Пирот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 43.1531° с.ш. 22.5861° и.д.

Пирот
Пирот/Pirot
Pirot pan.jpg

Изглед към Пирот
Местоположение
Serbia location map 2.svg
ButtonRed.svg
Пирот
Пирот на картата на Сърбия
Общи данни
Община Пирот
Окръг Пиротски
Население 40 678 души (2002)
Надморска височина 367 m
Географско положение 43° 9' 11" сев. ш.
22° 35' 9" изт. д.
Други данни
Часова зона UTC+1
Централноевропейско стандартно време (CET)
Телефонен код 010
Пощенски код 18300, 18303, 18308
Герб на Пирот
Пирот в Общомедия
Центърът на Пирот с х-л "Пирот"
Централният площад на Пирот с Народната библиотека и Галерията (дясно)
Пиротската гимназия
Общината в Пирот
Пазарът в Пирот

Пирот (на сръбски: Пирот или Pirot) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг. Разположен е на река Нишава, а населението му е 40 678 души (2002). Градът е традиционно известен с производството на килими.

История[редактиране | edit source]

Първото споменаване на Пирот е от 2 век, когато на мястото на днешния град е изградена римската станция Turres или Mutatio Turres. През 9 век районът е включен в състава на българската държава и споделя нейната съдба до падането ѝ под византийско и османско владичество. От 14 век е съхранената и днес крепост "Момчилов град", средновековен замък с много близка архитектура до крепостта Баба Вида, който местната легенда свързва с българския войвода Момчил юнак, станал по-късно независим български владетел в Беломорието и Родопите. През 15 век, след падането на Търновското царство, за кратко е отбелязано сръбско проникване в тази част на Понишавието. В близост до града са запазени образци на средновековната българска архитектура - църквата „Света Петка“ (13 век) и други.

През 15-17 век Пирот (на турски: Шехиркьой) е център на вилает. Името означава "селище с кула" и е пряк превод на българското Пирот, което произлиза от Пиргот - кулата. В 16-17 в. още са личели останки от кули край града. През 1862 година в града е основана първата българска земеделска взаимоспомагателна каса.[1] По време на Възраждането градът е един от центровете на българската църковно-просветна борба. При основаването на Българската екзархия градът е център на Нишавската епархия, която включва казите Пирот и Трън. Феликс Каниц, който посещава града в началото на 70-те години на ХІХ век, пише за пиротчани:

Тогава и не подозираха, че шест години по-късно ще дойде краят на често проклинаното турско владичество, а още по-малко, тъй като винаги са се чувствали българи, че ще принадлежат на Княжество Сърбия.[2]

През декември 1877 година, по време на Руско-турска война от 1877-1878 Пирот е окупиран от сръбски войски. Въпреки клаузите на Санстефанския договор, според който Пирот е включен в състава на Българското княжество, сръбските войски остават в града, което довежда до конфликт с местните българи, водени от митрополит Евстатий Пелагонийски. С Берлинския договор от 1878 година Пирот е предаден на Сърбия. Значителна част от населението му се изселва в съседния останал в България Цариброд.

По време на Сръбско-българската война (1885) след разбиването на сърбите при Сливница, на 15 ноември българските войски навлизат победоносно в Пирот. Към 1917 година градът има население от 25 000 души.[3]

По време на Балканската война двама пиротчани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

По време на Първата световна война (1915 - 1918) градът е под български контрол от 15 октомври 1915.[3] Към 1917 година градът има население от 10 800 души.[3] След разгрома на Югославия през април 1941 година от Германия градът е предаден за администриране на България. От 1942 година в град излиза пропагандният вестник „Български запад“.

Музеи[редактиране | edit source]

  • Музей на Понишавието с етнографски комплекс,
  • Средновековна крепост Момчилов град или Пиротски град, наричана и Кале (XIV век).

Население[редактиране | edit source]

Населението в общината през 2002 година е 40 678 души.

Етнически групи Население Процент
сърби 37 749 92,79%
цигани 1562 3,83%
българи 326 0,80%
югославяни 170 0,41%
македонци 60 0,14%
горани 56 0,13%
хървати 44 0,10%
черногорци 27 0,06%
албанци 12 0,02%
словенци 9 0,02%
Общо 40 678 100%

Личности[редактиране | edit source]

Писмо на Пиротските граждани до княз Дондуков с искане за присъединяване към България, а не към Сърбия
Родени в Пирот

Други

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 27.
  2. Каниц, Феликс. Србија. Земља и становништво. Од римског доба до краја XIX века, Друга књига, Београд 1986, с. 215.
  3. а б в Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 544 - 545.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.

Външни препратки[редактиране | edit source]