Търговище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Герб на Търговище
Търговище
Targovishte1panorama.jpg
България
Red pog.png
Търговище
Област Търговище
Red pog.png
Търговище
Общи данни
Население 39 836 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 36 797 (НСИ)
Надм. височина 170 m
Пощ. код 7700
Тел. код (+359) 601
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 73626
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Красимир Мирев
(БСП)
Допълнителна информация
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Центърът на града от площад „Свобода“. От ляво на дясно - I ОУ „Христо Ботев“, Банка ДСК и сградата на общината. (26 декември 2009)
В началото на центъра (в ляво - Регионална библиотека „Петър Стъпов“)

Търго̀вище (до 1934 година - Ескѝ Джумая̀ [1]) е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Търговище и област Търговище. Населението на града към 31.12.2013 е 36 797 жители.[2]

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Градът е разположен в Дунавската равнина, на около 170 m надморска височина, на север от Преславската планина. Намира се на 339 km североизточно от София, на 41 km западно от Шумен, на 25 km северозападно от Велики Преслав и на 100 km североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 km) и Русе (100 km) го превръща в естествено стратегическо кръстовище.[3]

Административно деление[редактиране | edit source]

Квартали и жилищни комплекси са - Боровец, Бряг, Вароша, Въбел, Запад 1, Запад 2, Запад 3, Изток 1, Калково, Малчо Малчев.

Релеф[редактиране | edit source]

Територията на община Търговище се характеризира със своето разнообразие и преливане на равнинен, хълмист и ниско-планински релеф, поради което и надморската височина варира от 150 до 690 m. За град Търговище тя е 170 m. По-голямата част от територията на общината се намира в обхвата на Предбалкана в близост до северните склонове на Преславската планина, чиято най-висока точка е връх “Коджакус” - 690 m. Северната част от територията е разположена в Търговишкото поле по поречието на р. Врана.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в областта се характеризира със студени североизточни ветрове през зимните месеци, а лятото е горещо и сухо. Типично се наблюдават засушавания в края на лятото- юли и август, докато в началото му са характерни множество превалявания от дъжд.

Районът е беден на водни ресурси, което е наложило изграждането на много водоизточници.

История[редактиране | edit source]

Изглед от югозапад към стария български квартал - Вароша, в центъра на който е църквата Успение Богородично (1930)

Древност и античност[редактиране | edit source]

Археологическите сведения доказват, че по тези места човешки живот е имало още през медно-каменната епоха (халколит) — V-IV хилядолетие пр.н.е. В околностите на града са открити останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.), селище от римската епоха (II-IV век от н.е.), селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). Намерени са останки от селище от Първата българска държава (крепостта „Сборище“), селище и крепост от Втората българска държава. От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.[3]

Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти - абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др. Градът има своето място в национално-освободителното движение.[3]

През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов- Куруто - знаменосец на Ботевата чета. През 1934 г. градът e преименуван на Търговище.[3]

Освобождение[редактиране | edit source]

С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града. Били запалени панаирът чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50-60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350-400 човека. Но не навсякъде отбраната имала успех - закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си[4].

Население[редактиране | edit source]

Година Население
1887 8 519
1910 9 388
1934 10 343
1946 10 561
1956 14 193
1965 25 502
1975 38 827
1985 46 522
1992 43 016
2001 40 775
2005 38 390
2007 37 861
2009 37 375
2011 37 611
Източници:[5][6][7]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Към 1 февруари 2011 година броят лица, запитани за своя етнически произход пред НСИ, е 35 053 души:[8]

  • 27 825 (79.38 %) - българи
  • 6 222 (17.75 %) - турци
  • 633 (1.80 %) - цигани
  • 138 (0.39 %) - други етноси
  • 235 (0.67 %) - не се самоопределят

Образователна структура[редактиране | edit source]

В града функционират 9 гимназии и 4 основни училища.

Гимназии: I СОУ „Свети Седмочисленици“, II СОУ „Професор Никола Маринов“, ПГИИ „Джон Атанасов“, ПГИЧЕ „Митрополит Андрей“, ПГТХВТ „Алеко Константинов“, ПТГ „Цар Симеон Велики“, Професионална гимназия по електротехника и строителство, Професионална гимназия по земеделие, Спортно училище „Никола Симов“.

Основни училища: I ОУ „Христо Ботев“, II ОУ „Н. Й. Вапцаров“, III ОУ „Петко Рачов Славейков“, IV ОУ „Иван Вазов“.

Религия[редактиране | edit source]

В Търговище функционират три православни църкви и една джамия (Сахат джамия).

Градът е център на Търговищката духовна околия към Варненска и Великопреславска епархия на Българската православна църква, която има 3 църкви („Свети Иван Рилски“, „Успение Богородично“, „Света Троица“) и 2 параклиса („Свети Димитър“, „Св. Григорий Богослов“) в територията на града.

Политика[редактиране | edit source]

Градоначалници[редактиране | edit source]

Красимир Мирев, кмет на града

Първи кмет на града след освобождението на България е сливенският възрожденец Христо Самсаров. Кметове в периода след падането на комунистическия режим са Петър Карагеоргиев (1990-1999) и Красимир Мирев (от 1999 г.), и двамата издигани от листата на БСП, която е наследник на БКП.

Международни контакти[редактиране | edit source]

Търговище има 9 побратимени града:[9]

Емблема Град Държава Година
Wappen Cottbus.png Котбус Флаг на Германия Германия 1988
Козани Флаг на Гърция Гърция 2002
VFR1.png Санта Мария да Фейра Флаг на Португалия Португалия
Coat of Arms of Smolensk (Smolensk oblast) (2001).png Смоленск Флаг на Русия Русия 2003
Bolgrad gerb new.png Болград Флаг на Украйна Украйна 2009
Blason ville fr Suresnes (Hauts-de-Seine).svg Сюрен Флаг на Франция Франция 2011
Ватерлоо Флаг на САЩ САЩ ?
Actual Targoviste CoA.png Търговище Флаг на Румъния Румъния ?
Coat of Arms of Krasnodar (Krasnodar krai).png Краснодар Флаг на Русия Русия ?

Икономика[редактиране | edit source]

Характеристика[редактиране | edit source]

По-големите промишлени предприятия в града са "ЕнерСис" АД - 600 души, "Божур 2000" АД - 420 души, "Винпром Търговище" АД - 340 души, "Кока-Кола ХБК България" АД - 300 души (2003), "Тракия глас България" ЕАД - 1 600 души (2008), "Терем-Хан Крум" ЕООД - 628 души (2009), "Мебел Стил" ООД - 390 души (2009), "Дже те ка" ООД - 120 души, "Корабно оборудване Н.Симов" АД - 200 души, "Мизия Милк" ООД - 100, "Мебели Лито" АД - 140 души, "Гласко" ООД - 200 души, "Агроелит- Митов" - 200 души и други.

Транспорт[редактиране | edit source]

Градът е разполагал със собствено летище, извършващо вътрешни и международни полети. Градът се обслужва от БДЖ, автобуси и маршрутни линии 3, 5 и 10.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Медии[редактиране | edit source]

В Търговище има 1 телевизия — NRG Vision /Енерджи вижън/, а с активна дейност в града е и националната телевизия КИС 13. Местното и регионално радио е Ново Радио Търговище до 2012. Местни вестници са - Търговищки новини, Знаме, информационен сайт Targovishtebg.com, както и най-новият проект - Targovishte.INFO.

Култура и забавления[редактиране | edit source]

Регионален исторически музей-Търговище[редактиране | edit source]

Регионален исторически музей-Търговище е създаден през 1959 г. Първи директор на музея е проф. Димитър Овчаров. Музеят разполага с две постоянни експозиции - археологическа и етнографска, къща-музей на Никола Симов-Куруто, както и с две емблематични за града сгради - Свещаровата къща и Славейковото училище. В залите на Славейковото училище периодично се откриват различни тематични и мобилни изложби. Музеят се радва на засилен интерес от страна на младата публика, както и на активно сътрудничество с местните училища.

Драматичен театър[редактиране | edit source]

Драматичен театър - Търговище е държавен театър, основан в 1969 г. Той създава собствена продукция и приема гостуващи трупи. Има собствена зала с 500 места и е домакин на два фестивала: Международен фестивал на спектакли за деца " Вълшебната завеса ", който се провежда ежегодно през първата седмица на месец май, и " Дни на големия театър в малкия град " - през месец юни.

Куклен театър[редактиране | edit source]

КУКЛЕН ТЕАТЪР-ТЪРГОВИЩЕ е създаден от група ентусиасти през януари 1961 г. като самодеен състав към Читалище "Напредък". С Разпореждане № 49/ 13.02.1975 г. от 01.10.1975 г. се обособява като Държавен куклен театър. Първата премиера е на 15.02.1961 г. - постановката "Вълшебният галош".

За 47 години са осъществени и изиграни повече от 160 постановки, пред повече от 2 300 000 зрителя в град Търговище, и в над 100 селища в страната и чужбина.

В репертоара на театъра присъстват произведения от класически и съвременни автори, от българската и световна куклена драматургия, както и от националния фолклор.

Широко е жанровото разнообразие, диапазона на използваните изразни форми и средства, техниките за водене на кукли: от чисто куклен театър зад параван, куклена пантомима с импровизирани кукли, мюзикъл, изпълнения на живо и с кукли в естрадно-вариететен спектакъл, до чисто драматичен такъв. Заглавията се интерпретират актуално и модерно, сценографските решения са разнообразни и силно въздействащи, което определя своеобразния динамичен стил на спектаклите

Библиотека и читалища[редактиране | edit source]

В града е разположена местната регионална библиотека „Петър Стъпов“, разполага с модерна база, с 6 читални и предлага близо 330 хиляди тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компютърна мрежа.

Изобразително изкуство[редактиране | edit source]

В града има Школа за изобразителни изкуства, основната ѝ дейност е обучение на ученици от 5 до 18 годишна възраст, в областта на изобразителните изкуства. Нейните възпитаници са носители на награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Република Македония, Чехия, Германия и др.

Народни танци[редактиране | edit source]

В града функционират Професионален ансамбъл „Мизия“ (с професионални танцьори и оркестър), Школа „Рождество Христово“ (с групи за деца и възрастни, начинаещи и напреднали), младежки ансамбъл към Обединен Детски Комплекс (съставен основно от ученици до 8-ми клас) и детски ансамбъл „Шарено герданче“ към Младежки дом - Търговище.

Мажоретки и мажоретни състави[редактиране | edit source]

Някои училища имат собствени мажоретни състави, в които участие взимат деца от съответното училище, най-често под формата на свободно избираема подготовка. Търговище разполага и с частен мажоретен състав - мажоретки Flash Търговище, който се състои предимно от ученици до 8-ми клас.

Туризъм[редактиране | edit source]

Туристическо дружество „Никола Симов“, създадено на 30 ноември 1903 година.

Спорт[редактиране | edit source]

Стадион „Димитър Бурков

Традиционно силни спортове в града са футбол, автомобилизъм, борба, тенис на маса, спортна стрелба, художествена гимнастика и др.

Футболните отбори на града са: „Светкавица“, „Боровец“, и Въбел. Освен футболни отбори в града са още спортен клуб по спортна стрелба „Светкавица“ и карате-клуб „Тангра“, спортни танци - клуб „Киара“, Бокс и кикбокс клуб „Светкавица“ и много други спортове като борба , баскетбол , волейбол , гимнастика , ММА (свободни боеве). Клуб по карате киокушинкай "Ояма". Клуб по спортно ориентиране „Вариант 5“.Мото клуб „Екстрийм Райдърс“ и "АСК Търговище-Авто 2001"

Личности[редактиране | edit source]

  • Никола Симов-Куруто - български революционер, първи знаменосец на Ботевата чета.
  • Никола Маринов - художник 1879 - 1948
  • Лора Лазар, писателка
  • Стоян Петрински - минен инженер
  • Орлин Алексиев (Геото) - бизнесмен

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 29 януари — освобождение на града от османско владичество
  • В средата на месец май се провежда традиционен панаир, познат като Пролетен панаир и Изложение на индустриални стоки. През 2010-та година панаирът се проведе от 10 май до 16 май.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в г Селски туризъм в град Търговище // Bgglobe.net (бълг.)
  4. http://www.traditsiya.com/tyrgoviste/tyrgoviste.php
  5. Население - градове в България - „НСИ“
  6. Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  7. Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
  8. Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // Посетен на 2012-12-09.
  9. Побратимени градове в България // Namrb.org (бълг.)

Външни препратки[редактиране | edit source]