Павликени
| Павликени | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 11 604 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 42,221 km² |
| Надм. височина | 144 m |
| Пощ. код | 5200 |
| Тел. код | 0610 |
| МПС код | ВТ (Вт) |
| ЕКАТТЕ | 55052 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община - кмет |
Павликени Емануил Манолов (БСП) |
| Адрес община | |
| бул. "Руски" №4 тел.: 0610/ 5-35-11; 5-13-45 файс: 0610/5-26-42 pavlikeni.bg e-mail: obshtina@pavlikeni.bg |
|
Павликѐни е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Павликени. Населението на града към края на 2010 година е 11 604 жители[1][2][3].
Съдържание |
География[редактиране]
Община Павликени е разположена в Централна Северна България и е от трети функционален тип. Разположена е в Северния централен район на страната. Заема западната централна част на Великотърновска област и граничи с общините Велико Търново, Свищов, Полски Тръмбеш, Севлиево, Сухиндол и Левски. Площта ѝ е 622,569 кв. км., което представлява 13,1% от територията на областта.
Градът е гара по ЖП линията София - Горна Оряховица - Варна. През града минават няколко важни пътища, които го свързват с градовете Велико Търново, Севлиево, Плевен, Свищов, Полски Тръмбеш и Русе.
В състава на общината влизат 20 населени места, от които с брой до 500 жители са 5 населени места, до 1000 жители - 7 населени места, до 1500 жители - 4 населени места, до 2000 жители - 2 населени места. С над 2000 жители е гр. Бяла черква, а гр. Павликени е с над 13000 жители. Урбанизираната територия на общината заема площ 39 935 дка.
В рамките на общината влизат градовете Павликени и Бяла Черква и селата Батак, Бутово, Вишовград, Върбовка, Горна Липница, Долна Липница, Димча, Дъскот, Караисен, Лесичери, Михалци, Мусина, Недан, Паскалевец, Патреш, Росица, Сломер, Стамболово.
Население[редактиране]
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]
| Павликени | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 |
| население | 6 383 | 9 278 | 11 270 | 12 228 | 14 143 | 13 996 | 12 879 | 12 015 | 11 495 | 11 151 |
| Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3] | ||||||||||
История[редактиране]
В района на Павликени са открити следи от праисторическия човек. Тук е имало голям керамичен център през III-V век сл. Хр. Гипсовите тавани на помещенията били богато украсени с цветни растителни орнаменти. Разнообразен археологически материал - глинени съдове, лампи, бронзови апликации, накити, повече от 3700 сребърни римски монети, оброчни плочки, земеделски сечива и други находки разкриват бита на обитателите.
Градът възниква след 1943 г. на основата на бившето с. Павликян, чието старо население е изповядвало павликянство. С името Павликян селото се споменава в османските архиви от XV-XIX в. През 1880 г. то има 580 жители.
Селището е създадено от преселници павликяни, дошли през средните векове от Южна България. Били привърженици на религиозна ерес, възникнала през VII век в Западна Армения, която произлиза от гностицизма. С името Бавликян и Павликян селището фигурира в документи от 1430 г. По време на Освобождението (1878) е малко селo.
След отказа на земевладелците от Бяла черква павликенецът Атанас Хаджиславчев се съгласява да дари собствени земеделски земи на министерството на железниците, за да се построят жп линията и гара Павликени. Дотогава основната дейност в село Павликени е земеделието.
След прокарването на ж.п. линията София - Варна (1899 г.) селото се развива в търговско и занаятчийско селище. Жп гарата дава в началото на 20 век голям тласък за развитието на селото като икономически и околийски център. Изграждат се мелница, маслобойна, керамично предприятие, винарска изба, металообработващо предприятие.
Днес град Павликени е важен железопътен възел на централната жп линия София - Варна с развито машиностроене, лека промишленост, хранително-вкусовата промишленост и други отрасли.
Религии[редактиране]
Политика[редактиране]
Забележителности[редактиране]
Пещера Троана Открита е през 1989 година при спелеоложки проучвания в силно гориста местност на границата на землищата на село Емен. Най-близкият асфалтов път е на 3 километра западно. От галериите на пещерата засега са картирани около 1500 метра. Интерестна е с богатството си на натечни пещерни образувания и превъзхожда по атрактивност редица наши благоустроени туристически пещери. Най-представителни в това отношение са първите 500 метра. Предвид характера и тя може да бъде възприемана като единствената “нормална” пещера с класическите за туристическите пещери подземни образувания. По атрактивност пещерата Троана е напълно съизмерима с редица наши благоустроени туристически пещери като Магурата, Леденика, Ягодинската и определено превъзхожда Бачо Киро край Дряново и Орлова чука край село Пепелина – Русенско.
Мусински карстов извор Разположен е до шосето Велико Търново – Павликени и попада в регулацията на село Мусина. Изворът е един от най–големите в тази част на страната. В същност той би трябвало да се възприема в съчетание с други дадености около него – римски каптаж за Никополис ад Иструм, пъстървово рибно стопанство, неголяма водна пещера, исторически паметник на Възраждането, стари воденици и други. Разглеждан като своеобразен микрокомплекс, той следва да се формира като важен крайпътен обект. Без да “тежи” с отделните си дадености, този обект действително представлява уникално съчетание между природа, история и стопанска дейност (има се предвид рибното стопанство) и би следвало да се пристъпи колкото се може по–скоро към неговото усвояване. Известните различия във формите на собственост (защитен от закона природен обект, частна мелница, рибно стопанство) могат да се преодолеят чрез създаване на неголямо сдружение, което да съчетае различните интереси.
Обществени институции[редактиране]
В град Павликени работи Народно читалище "Братство" с класове по пиано. Към него функционират библиотека, "Общински младежки съвет" и Интернет център от 2005 г.
Редовни събития[редактиране]
Побратимени градове[редактиране]
Пружани, Беларус - от 26 ноември 2000 г.
Личности, родени в Павликени[редактиране]
- Никола Гюзелев (1936 - ), български оперен певец
- Вероника (1976 - ), българска поп-фолк певица
- Факира Мити (1910 - 1988), български илюзионист
- Кирил Ракаров (1932 - 2006), български футболист
- Димо Атанасов (1985 - ), български футболист
- Христо Пощаков (1944 - ), преводач, писател
- Димитър Томов (1957 - ), преводач, писател
Красен Трифонов (1983 - , български футболист
Литература[редактиране]
Други[редактиране]
- В Павликени се намира единственият в тази част на България зоопарк. Там живеят около 120 животни и птици от 23 вида. Най-интересни за посетителите са щраусите, благородният елен, еленът лопатар, мечката Вера, морските свинчета, язовците, както и патагонската мара.
- Морският нос Павликени на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на града.[4]
Източници[редактиране]
- ↑ а б в Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Pavlikeni Point.
Библиография[редактиране]
- Павликени и Павликенският край. С., 1977.
- Павликени в миналото. С., 1998.
- Павлина Владкова. Античен производствен център при Павликени (Долна Мизия). С., ДАР-РХ, 2012.
Външни препратки[редактиране]
- Официален сайт
- Информационния център на Павликени
- Сайт за Павликени
- История на Павликени
- Снимки от Павликени
|
|||||||||||