Петър Стъпов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Стъпов
български писател
Роден: 25 юли 1910
Ески Джумая, България
Починал: 18 януари 1992
София, България

Петър Иванов Стъпов е български писател, поет, учител, библиотекар, читалищен деец, редактор на периодични литературни издания.

Той е сред основателите на Съюза на българските писатели от провинцията и драматург на Народния театър за селото. Автор на исторически романи, повести, разкази, новели.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 25 юли 1910 г. в Ески Джумая (днес Търговище). Началното и прогимназиалното си образование получава в родния град. През 1925 г. постъпва в Педагогическото училище в град Шумен.

През 1928 г. 2 негови стихотворения са отпечатани във вестник "Глобус" (София). Свои стихотворения, разкази и статии помества и в ученическия вестник "Слънчогледи".

През 1930 г. след дипломирането си постъпва като начален учител в Търговище. Работи активно в читалище "Напредък" като библиотекар и ръководител на самодейна театрална трупа. Редактира местни издания: "Обществена трибуна", "Нови дни", "Хоризонт", "Напредък", "Подем" и др. (15 декември 1930 - 20 февруари 1942).

На 3 март 1934 г. е избран за член на Управителния съвет на Съюза на писателите от провинцията. През 1936 г. става секретар на новото ръководство на Околийския читалищен съюз в Търговище. Финансов инспектор в Окръжната инспекция на професиите в София (20 февруари 1942 - 1 ноември 1944), служител в Министерството на информацията (1 ноември 1944 - 1 ноември 1945). Главен редактор на вестник "Септемврийче" (юни 1945 - януари 1950). От 1946 до 1947 г. е редактор на литературните вестници "Лост" и "Стожер". Драматург в Народния театър за селото, София (15 февруари 1951 - 1 януари 1953). От 1954 до 1957 г. е секретар на секция "Детски писатели" в СБП. Сред основателите и заместник главен редактор на списание "Картинна галерия" (1957 - 1971). През 1972 г. се пенсионира. През 1973 г. става член на Националния комитет за трезвеност. Умира в град София на 18 януари 1992 г.

Библиография[редактиране | edit source]

  • "Знаменосецът" (1942) - биографичен роман
  • "Врагове" (1947) - роман
  • "Ятакът" (1951) - роман
  • "Кръжок" (1956) - роман
  • "Най-скъпото" (1957) - разкази
  • "Тайната на кораба Пирин" (1956) - роман
  • "Гласове от вековете" (1958) - повест
  • "Дядо Иван иде..." (1958) - разкази
  • "Живот с надежда" (1962) - роман
  • "Чисти очи" (1962) - разкази
  • "Човекът от трамвая" (1964) - разкази
  • "Гости от Мион" (1965) - роман
  • "Пътешествието на Ани" (1965) - приказка
  • "Среща с непозната" (1965) - разкази
  • "Ятакът" (1966) - роман
  • "Златният пръстен" (1969) - повест
  • "Семир се завръща" (1969) - роман
  • "Арестуваната камбана" (1970) - разкази
  • "Момчето от отряда" (1970) - повести и разкази
  • "Слънце над Шипка" (1970) - повести и разкази
  • "Когато бяхме изобретатели" (1973) - разкази
  • "Голямото богатство" (1975) - сборник
  • "Ело справедливия" (1975) - роман
  • "На оръжия, братя" (1976) - исторически разкази
  • "Това упорито момче"(1976) - роман
  • "Барабанът" (1978) - разкази
  • "Всички на оръжие" (1978) - повест
  • "Георги Данчов зографина" (1979) - роман
  • "Мечът с червения рубин" (1981) - роман
  • "Крилатият войвода" (1982) - разказ
  • "Кога ще порастна?" (1983) - приказки
  • "Шепа злато" (1984) - повест
  • "Моите верни приятели" (1986) - разкази
  • "Приключенията на Мечо, Лиса и Вълчо" (1986) - приказка
  • "В зимната нощ" (1991) - повест

Псевдоними[редактиране | edit source]

Петър С., Петя Митин, П. Митин, Владимир Петров, Петис, Пивас, Пиедо, Труч, Репортер №3, Ра-Ра, Перотон, Спектър, Човек, Ганг Цо Лин, Петър Ноев, Антей, П. Джумалиев

Външни препратки[редактиране | edit source]