Певец (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българското село. За музикален изпълнител вижте Певец.

Певец
България
Red pog.png
Певец
Област Търговище
Red pog.png
Певец
Общи данни
Население 122 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 11,864 km²
Надм. височина 177 m
Пощ. код 7771
Тел. код 06063
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 55662
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Красимир Мирев
(БСП)

Певец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, Област Търговище. Селото е познато сред турските изселници с названието Aşık Ova (Ашъкова; тур.ез. превод "Долината на фолклорните певци")

География[редактиране | edit source]

Певец е село в североизточна България, намира се между Търговище и Велики Преслав, на по около 10 километра от двата града, край река Иреклик. Много добри почвено-климатични условия за развитие на лозарство. В землището на селото се отглеждат фуражни култури, царевица и пшеница. Все още има площи които не се обработват.

История[редактиране | edit source]

За коренното население на селото се смята, че е от така наречените "ерлии" или "хърцои", тъй като използват някой специфични думи със славянски произход. Името „хърцои“ е свързвано предимно с името на старобългарското божество Хърс. Друга теория за понятието се свързва с факта, че са коренното население от полето - "Кърски сой". В хрониките пише, че хърцоите са преки потомци на родовете последвали големият син на цар Владимир - Расате/ прабългарското наречие -Хръсате/. Освен хърцои, етнографската група е наричана и `ерлии`, което означава „местни“ (yer- тур. йер-място). През време на робството в селото се заселват няколко турски семейства, които много тормозели местните жители и може би затова те са станали недоверчиви към външни хора. Новодошлите преселници в селото са наричане "гелмета" (gelme - не идвай - тур.ез.). Характерно за Певечани е тяхната пестеливост стигаща понякога и до скъперничество. В близост до селото се намират останките от селище от неолита. В землището на съседното село Кралево (3 км. отстояние от Певец) през 1979г. е намерено тракийско златно съкровище датирано межди IV-III век пр.н.е. ("Кралевско съкровище"), което показва интереса на Траките към района

Църквата в село Певец[редактиране | edit source]

СПОМЕНИ НА ИВАН ГАНЕВ ЙОРДАНОВ Роден на 15.03.1922г.-2012г. с. Певец общ. Търговище

На 20.03.2008г. по повод 150 годишнината от изграждането на църковния храм в село Певец Син на Ганьо Йорданов Тенев дългогодишен Питроп на църковния храм в с. Певец.[1] Внук на Коджа Теньо – кмет на с. Певец през Турско. Един от първенците на селото. Патрона на храма е св. Георги Победоносец и патронния празник е на деня на покровителя – Гергьовден. През 1858г. – била издигната внушителна за времето си здрава каменна сграда – църквата. История на с. Ашикьой (дн. Певец) – селото през Турско се е намирало в местността Коджа Тарлъ, което се е преместило след „Холерата”. Със събрани помощи от селото и околността трима души един, от които е Коджа Теньо (кмет) и още двама първенци единият е Васил Генчев (или Генчо Василев) отиват при русенския ваалия за документ (тескере) за разрешение да построят църквата. Разрешението е дадено и те започват градежа. Правят я на мястото на бившето училище (до Читалището). До скоро е имало останки от Джамия. При градежа е имало спор за мястото между селяните и за това – денем се строяла от българи, а нощем турци я събаряли. Отиват втори път първенците и им разрешават да я построят в българската махала, където е на по-ниско място от турската. Тогава вече започва строежа с пълна сила. Строят я Майстори от Габровско с дялан камък от Кралевския Балкан. В градежа участват и турци и българи. Камбанарията е строена около 1900г. От дарение на заможен певенчанин, който е платил и камбаната (до тогава е било клепало). По спомен Питропи са били: Гиньо Йорданов Георги Енчев Иван Танев Йорданов е бил счетоводител към общината и си спомня по повод преброяване през 1943г., че с. Певец има 995 жители (от старци до деца), а 2009г. – 130 по регистър.

През 2009г. археолози започнаха проучване на църквата, според тях тя крие цяла съкровищница от оригиналните надписи на колоните и бронзовата църковна утвар, укрита в дълбок тайник.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. http://www.selo-pevets.hit.bg