Павликени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павликени
България
Red pog.png
Павликени
Област Велико Търново
Red pog.png
Павликени
Общи данни
Население 11 052 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 42,221 km²
Надм. височина 144 m
Пощ. код 5200
Тел. код 0610
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 55052
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Адрес община
бул. "Руски" №4
тел.: 0610/ 5-35-11; 5-13-45
файс: 0610/5-26-42
pavlikeni.bg
e-mail: obshtina@pavlikeni.bg

Павликѐни е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Павликени. Населението на града към края на 2010 година е 11 604 жители[1][2][3].

География[редактиране | edit source]

Община Павликени е разположена в Централна Северна България и е от трети функционален тип. Разположена е в Северния централен район на страната. Заема западната централна част на Великотърновска област и граничи с общините Велико Търново, Свищов, Полски Тръмбеш, Севлиево, Сухиндол и Левски. Площта ѝ е 622,569 кв. км., което представлява 13,1% от територията на областта.

Градът е гара по ЖП линията София - Горна Оряховица - Варна. През града минават няколко важни пътища, които го свързват с градовете Велико Търново, Севлиево, Плевен, Свищов, Полски Тръмбеш и Русе.

В състава на общината влизат 20 населени места, от които с брой до 500 жители са 5 населени места, до 1000 жители - 7 населени места, до 1500 жители - 4 населени места, до 2000 жители - 2 населени места. С над 2000 жители е гр. Бяла черква, а гр. Павликени е с над 13000 жители. Урбанизираната територия на общината заема площ 39 935 дка.

В рамките на общината влизат градовете Павликени и Бяла Черква и селата Батак, Бутово, Вишовград, Върбовка, Горна Липница, Долна Липница, Димча, Дъскот, Караисен, Лесичери, Михалци, Мусина, Недан, Паскалевец, Патреш, Росица, Сломер, Стамболово.

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Павликени
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 6 383 9 278 11 270 12 228 14 143 13 996 12 879 12 015 11 495 11 151
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | edit source]

В района на Павликени са открити следи от праисторическия човек. Тук е имало голям керамичен център през III-V век сл. Хр. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал - глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.

Градът възниква след 1943 г. на основата на бившето с. Павликян, чието старо население е изповядвало павликянство. С името Павликян селото се споменава в османските архиви от XV-XIX в. През 1880 г. то има 580 жители.

Селището е създадено от преселници павликяни, дошли през средните векове от Южна България. Били привърженици на религиозна ерес, възникнала през VII век в Западна Армения, която произлиза от гностицизма. С името Бавликян и Павликян селището фигурира в документи от 1430 г. По време на Освобождението (1878) е малко селo.

След отказа на земевладелците от Бяла черква павликенецът Атанас Хаджиславчев се съгласява да дари собствени земеделски земи на министерството на железниците, за да се построят жп линията и гара Павликени. Дотогава основната дейност в село Павликени е земеделието.

След прокарването на ж.п. линията София - Варна (1899 г.) селото се развива в търговско и занаятчийско селище. Жп гарата дава в началото на 20 век голям тласък за развитието на селото като икономически и околийски център. Изграждат се мелница, маслобойна, керамично предприятие, винарска изба, металообработващо предприятие.

Днес град Павликени е важен железопътен възел на централната жп линия София - Варна с развито машиностроене, лека промишленост, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли.

Религии[редактиране | edit source]

Православно християнство

Политика[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Пещера Троана Открита е през 1989 година при спелеоложки проучвания в силно гориста местност на границата на землищата на село Емен. Най-близкият асфалтов път е на 3 километра западно. От галериите на пещерата засега са картирани около 1500 метра. Интерестна е с богатството си на натечни пещерни образувания и превъзхожда по атрактивност редица наши благоустроени туристически пещери. Най-представителни в това отношение са първите 500 метра. Предвид характера и тя може да бъде възприемана като единствената “нормална” пещера с класическите за туристическите пещери подземни образувания. По атрактивност пещерата Троана е напълно съизмерима с редица наши благоустроени туристически пещери като Магурата, Леденика, Ягодинската и определено превъзхожда Бачо Киро край Дряново и Орлова чука край село Пепелина – Русенско.

Мусински карстов извор Разположен е до шосето Велико Търново – Павликени и попада в регулацията на село Мусина. Изворът е един от най–големите в тази част на страната. В същност той би трябвало да се възприема в съчетание с други дадености около него – римски каптаж за Никополис ад Иструм, пъстървово рибно стопанство, неголяма водна пещера, исторически паметник на Възраждането, стари воденици и други. Разглеждан като своеобразен микрокомплекс, той следва да се формира като важен крайпътен обект. Без да “тежи” с отделните си дадености, този обект действително представлява уникално съчетание между природа, история и стопанска дейност (има се предвид рибното стопанство) и би следвало да се пристъпи колкото се може по–скоро към неговото усвояване. Известните различия във формите на собственост (защитен от закона природен обект, частна мелница, рибно стопанство) могат да се преодолеят чрез създаване на неголямо сдружение, което да съчетае различните интереси.

Обществени институции[редактиране | edit source]

В град Павликени работи Народно читалище "Братство" с класове по пиано. Към него функционират библиотека, "Общински младежки съвет" и Интернет център от 2005 г.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Личности, родени в Павликени[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • В Павликени се намира единственият в тази част на България зоопарк. Там живеят около 120 животни и птици от 23 вида. Най-интересни за посетителите са щраусите, благородният елен, еленът лопатар, мечката Вера, морските свинчета, язовците, както и патагонската мара.
  • Морският нос Павликени на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на града.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pavlikeni Point.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Павликени и Павликенският край. С., 1977.
  • Павликени в миналото. С., 1998.
  • Павлина Владкова. Античен производствен център при Павликени (Долна Мизия). С., ДАР-РХ, 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]