делчев. До село Златолист има пряка пътека от гр.Мелник. Разстоянието е 3 км.

Религия[редактиране | edit source]

В града действат общо 4 църкви. Най-голямата това е църквата Св.Георги,която е построена в умален размер на храм-паметника "Александър Невски" в София. Най старата църква е църквата Св.Козма и Дамян, която е ремонтирана и е възстановена високата ѝ камбанария. В града има още една старостилна православна църква, намираща се в жк.Спартак. В близост до санаториумите се намира и манастирчето Св."Козма и Дамян", което се намира на живописно място и там всяка година се организира празникът на гр. Сандански, който е на първият четвъртък след Великден.В близост до града се намира Роженският манастир.

Култура[редактиране | edit source]

  • Археологически музей

Музейното дело в град Сандански е започнато със създаването през 1936 на археологическо дружество "Струма", като е съставена и музейна сбирка, намираща се по това време в днешното Първо основно училище в Сандански.

След започването от 1960 г. на системни археологически разкопки и направените разкрития на раннохристиянски сгради и базилики в рамките на античния град, намиращ се под съвременния град Сандански, се поставя нов етап в развитието на археологията в града, а така също и в развитието на музейното дело, свързано със запазването и съхраняването на богатото културно-историческо наследство. Основа за изграждането на днешния Археологически музей на Сандански стават останките на раннохристиянската "Базилика на епископ Йоан".

Музеят е разположен "ин сито", т.е. на място, върху базиликата и е един от малкото в страната, изградени по този начин. Повод за откриването му е IV-тата археологическа конференция в Благоевград през 1970 година. Археологическият музей подсигурява извършването на археологическите проучвания в град Сандански и общината. В периода 1960 - 1980 година са проучени последователно "Базилика на епископ Йоан", Раннохристиянски комплекс, Гимназиум, Раннохристиянски некропол, терми и жилищни сгради, които попълват градоустройствената система на античния град.

Археологическият музей разполага с богат архив и депо, където се съхраняват находките, пълната документация и снимков материал, описващи разкритите обекти. Музеят притежава богата колекция от надгробни плочи, монети, надписи, антични съдове, предмети на бита и накити от различни исторически периоди. Един от най-интересните обекти, разкрити в последните години, е Епископският комплекс, намиращ се зад сградата на старото кметство, включващ Епископска базилика, баптистерий, атрий с колонада, помещения и сгради, които продължават да се проучват в момента. Екипът на музея активно участва в конференции и научни сесии, където популяризира богатото антично наследство на Сандански и района. Разработват се проекти с образователна и културна насоченост.

  • Народно читалище „Отец Паисий“
  • Градска библиотека

В Сандански се провежда фестивалът за авторска пиринска песен "Пирин фолк". Той събира туристи от цяла България и съседните страни.В града се провежда и международният "Балкански младежки фестивал" "BYF"


Образование[редактиране | edit source]

Природни забележителности[редактиране | edit source]

В края на главната и пешеходна ул. „Македония“ започва паркът на града. Това е единственият парк в България с пясъчни алеи и заедно с Варненската „Морска градина“ е най-големият градски парк в България. В него се отглеждат изключително редки растителни видове и е най-добре поддържаният в България. Има множество нови пейки, като са оформени кътове за деца с люлки, пързалки и катерушки. В парка е разположен летният театър, където всяка година се провежда фестивалът за авторска македонска песен „Пирин фолк“, както и Балканският Младежки Фестивал „Младостта на Балканите“. Там се се намират и градският стадион "Спартак", на който футболният клуб от града - ПФК „Вихрен“ - Сандански, играе домакинските си срещи, както и двата плажа с басейни в града. Над града се намира и бившата резиденция на Тодор Живков, сега хотел „Свети Врач“. Около нея има огромен и красив парк, с живописно езеро с лебеди. В парка на резиденцията също могат да се видят много редки растителни видове. В Пирин планина, на около 12 км. от Сандански се намира живописният водопад „Попина лъка“ с пад на водата над 15 м. В околностите на града се намират и най-малкият и уникален български град Мелник, както и разположените до него прочути „Мелнишки пирамиди“. От самият град, започва и красивата Пирин планина, в която се намира и националният парк "Пирин"!

Галерия[редактиране | edit source]

ПФК Вихрен[редактиране | edit source]

През 1957 г., след реорганизация на физкултурното движение в страната, в Сандански е изградено единно физкултурно дружество "Вихрен". Наследник е на "Устрем" (1926), "Гоце Делчев" (1931-1948), "Яне Сандански" (1948-1949) и "Червено знаме" (1949-1957). До сезон 1976/77 г. отборът се състезава в югозападната зонална група без особен успех, когато печели промоция за "Б" група. Най-доброто представяне на отбора във втория ешелон е през 1979/80 г., когато санданските футболисти завършват на 2-ро място, след големият местен опонент "Беласица" (Петрич). През сезон 1988/89 г. "Вихрен" отново изпада във "В" група. През следващите години тимът се люшка между "В" и "Б" група, докато се стигне до паметния за клуба сезон 2004/05 г., когато за първи път е извоювано място при "майсторите".

ПК Вихрен Сандански[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

На 01.09.1969 г. в Сандански е създаден плувен интернат с 80 възпитаника от Благоевградски окръг. Решението е взето от Министерството на народната просвета, Централния съвет на БФС и Окръжният народен съвет в Благоевград. Горещата минерална вода, наличието на басейн в началото на парка и клуб по плуване са предпоставките за вземане на това решение. От самото начало интернатът работи в тясно сътрудничество с ПК”Вихрен”.Състезателите са били на пълна държавна издръжка.От 1977 г до закриването на Клуб „Русалка”в интерната са приемани и състезатели по скокове във вода. През годините са преминали около 2 500 състезатели от всички възрасти.

Успехи[редактиране | edit source]

Възпитаниците на интерната са записали многобройни успехи на държавни и международни състезания по плуване, скокове във вода, водно спасяване. Участници на Олимпиада са Юлиян Василев през 1980 г. в Москва и Венцислав Айдарски през 2012 г. в Лондон. Световен шампион по водно спасяване за 1981 г.е Емилия Юрукова.Най-добрите плувци през годините са Ив. Кирилов, Д.Вакареева, Сп.Станкева, М.Владимирова, К.Костадинов, С.Тасева, Т.Попова, Н.Гамишев, Хр.Мунчева, Л.Алексиев и мн.други. Най-изявените скачачи са Ив.Вълчев, В.Горгорова, К.Люнгова, Е.Маврузова и др. Н.Вакареев, Б.Граматиков и А.Спиров след успешна състезателна дейност стават треньори в ПК”Вихрен”.

Най-голямото постижение е масовизацията на плувния спорт в Сандански, засилващият се интерес от страна на родители и ученици към плуването и последващите успехи на състезателите от ПК”Вихрен”

За 2012г. най-добрите състезатели са Й. Янчев, Ат. Аврамов, Т. Ватахова, Кр.Янков, Хр. Наков, М. Кръстев, Л. Агов, Л. Алексиев,В. Айдарски,Д. Георгиев, Д. Атанасов, А. Айков, Ст. Бърдаров, М. Пеева, Ана-Мария Георгиева, Д. Павлов,М.Маринов. Щафетата в свободния стил при момчетата ,възраст „Весел делфин”, е с най- добро постижение за възрастта от ДЛОП във Варна. Хр. Наков е с най-добро постижение на 50 м св.стил за деца от ДЛОП във Чучулигово.На 25 м басейн с най-добро постижение за възрастта е Й. Янчев на 100 и 200 м св.ст. и щафетите при момчетата – свободна и смесена.Отлично се представи възрастта „Весел делфин” с треньор Божидар Граматиков – първо място място отборно на 25 и на 50 метров басейн.Отборът по водно спасяване се върна от В.Търново с купата.

Благодарение на волята на Община Сандански през всичките тези години да запази и подпомага Спортния интернат, плуването е масов спорт за учениците в града и спорт с най-много и значими успехи.

Кухня[редактиране | edit source]

Популярно ястие за района са сарми в лозов лист. Сладкото от зелени и зрели смокини също е допринесло за популяризиране на гр.Сандански и района около него.

Санданчани[редактиране | edit source]

Списък на известните санданчани.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Сандански е побратимен град или партньор с:[14]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 26.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 189.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 190.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.876.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  10. История на град Сандански. София, ИК "Синева", 2007, стр.167.
  11. История на град Сандански. София, ИК "Синева", 2007, стр.177.
  12. "Драмата в околия Св. Врач". - В: Вестник "Македония", бр.33, 17.09.1997 г.
  13. Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 29.
  14. Списък на побратимени градове
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.