Павликени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павликени
България
Red pog.png
Павликени
Област Велико Търново
Red pog.png
Павликени
Общи данни
Население 10 936 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 42,221 km²
Надм. височина 144 m
Пощ. код 5200
Тел. код 0610
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 55052
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Адрес община
бул. "Руски" №4
тел.: 0610/ 5-35-11; 5-13-45
файс: 0610/5-26-42
pavlikeni.bg
e-mail: obshtina@pavlikeni.bg

Павликѐни е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Павликени. Населението на града към края на 2010 година е 11 604 жители[1][2][3].

География[редактиране | edit source]

Градът е гара по ЖП линията София - Горна Оряховица - Варна. През града минават няколко важни пътища, които го свързват с градовете Велико Търново, Севлиево, Плевен, Свищов, Полски Тръмбеш и Русе.

Пещера Троана

Открита е през 1989 година при спелеоложки проучвания в силно гориста местност на границата на землищата на село Емен. Най-близкият асфалтов път е на 3 километра западно. От галериите на пещерата засега са картирани около 1500 метра. Интерестна е с богатството си на натечни пещерни образувания и превъзхожда по атрактивност редица наши благоустроени туристически пещери. Най-представителни в това отношение са първите 500 метра. Предвид характера и тя може да бъде възприемана като единствената “нормална” пещера с класическите за туристическите пещери подземни образувания. По атрактивност пещерата Троана е напълно съизмерима с редица наши благоустроени туристически пещери като Магурата, Леденика, Ягодинската и определено превъзхожда Бачо Киро край Дряново и Орлова чука край село Пепелина – Русенско.

Мусински карстов извор

Разположен е до шосето Велико Търново – Павликени и попада в регулацията на село Мусина. Изворът е един от най–големите в тази част на страната. В същност той би трябвало да се възприема в съчетание с други дадености около него – римски каптаж за Никополис ад Иструм, пъстървово рибно стопанство, неголяма водна пещера, исторически паметник на Възраждането, стари воденици и други. Разглеждан като своеобразен микрокомплекс, той следва да се формира като важен крайпътен обект. Без да “тежи” с отделните си дадености, този обект действително представлява уникално съчетание между природа, история и стопанска дейност (има се предвид рибното стопанство) и би следвало да се пристъпи колкото се може по–скоро към неговото усвояване. Известните различия във формите на собственост (защитен от закона природен обект, частна мелница, рибно стопанство) могат да се преодолеят чрез създаване на неголямо сдружение, което да съчетае различните интереси.

История[редактиране | edit source]

В района на Павликени са открити следи от праисторическия човек. Тук е имало голям керамичен център през III-V век сл. Хр. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал - глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.

Градът възниква след 1943 г. на основата на бившето с. Павликян, чието старо население е изповядвало павликянство. С името Павликян селото се споменава в османските архиви от XV-XIX в. През 1880 г. то има 580 жители.

Селището е създадено от преселници павликяни, дошли през средните векове от Южна България. Били привърженици на религиозна ерес, възникнала през VII век в Западна Армения, която произлиза от гностицизма. С името Бавликян и Павликян селището фигурира в документи от 1430 г. По време на Освобождението (1878) е малко селo.

След отказа на земевладелците от Бяла черква павликенецът Атанас Хаджиславчев се съгласява да дари собствени земеделски земи на министерството на железниците, за да се построят жп линията и гара Павликени. Дотогава основната дейност в село Павликени е земеделието.

След прокарването на ж.п. линията София - Варна (1899 г.) селото се развива в търговско и занаятчийско селище. Жп гарата дава в началото на 20 век голям тласък за развитието на селото като икономически и околийски център. Изграждат се мелница, маслобойна, керамично предприятие, винарска изба, металообработващо предприятие.

Днес град Павликени е важен железопътен възел на централната жп линия София - Варна с развито машиностроене, лека промишленост, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли.

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Павликени
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 6 383 9 278 11 270 12 228 14 143 13 996 12 879 12 015 11 495 11 151
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

Управление[редактиране | edit source]

Павликени е център на община с площ 623 km² и население около 25 200 души (2014). Освен Павликени в нейния състав влизат град Бяла черква и 18 села, като в общинския център живеят около 43% от жителите.

На изборите през 2011 година за кмет на общината е избран Емануил Манолов от Българската социалистическа партия (57% от гласовете на балотаж срещу кандидат на ГЕРБ).[4] Местата в общинския съвет са разпределени както следва:[5]

Икономика[редактиране | edit source]

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

В град Павликени работи Народно читалище "Братство" с класове по пиано. Към него функционират библиотека, "Общински младежки съвет" и Интернет център от 2005 г.

В Павликени се намира единственият в тази част на България зоопарк. Там живеят около 120 животни и птици от 23 вида. Най-интересни за посетителите са щраусите, благородният елен, еленът лопатар, мечката Вера, морските свинчета, язовците, както и патагонската мара.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Павликени

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. Кмет на община Павликени. // cik.bg. ЦИК, 2013. Посетен на 2014-09-11.
  5. Общински съвет на община Павликени. // cik.bg. ЦИК, 2013. Посетен на 2014-09-11.
  6. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pavlikeni Point.

Литература[редактиране | edit source]

  • Павликени и Павликенският край. С., 1977.
  • Павликени в миналото. С., 1998.
  • Павлина Владкова. Античен производствен център при Павликени (Долна Мизия). С., ДАР-РХ, 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]