Трета българска държава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третия етап на възстановяване на българската държавност. Започва на 3 март 1878 г., когато, се подписва Санстефанския мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война. Според една от разпоредбите на мирния договор се съдава българска държава, чиято територията обхваща населените с българи земи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море, без Нишко и Северна Добруджа до устието на Дунав, които Александър II дава съответно на Сърбия и на Румъния. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес и преразглеждат Санстефанския мирен договор.

Направените териториални промени обособяват Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония, Одринска и Беломорска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в границите на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния от Руската империя. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.

През 19121913 България участва в Балканската война, в резултат на което се променя територията ѝ. В Първата и Втората световни войни България е на страната на победените.

След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става Народна република България. Начело на БКП и на държавата застават:

През 1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България.

В края на 1989 г. Тодор Живков се оттегля и на негово място като председател на Държавния съвет застава Петър Младенов, който на следващата година става първият президент на България. След публични протести на опозицията през лятото на 1990 г. Младенов се оттегля от поста си и от активен политически живот. На 12 юли 1991 г. е приета нова Конституция на България. На 1 август 1990 г. Жельо Желев е избран за президент на България. На 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана в Република България

Вижте също[редактиране | edit source]