Пирот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пирот
Пирот/Pirot
    Герб
Изглед към Пирот
Изглед към Пирот
Пирот (Сърбия)
Red pog.png
Пирот
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Пирот
Надм. височина 367 m
Население (2002) 40 678 души
Пощенски код 18300, 18303, 18308
Телефонен код 010
Пирот в Общомедия

Центърът на Пирот с хотел "Пирот"
Централният площад на Пирот с Народната библиотека и Галерията (дясно)
Пиротската гимназия
Общината в Пирот
Пазарът в Пирот

Пирот (на сръбски: Пирот или Pirot) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг. Разположен е на река Нишава, а населението му е 40 678 души (2002). Градът е традиционно известен с производството на килими.

История[редактиране | edit source]

Първото споменаване на Пирот е от 2 век, когато на мястото на днешния град е изградена римската станция Turres или Mutatio Turres. През 9 век районът е включен в състава на българската държава и споделя нейната съдба до падането ѝ под византийско и османско владичество. От 14 век е съхранената и днес крепост "Момчилов град", средновековен замък с много близка архитектура до крепостта Баба Вида, който местната легенда свързва с българския войвода Момчил юнак, станал по-късно независим български владетел в Беломорието и Родопите. През 15 век, след падането на Търновското царство, за кратко е отбелязано сръбско проникване в тази част на Понишавието. В близост до града са запазени образци на средновековната българска архитектура - църквата „Света Петка“ (13 век) и други.

През 15-17 век Пирот (на турски: Шехиркьой) е център на вилает. Името означава "селище с кула" и е пряк превод на българското Пирот, което произлиза от Пиргот - кулата. В 16-17 в. още са личели останки от кули край града. През 1862 година в града е основана първата българска земеделска взаимоспомагателна каса.[1] По време на Възраждането градът е един от центровете на българската църковно-просветна борба. При основаването на Българската екзархия градът е център на Нишавската епархия, която включва казите Пирот и Трън. Феликс Каниц, който посещава града в началото на 70-те години на ХІХ век, пише за пиротчани:

Тогава и не подозираха, че шест години по-късно ще дойде краят на често проклинаното турско владичество, а още по-малко, тъй като винаги са се чувствали българи, че ще принадлежат на Княжество Сърбия.[2]

През декември 1877 година, по време на Руско-турска война от 1877-1878 Пирот е окупиран от сръбски войски. Въпреки клаузите на Санстефанския договор, според който Пирот е включен в състава на Българското княжество, сръбските войски остават в града, което довежда до конфликт с местните българи, водени от митрополит Евстатий Пелагонийски. С Берлинския договор от 1878 година Пирот е предаден на Сърбия. Значителна част от населението му се изселва в съседния останал в България Цариброд.

По време на Сръбско-българската война (1885) след разбиването на сърбите при Сливница, на 15 ноември българските войски навлизат победоносно в Пирот. Към 1917 година градът има население от 25 000 души.[3]

По време на Балканската война двама пиротчани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

По време на Първата световна война (1915 - 1918) градът е под български контрол от 15 октомври 1915.[3] Към 1917 година градът има население от 10 800 души.[3] След разгрома на Югославия през април 1941 година от Германия градът е предаден за администриране на България. От 1942 година в град излиза пропагандният вестник „Български запад“.

Музеи[редактиране | edit source]

  • Музей на Понишавието с етнографски комплекс,
  • Средновековна крепост Момчилов град или Пиротски град, наричана и Кале (XIV век).

Население[редактиране | edit source]

Населението в общината през 2002 година е 40 678 души.

Етнически групи Население Процент
сърби 37 749 92,79%
цигани 1562 3,83%
българи 326 0,80%
югославяни 170 0,41%
македонци 60 0,14%
горани 56 0,13%
хървати 44 0,10%
черногорци 27 0,06%
албанци 12 0,02%
словенци 9 0,02%
Общо 40 678 100%

Личности[редактиране | edit source]

Писмо на Пиротските граждани до княз Дондуков с искане за присъединяване към България, а не към Сърбия
Родени в Пирот

Други

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 27.
  2. Каниц, Феликс. Србија. Земља и становништво. Од римског доба до краја XIX века, Друга књига, Београд 1986, с. 215.
  3. а б в Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 544 - 545.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.

Външни препратки[редактиране | edit source]