Търговище
Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.
| Търговище | |||
Фонтанът с делфините на централния площад. |
|||
|
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 40 782 (ГРАО, 2010-12-15)* |
||
| Землище | 87,427 km² | ||
| Надм. височина | 170 m | ||
| Пощ. код | 7700 | ||
| Тел. код | 0601 | ||
| МПС код | Т (Т) | ||
| ЕКАТТЕ | 73626 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Търговище | ||
| Община - кмет |
Търговище Красимир Мирев (БСП) |
||
Търго̀вище (до 1934 година - Ескѝ Джумая̀[1]) е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Търговище и област Търговище. Населението на града към Февруари 2011 година е 37 611 жители.[2]
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] Местоположение
Град Търговище се намира на север от Преславската планина. На 320 км североизточно от София, на 41 км западно от Шумен, на 25 км северозападно от Велики Преслав и на 100 км североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 км) и Русе (100 км) го превръща в естествено стратегическо кръстовище.
[редактиране] Административно деление
Квартали и жилищни комплекси са - Боровец, Бряг, Вароша, Въбел, Запад 1, Запад 2, Запад 3, Изток 1, Калково, Малчо Малчев.
[редактиране] Релеф
[редактиране] Климат
[редактиране] Население
[редактиране] Структура
| 1887 | 1910 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 8 519 | 9 388 | 10 343 | 10 561 | 14 193 | 25 502 | 38 827 | 46 522 | 43 016 | 40 775 | 38 390 |
| 2007 | 2009 | 2011 | ||||||||
| 37 861 | 37 375 | 37 611 | ||||||||
|
Национален статистически институт[3], „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“[4] и Географски институт при БАН[5] |
||||||||||
[редактиране] Вероизповедание
В град Търговище мнозинството от жителите са източноправославни християни, а останалите са главно мюсюлмани (сунити). Има два източно-православни църковни храма („Св. Успение Богородично“ и „Св. Иван Рилски“), както и една джамия. Старата църква, изградена още по време на турското робство, се намира в най-българската част на града — кварталът Вароша. В религиозно отношение Търговище е част от Варненска и Великопреславска епархия.
[редактиране] История
[редактиране] Древност и античност
Археологическите сведения доказват, че по тези места човешки живот е имало още през медно-каменната епоха (халколит) — V-IV хилядолетие пр.н.е. В околностите на града са открити останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.), селище от римската епоха (II-IV век от н.е.), селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). Намерени са останки от селище от Първата българска държава (крепостта Сборище), селище и крепост от Втората българска държава. От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.
Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти - абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др. Градът има своето място в национално-освободителното движение.
През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов- Куруто - знаменосец на Ботевата чета. През 1934 г. градът e преименуван на Търговище.
[редактиране] Освобождение
С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града. Били запалени панаирът чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50-60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350-400 човека. Но не навсякъде отбраната имала успех - закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си[6].
[редактиране] Политика
[редактиране] Кмет
Политическата обстановка след местни избори 2007 е следната:
Кметът на Търговище (Красимир Мирев) запази поста си след изборите: резултатът му е 40.7% срещу 38.63% на Светлан Петков, подкрепян от ДПС. На втори тур за Красимир Мирев гласуваха 58.37% срещу 41.63% на представителя на ДПС.
На 20 декември 2009 гръмва скандал, че общинският съветник от ДПС, Хамди Илязов е направил изключително груби нарушения на закона. По негово разпореждане язовирът на село Черковна е ограден и не е достъпен за посетители, въпреки че е публична собственост[7].
[редактиране] Общински съвет
[редактиране] Побратимени градове
Търговище е побратимен град или има сътрудничество с:[8][9]
[редактиране] Икономика
[редактиране] Характеристика
По-големите промишлени предприятия в града са "ЕнерСис" АД - 600 души, "Божур 2000" АД - 420 души, "Винпром Търговище" АД - 340 души, "Кока-Кола ХБК България" АД - 300 души (2003), "Тракия глас България" ЕАД - 1 600 души (2008), "Терем-Хан Крум" ЕООД - 628 души (2009), "Мебел Стил" ООД - 390 души (2009), "Дже те ка" ООД - 120 души, "Корабно оборудване Н.Симов" АД - 200 души, "Мизия Милк" ООД - 100, "Мебели Лито" АД - 140 души, "Гласко" ООД - 200 души и други.
[редактиране] Транспорт
[редактиране] Здравеопазване
[редактиране] Медии
В града има 1 телевизия - NRG Vision /Енерджи вижън/, местното и регионално радио е Ново Радио Търговище. Местни вестници са - Търговищки новини, Знаме.
[редактиране] Образование
В града функционират 9 гимназии и 4 основни училища.
Гимназии: I СОУ „Свети Седмочисленици“, II СОУ „Професор Никола Маринов“, ПГИИ „Джон Атанасов“, ПГИЧЕ „Митрополит Андрей“, ПГТХВТ „Алеко Константинов“, ПТГ „Цар Симеон Велики“, Професионална гимназия по електротехника и строителство, Професионална гимназия по земеделие, Спортно училище „Никола Симов“.
Основни училища: I ОУ „Христо Ботев“, II ОУ „Н. Й. Вапцаров“, III ОУ „Петко Рачов Славейков“, IV ОУ „Иван Вазов“.
[редактиране] Култура и забавления
[редактиране] Театри
[редактиране] Драматичен театър
Драматичен театър - Търговище е държавен театър, основан в 1969 г. Той създава собствена продукция и приема гостуващи трупи. Има собствена зала с 500 места и е домакин на два фестивала: Международен фестивал на спектакли за деца " Вълшебната завеса ", който се провежда ежегодно през първата седмица на месец май, и " Дни на големия театър в малкия град " - през месец юни.
[редактиране] Куклен театър
КУКЛЕН ТЕАТЪР-ТЪРГОВИЩЕ е създаден от група ентусиасти през януари 1961 г. като самодеен състав към Читалище "Напредък". С Разпореждане № 49/ 13.02.1975 г. от 01.10.1975 г. се обособява като Държавен куклен театър. Първата премиера е на 15.02.1961 г. - постановката "Вълшебният галош". За 47 години са осъществени и изиграни повече от 160 постановки, пред повече от 2 300 000 зрителя в град Търговище, и в над 100 селища в страната и чужбина. В репертоара на театъра присъстват произведения от класически и съвременни автори, от българската и световна куклена драматургия, както и от националния фолклор. Широко е жанровото разнообразие, диапазона на използваните изразни форми и средства, техниките за водене на кукли: от чисто куклен театър зад параван, куклена пантомима с импровизирани кукли, мюзикъл, изпълнения на живо и с кукли в естрадно-вариететен спектакъл, до чисто драматичен такъв. Заглавията се интерпретират актуално и модерно, сценографските решения са разнообразни и силно въздействащи, което определя своеобразния динамичен стил на спектаклите
[редактиране] Библиотека и читалища
В града е разположена местната регионална библиотека „Петър Стъпов“, разполага с модерна база, с 6 читални и предлага близо 330 хиляди тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компютърна мрежа.
[редактиране] Изобразително изкуство
В града има Школа за изобразителни изкуства, основната ѝ дейност е обучение на ученици от 5 до 18 годишна възраст, в областта на изобразителните изкуства. Нейните възпитаници са носители на награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Република Македония, Чехия, Германия и др.
[редактиране] Народни танци
В града функционират Професионален ансамбъл „Мизия“ (с професионални танцьори и оркестър), Школа „Рождество Христово“ (с групи за деца и възрастни, начинаещи и напреднали), младежки ансамбъл към Обединен Детски Комплекс (съставен основно от ученици до 8-ми клас) и детски ансамбъл „Шарено герданче“ към Младежки дом - Търговище.
[редактиране] Мажоретки и мажоретни състави
Някои училища имат собствени мажоретни състави, в които участие взимат деца от съответното училище, най-често под формата на свободно избираема подготовка. Търговище разполага и с частен мажоретен състав - мажоретки Flash Търговище, който се състои предимно от ученици до 8-ми клас.
[редактиране] Спорт
Футболните отбори на града са „Светкавица“ „Боровец“,и Въбел като Светкавица играе в „А“ футболна група. Освен футболни отбори в града има още спортен клуб по спортна стрелба „Светкавица“ и карате-клуб „Тангра“, спортни танци - клуб „Киара“, Бокс и кикбокс клуб „Светкавица“ и много други спортове като борба , баскетбол , волейбол , гимнастика , ММА (свободни боеве). Клуб по карате киокушинкай "Ояма". Клуб по спортно ориентиране „Вариант 5“. В началото на 2009 година млади и сърцати мото дейци от града в лицето на г-н Динко Колев, Кр. Топалов, К. Петков,Симеон Тасев,и много привърженици бе учреден и Мото клубът „Екстрийм Райдърс“, като още на следващата 2010 год.бе организирано и първото в града ни състезание по Ендуро което събра внушителната публика от над 10 000 зрителя на крос трасето край с. Давидово, и бе определено като най добре организираното от шампионата досега.
[редактиране] Туризъм
Туристическо дружество „Никола Симов“, създадено на 30 ноември 1903 година.
[редактиране] Личности
[редактиране] Редовни събития
- 29 януари — освобождение на града от османско владичество ( турско робство )
- В средата на месец май се провежда традиционен панаир, познат като Пролетен панаир и Изложение на индустриални стоки.През 2010-та година панаирът се проведе от 10 май до 16 май.
[редактиране] Галерия
-
Фонтанът срещу сградата на Банка ДСК и общината
-
Сградата на Драматичния театър
-
Сградата на Хеброс банк
-
Ботевият четник, знаменосецът Никола Симов — Куруто
-
Храм „Свети Иван Рилски“
[редактиране] Външни препратки
- Снимки Търговище
- Официален сайт на Сиско Мрежова Академия в Търговище
- Официален сайт на община Търговище
- Портал на Търговище пълен с новини, обяви, много галерии със снимки и форуми
- Сайт за времето в областта
- Данни от частната автоматична метеорологична станция Търговище
[редактиране] Източник
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
- ↑ Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
- ↑ http://www.traditsiya.com/tyrgoviste/tyrgoviste.php
- ↑ http://www.slusham.com/24119
- ↑ МЕЖДУНАРОДНИ КОНТАКТИ
- ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls