Острец (община Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Острец.

Острец
България
Red pog.png
Острец
Област Търговище
Red pog.png
Острец
Общи данни
Население 446 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 11,169 km²
Надм. височина 118 m
Пощ. код 7743
Тел. код 06029
МПС код Т (Т)
ЕКАТТЕ 54345
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
Красимир Мирев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Острец
Кольо Кръстев
(независим)

Острец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, Област Търговище.

География[редактиране | edit source]

Из книгата на Веска Ламбова "Острец - село под хълма".

"Слезем ли на гара Надарево и тръгнем по пътя на север, щом прехвърлим баира до Червената пръст, пред очите ни се разстила родното Острец...

Селото е разположено в източната част на Търговищка област, на границата й с Шуменско. Релефът на землището е равнинно-хълмист. Надморската височина на Вранското равнище, долу, в ливадите, е 67 метра, а най-високата точка - 175 метра е "Чучката", която е на изток от Острец. В гората над селото височината е 158 метра, а до гробищата- 151 метра.

Климатът на селото е умерено континентален - с горещо лято и студена зима. Селото е под влиянието на западни и северни ветрове, тъй като от там е открито. През ранна пролет падат много слани. Градушките са често явление.

Почвите в землището на селото са черноземни,а около течението на река Врана - алувиално-ливадни. В миналото р. Врана се е разливала и е унищожавала реколтата в поречието си, но през 1958 година, при народната власт, е направена голяма корекция на реката и сега няма наводнения. В землището на селото има няколко кладенеца, които не пресъхват никога - "Куш пунар", "Кавакът" и "Паша пунар"- така ги изговарят хората в селото.


В равнината около селото и в близката гора виреят най-различни билки и треви, а в поречието на реката има много върбови дървета, които след 1990 година бяха изсечени. В гората виреят дъб (два вида), бук, глог, шипка, дрян, леска, див орех, а по дървета - повет. В поречието на Врана имаше местност "Крушака", където много години вирееха много крушови дървета, които бяха изсечени след 1990 година. Това беше емблемата на Острец! В гората и в полето има и много животински видове - диви зайци, лисици, златки, катерички, чакали, имаше и вълци. Полето и гората се огласят от песента на славеите, чучулигите. Има още яребици, пъдпъдъци, диви патици, гълъби, синигери, кълвачи, кукумявки, кукувици, свраки, сойки, бухали, синигери, косове, врабчета (тук им казват "цинигуре"), лястовички гнездят под стрехите, ястреби прелитат над селото. Имаше много щъркели по реката, но сега и те намаляха, защото Врана тече мътна и кална от заводите в Търговище.

Наоколо край селото няма подземни природни богатства.

История[редактиране | edit source]

Старото име на селото е Ялъмлар. Преименувано е на 14.08.1934 г. на Острец.

Из "Острец - село под хълма"

Долината на река Врана е плодородна, затова тук винаги е имало живот.По тези места са живели тракийските племена гети и кробизи. Има намерен тракийски могилен акропол в местността "Ламарата" , селището е в местността "Тузлата". На Лаз баир са открити останки от римско време, т.нар. вила Рустика. Имаше и "милиарен" камък до река Врана, но при корекцията, строителни войски го заравят дълбоко при изкопните работи. Предмети от старобългарско селище от Първата българска държава се намериха в местността "Бозалъка".

Селото преди османското нашествие през 1388 година е било българско.Открити са имена на българи и през 1607 година и през 1658 година. Плащали са данък и тогава вече е тимар на Мерид. Помохамаданчването е направено вероятно през 1689 година, когато тук минават татарите на Селим Гирай. За Острец пише и в "Маджарски пътеписи за Балканите - ХІV - ХІХ век", и в "Немски и австрийски пътеписи", където Симперт Нигел пише, че са минали през село Ялъмлар, през село Бухлар на 15 януари 1700 година.

Женска носия от село Янюрен

Името на селото произлиза, според проф. Йордан Заимов от БАН, от турска почва, "и е мн. число от личното име Ялъм от турската дума yaalim, която значи острие, клин, пламък. При превода му е взето първото значение на думата - острие. Би трябвало по-правилно да се преведе Острьовци, а не Острец. Лар е родово окончание и прибавено се чете Ялъмлар - хората на Ялъмов".

През турско тук е живяло и племето Лази, което вероятно е преселено насилствено през 16-17 век, защото старите турци помнеха от дедите си за него. Черкези тук не са живели, но се знае ,че са извършвали нападения над хора, отиващи на Ески Джумайския панаир.

Освобождението от турско става не на 3 март 1878 година, а на 17 юли 1878 г., когато след четиримесечното примирие, то, останало на демаркационната линия, получава свободата си , когато генерал Белокопитов минава тук, на път за Шумен.

Една година след това в Ялъмлър пристигат избягалите от с. Янюрен, Дедеагачко, от Беломорието тракийци, които и до днес наричат беломорци. Първите заселници са няколко семейства роднини. Прииждат още беломорци, "шопи", още тракийци и заживяват заедно в разбирателство. Занятието им е земеделие и скотовъдство, а шопите са строители. Участват остречани във всички войни, в които загиват 27 души, някои останали живи са наградени, но болката от войната остава завинаги в душите на хората.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Честване 100 години от създаване на читалището
Фолклорен събор-надпяване "Сребърни пафти" в село Острец
Награда от фолклорния събор-надпяване "Сребърни пафти"

Из "Острец- село под хълма" В селото още през 1891 година е открито училище, което носи името на Солунските братя Кирил и Методий. В него се учат от първия ден повече момичета, отколкото момчета! Това показва колко напреднали в мисленето си са беломорците! Те са си по науката - много образовани люде е дало селото на България! През 1911 година, на 11.11. основават читалище, което наименували "Самообразование". Изнасяли пиеси, образували певческа група, печелила много награди, една от които е в Копривщица! Читалището в селото винаги е било огнище на културата! Открили и Кредитна кооперация, за да си помагат и чрез която се е развивала и просветна дейност сред младежта. Особен интерес представлява беломорският език, който принадлежи към рупските говори. Толкова е "заразителен", че на него говорят и турците, и циганите в селото и до днес!

Природни забележителности особени няма, но в селото има три интересни много стари кладенеца, които и сега са действащи. А най-интересна е "Голямата чушмя", строена през турско и запазена и до днес.Над старото корито на река Врана има, построен през турско,"кивгирлия= мост. Той не е запазен изцяло, защото от него са се опитвали да вадят камъни недобросъвестни хора от село, а и управниците не са се опитвали да ги спрат. Може би скоро няма да се вижда над земята, което е много жалко. Интересен е и хълмът над селото, който е обрасъл и до днес с дъбова гора.

Редовни събития[редактиране | edit source]

В селото и днес се провеждат културни събития в читалището... Никога не е преставала културно-просветната работа в него. Едно от големите събития беше подготвянето от семейството учители Веска и Милко Статеви на "Беломорски главеж" през 1986 година, с което спечели групата златен медал в Копривщица. Последва друго голямо тържество - през същата година се навършиха 75 години от създаването на читалището в селото и то беше наградено с орден "Кирил и Методий" по случай юбилея. Тържествено беше отбелязана и 90-та годишнината от създаването на читалището, когато специално за нея беше подготвена и изиграна "Беломорска сватба" и то такава, каквато се е правела в старо време - булката с червено було забулена! Последваха събития като издаването и представянето на книгата "Острец - село под хълма" от Веска Колева Ламбова - беломорка и учителка от селото. Скоро след това беше поставена на читалищната стена мраморна плоча с имената на загиналите във войните за България остречани. Най-тържествено, с много гости, беше отбелязан и стогодишният юбилей на читалище "Самообразование" на 11.11.2011 година. Сто години културен живот в това малко село, което никога не е бивало с повече от 850 жители! Редовно вече няколко години в селото се провеждат фестивали на народното творчество с участието на състави от много села на общината.

Родени в Острец[редактиране | edit source]

Е, всички остречани са родени в Острец! Искате да пиша какви "личности" са се родили тук? Всеки човек в селото е личност! Всеки е дал нещо за семейството си и оттам за селото и за Родината! Да започна от първия висшист-икономист от селото, роден през 1910 година в Острец - Златко Станков Везиров. Първият учител висшист е Никола Христов Генчев, роден през 1910 г., първият агроном-висшист е жена Дечка Василева Неделчева, следвана от Гено Пенчев Генов, Боян Николов Петров, а зоотехник е Стефан Евтимов Митев. Първи получил най-високо образование с аспирантура е Георги Илиев Георгиев, завършил машинно инженерство в Ленинград, а аспирантура - в Москва. Инженери са и Димитър Кръстев Димитров, Виолета Иванова Грудева, Петър Генчев Христов, Кольо Димов Йорданов - дългогодишен директор на "Безалкохолни напитки" в Търговище,Сийка Димитрова Николова, Соня Йорданова Златкова. Първият, който е завършил право от село е Стойчо Костов Карамфилов, юрист е и Веселина Стоева Станкова, право са завършили и потомците на остречани Васил Ангелов Василев, Соня Атанасова Стойнова Мицова-Янкулова, Румен Атанасов Стойнов Мицов. Със званието "генерал" е удостоен Славейко Димитров Славов, офицери от армията и милицията са Веселин Станишев Ангелов, Атанас Костадинов Димитров, Ради Атанасов Хаджирадев, Коста Маринов Мостов, Любомир Николов Ламбов, Марин Василев Илиев, Димитър Златков Кючуков. Потомци на остречани са д-р Нели Захариева Златева - стоматолог, Данчо Панайотов Тодоров - лекар, д-р Иван Тянев - лекар, Красимир Трендафилов Куртев Демиров - военен, офицер, Стелиян Кирилов Димитров Милев - офицер, военен, Чавдар Златков Везиров - доцент, инженер. С висше икономическо образование са Йорданка Тодорова Атанасова, Иван Станков Стойчев, Галина Янкова Радева, Веска Иванова Тодорова. Актриса е Добринка Добрева, а Златка Йорданова Златкова - зъботехник. Само учителите от Острец са около 35 човека - със средно, полувисше и висше педагогическо образование.В годините на "тоталитаризма", както сега някои го наричат, нямаше млад човек без поне средно образование. И българи, и турци, и цигани учеха! Взеха професии, но земята се обработваше с машини вече в ТКЗС и младите отидоха в градовете, в заводите.Потомците им също са хора образовани, със солидни професии и където и да са, имат работа!

Други[редактиране | edit source]

Не може да не се пише за толкова известния и интересен беломорски говор на хората, който спада към източно-рупските - южнотракийски говори. Макар и доста променен през годините, той остава емблемата на селото. В Летописната книга на училището е записано ,че настоятелите, недоволни от преподаването на книжовен български език в училището, отишли при училищния инспектор в Шумен, за да искат децата им да бъдат обучавани на беломорски език в училище! Доста голяма доза патриотизъм има в това начинание, пък и не малко е и самочувствието, че беломорският език е неповторим! Ще се опитам накратко да споделя някои негови особености. В говора на беломорците, освен преобладаващите домашни думи, в сферата на бита се срещат и много турцизми, гърцизми и думи като: нога - крак, лаана - зеле, рукам - викам, парлив - горещ, харкума - бакър - котел, лети дъш - вали дъжд, крундиль - ледена висулка и др. Но това, по което се познава, че си беломорец е обръщението "ре" - към мъжете и "мърь" - към жените. "Яла тува, ре!", "Къдя ке подиш сая вечер, ре?", "Щу ткайш, мър, ъх разбоят?", "Мърей, хеле яла насъдява мърчинка, ке ти рекна нящу!". Много се употребяват меките съгласни: конь, пъть, петель, хаберь, и др. Има и лабилизация на И в У, - жуф, утюва, или пък на Ф и В в Х в края на думата: кръхь, връхь, хурна. Ударението е отметнато в някои думи - жени, плати, оди, бери, но е подвижно в целия говор.А ето как се спряга глаголът обличам се - ублицам съ: яз съ ублицъм, ти съ ублицъш, той (тя) съ ублица. ние съ ублицъме, вие съ ублицъте, тие съ ублицът. Абсолютно издържан в граматиката е езикът! Членуват и подлога, и допълнението, и обстоятелственото пояснение: Нъмо сядай на криватят!, Клади си дрехите на столът!, Найдъх хчера конят. Нъмо си бъркай ъх нусът, де! и др. Вместо ЩЕ, в бъдеще време се употребява частицата КЕ: Ке подиш ли у нямзине? Ке съсурниш ли рукузината? Ке ти рекна нящу, ама нема дъ съ сърдиш. Предлогът В става ЪХ: Хлязи ъх дамът и наслами кравата! Поди ъх ясакят да нъбереш мърчинка лопуш! Много интересна е употребата на страдателното причастие: Ти вейки си завиен, нъл?, Дюшекят вейке е съшиен. От не си сабахлем умиен? Къдя си скриен, ре? Интересни са и обобщителните местоимения:Врич'екът ким да дойдим. Сичку жуу излязе. Врить ти си прав.

Ето някои по-характерни изрази:

  • На сая хустата хи погледни колку е мацана!
  • Забуди двя чеперади и опени прелото!
  • Щу цирикъш, ре?
  • Цинигурят хлял чик ъх собата.
  • Сва д'ате сичку танадисва.
  • Ке пода на Кавакът за мърчинка сладка ода.
  • Учиная Кътрина щу ткае ъх разбоят, къдга съ хиндиени прястелки?
  • Хеле хтъкни сая шайка ъх двърът, чи ке ми тр'аба да клада сетне на нея турбата.
  • Пудкваси ли угуртят ъх църната харкума, мърь?,
  • Чим ся щу ким гу правим сва лехтелу? и др.

Млогу още може да съ писува за селуту, ама нъможе повеке сичку дъ съ упише. Аку някуй знае още рабути, да ги разпрая на другите! Яз сва мужах, сва съберах! Ама най-ми е зорешну от сая нашта беломорска приказка нъ я разбирът млогу наште дяца и унуци. Ама вие четите тва дету съм гу писала, белки нящу ви хлязе ъх главите!

Външни препратки[редактиране | edit source]