Никола Гюзелев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Гюзелев
български оперен певец
Роден: 17 август 1936 г.(1936-08-17)
Павликени, България
Починал: 16 май 2014 г. (на 77 г.)
София, България

Никола Николаев Гюзелев е световноизвестен български оперен певец, бас.

Биография[редактиране | edit source]

Никола Гюзелев e роден в Павликени на 17 август 1936 година. Баща му, Николай Гюзелев, по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му, Елисавета, била шивачка, но на младини играела в самодейни театри. Никола започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта „Борис Годунов“ на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски.[1]

През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 година започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. — при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 е стажант, а от 1961 година — редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 година с ролята на Тимур в операта на Пучини - „Турандот“. През 1966 година жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.[2]

През 1962 година Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година — с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос“.[2]

През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.[1]

През 1994 година отново в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди“, отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий“ — I степен, орден „Стара планина“ — I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира“, „Златна муза“, „Златно перо“, „Комендаторе на Република Италия“ и други.

Семейство[редактиране | edit source]

От първата си съпруга Румяна (с която се развежда през 1973 г.) оперният певец има двама сина Чавдар Гюзелев и Ясен Гюзелев, които са художници илюстратори [3]. Жени се за втори път през 1984 г. за актрисата и журналистка Анна Мария Петрова-Гюзелева [4], от която има дъщеря Адриана (р.1985 г.) [5] [6].

Роли[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Абаджиев, Александър. Никола Гюзелев. София, Музика, 1979. с. 94.
  • "Хованщина" - Венелин Кръстев, в."Народна култура", 1966 г.
  • "Ярка творческа личност" - Николай В. Николов, в. "Отечествен фронт", 18.V.1966 г.
  • "Удивителен напредък" - Венелин Кръстев, в. "Вечерни новини", 10.X.1967 г.
  • "Никола Гюзелев" - Розалия Бикс, в. "Борба", -В.Търново,24.IX.1970.
  • "С голямо богатство на палитрата" - Христинка Мицова, в."Народна култура", 27.XI.1971 г.
  • "Зографът Захарий" - проф. Венелин Кръстев, в. "Народна култура", 3.XI.1972 г.
  • "Зографът Захарий" - Роз-Мари Стателова, в. "Труд", 9.XI.1972 г.
  • "Обаянието на човешкия глас" - Роз-Мари Стателова, в. "Народна младеж", 12.XI.1972 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Творческа биография: Никола Гюзелев на 70 години, сайт на БНТ (сними и откъси от предавания на БНТ за Гюзелев)
  2. а б Енциклопедия на българската музикална култура. Издателство на БАН, София, 1967.
  3. Чавдар Гюзелев: Интервю Eva.bg
  4. Гюзелев... научил за агентството на Анна Мария в ДС, Blitz.bg, 09.01.2012
  5. Анна Мария-Гюзелева: Още имам огън в себе си, Новинар, 05.10.2012
  6. Анна Мария Гюзелева: Интервю Eva.bg

Външни препратки[редактиране | edit source]