Горна Кабда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горна Кабда
България
Red pog.png
Горна Кабда
Област Търговище
Red pog.png
Горна Кабда
Общи данни
Население 51 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 6,612 km²
Надм. височина 397 m
Пощ. код 7865
Тел. код 06006
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 16225
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Красимир Мирев
(БСП)

Горна Ка̀бда е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, Област Търговище.

География[редактиране | edit source]

Поглед към селото

Селото е полупланински тип, разположено върху рязко очертан хълмист терен с надморска височина около 500 m. Намира се на около 22 km югоизточно от град Попово, на около 20 km западно от град Търговище и 20 km северозападно от град Омуртаг.

Землището му граничи със землищата на селата Марчино, Пресиян, Коноп и Долна Кабда. Свързано е с асфалтови пътища с градовете Попово и Търговище и със селата Априлово, Конак, Марчино, Долна Кабда, и Пресиян. До град Омуртаг и селата Коноп, Моравка и Кошничари има черни пътища.

Образувано е от две махали: Горната и Долната.

Кратка историческа справка[редактиране | edit source]

Най-старото споменаване на селото е в османо-турски данъчен регистър от 17-ти век

Кметството
Читалището
Закритото училище

под името Капдагъ. Тогава в селото живеели 50 пълнолетни българи, плащащи задължителния за християните данък джизие. Смята се, че под това име се разбират днешните две села Горна Кабда и Долна Кабда, които тогава са били едно село. Според документ от 1874 г. населението на село Кабда Горня вече е изцяло мохамеданско и се състояло от 30 къщи. Като такова го заварва и Освобождението на България.

До 1882 г. селото носело името Кабда Горня.

Мохамеданското население на селото се изселва в Турция на две вълни — през 1901 и 1904 г., а на неговото място се заселват българи от селата Конак и Ломци1901 г. През 1907 г. по-голямата част от работоспособното мъжко население на селото емигрира за Америка, откъдето се опитва да прехранва семействата си. По-късно по-голямата част от гурбетчиите се завръщат обратно в селото.

През 19221923 г. в селото се заселват шопи от Кюстендилските села, но повечето идват основно от село Мазарачево. Някои от тези нови преселници се заселват и в съседните на Горна Кабда села.

През 1961 г. в селото имало около 70 къщи, от които само 3 турски.

През 19651966 г. в селото са настанени и заселени мохамедани от Кърджалийско. По-голямата част на техните наследници живеят там и до днес.

Постепенно работоспособното българско население през 60-те — 70-те г. на 20-ти век се изселва към близките градове Попово и Търговище, търсейки поминък и препитание в новооткритие заводи и предприятия. От селото има пресели семейства и във Велико Търново и Горна Оряховица.

Селото започва да се обезлюдява и днес там са останали съвсем малко много възрастни българи, отломки от старите конашки, ломски и шопски фамилии, които са вече малцинство сред останалото мохамеданско население, макар че и при него има сериозни миграции към Кърджали и Турция.

Свидетелство за народна признателност
Паметникът в селото

По-големите стари местни родове на селото преди тяхното разпадане на по-малки са били: Бояджиовите, Гозмановите, Деньоолар, Калушоолте, Камбуроолте, Керчоолте, Коджамановите, Миоолуте, Мицоолу, Неделчовите (Неделчоолте — преселени от село Конак), Попкольовите (преселници от град Попово), Авджиеви (Авджувте — преселени от село Конак през 1901 г.) и др.

Днес селото се обслужва от магазините и др. на село Долна Кабда, което отстои на двадесетина минути нормален пеши ход от Горна Кабда по посока на град Попово.

Религии[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство;
  • Библиотека (намира се в сградата на кметството);
  • Читалището на селото е недействащо;

Във вече далечното минало селото е разполагало със свое собствено училище, в което децата са получавали основното си образование. Обикновено след това са продължавали да учат в съседното Пресиян. Сега сградата на кабденското училище е частна собственост. Църковен храм селото не успява да си построи. Християните се черкували в близкото село Александрово.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Ранновизантийската крепост, намираща се на около 2 km югозападно от селото, изградена върху един от веригата хълмове, част от Преславската планина. Макар крепостта да се пада понастоящем в землището на село Долна Кабда, почти на границата със село Марчино и жителите на село Горна Кабда я смятат за своя забележителност.
  • Селото е разполагало с туристическа хижа и стара (възстановена) воденица, намиращи се на север от него по посока на реката и на самата река. Днес тези обекти, изоставени и неподдържани от десетилетия са негодни за посещение.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Няма;

Личности[редактиране | edit source]

  • Теню Христов Авджиев (1876-1913) — загинал в Балканската война като артилерист.
  • Петър Иванов Неделчев — Кабдалията (1907-1944) — командир на Омуртагския партизански отряд;

Литература[редактиране | edit source]

Селото не разполага със своя писана история.

Външни препратки[редактиране | edit source]