Тодор Живков

Тази статия е за българския политик. За фолклориста вижте Тодор Живков (фолклорист).

---

Тодор Живков
Генерален/първи секретар на ЦК на БКП
Мандат
4 март 1954 – 10 ноември 1989
Предшественик	Вълко Червенков
Наследник	Петър Младенов
Председател на Държавния съвет
Мандат
7 юли 1971 – 17 ноември 1989
Предшественик	Петър Младенов
Министър-председател на НРБ
Мандат
27 ноември 1962 – 9 юли 1971
Предшественик	Антон Югов
Наследник	Станко Тодоров
Роден	7 септември 1911 Правец, Царство България
Починал	5 август 1998 г. (на 86 г.) София, България
Съпруг(а)	Мара Малеева-Живкова
Полит. партия	БКП (1932-1990)
Народен представител в: VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС

Тодор Христов Живков е български политик от Българската комунистическа партия.

В продължение на 35 год. (в периода от 1954 до 1989 г.) е партиен лидер на водещата управляваща партия БКП - първи секретар, по-късно генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1954 - 1989), правителствен ръководител (председател на Министерския съвет, 1962 - 1971) и държавен глава (председател на Държавния съвет, 8 юли 1971 - 17 ноември 1989) на Народна република България. Често неофициално е наричан Тошо, бай Тошо и Тато.

На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на Централния комитет на БКП на мястото на дотогавашния партиен лидер на длъжност генерален секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства - втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава.

Биография

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село (днес град) Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

• През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
• На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
• На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.
• Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.
• Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Памет

Бюстът на Тодор Живков в
Музея на социалистическото изкуство

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.

На 7 септември 2001 г. в родния му град Правец е открит негов паметник, по повод 90-годишнината от рождението му, със средства дарени от неговите съграждани.

През ноември 2010 г. премиерът на България Бойко Борисов заявява по телевизията:

„

Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство. Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. 20 години ние само приватизираме това, което е било построено тогава.

“

На 1 май 2011 г на традиционната манифестация в Правец по случай Деня на труда гражданите носят плакат на Тодор Живков с лозунг:

„

22 години без Тошо от ден на ден става по-лошо

“

На 7 септември 2011 г. в Правец се провеждат масови тържества по случай 100-годишнината от рождението на Тодор Живков. По този повод критиците на социализма в България пишат:

„

Може ли в източните провинции на Германия да има честване на годишнина на Хонекер? А в Полша — на Герек? В Чехия — на Хусак? Пак ще удивим Европата като единствените, дето носят цветя и венци на диктатора си, който ги е яхал толкова години. И го честваме не приживе и задължително — като в Куба, а доста години след смъртта му и доброволно... Устните разкази на баби и дядовци най-лесно заразяват внуците без имунитет с вируса на носталгията.

“

Отличия

• „Герой на социалистическия труд“ (1961)
• „Герой на Народна република България“ (1971)
• 2 орден „Георги Димитров“
• „Герой на Съветския съюз“ (1977)
• орден „Ленин“

Семейство

Тодор Живков е женен (от юли 1938 г.) за Мара Малеева-Живкова. Те имат дъщеря и син:

• Людмила Живкова (1942-1981)
• Владимир Живков (р. 1952)

Роднини:

• Людмила Живкова и Любомир Стойчев, имат дъщеря Евгения Живкова.
  • Евгения Живкова женена за Андрей Стефанов, имат дъщери Людмила и Андреа.
• Людмила Живкова и Иван Славков, имат син Тодор Славков.
  • Тодор Славков и Силвия, имат дъщеря Катерина.
• Владимир Живков и Маруся Мирчевска, имат син Тодор Живков.
• Владимир Живков и Валя Живкова, имат дъщеря Елизабет Живкова.

Библиография

• „Избрани съчинения“ (в 39 тома; 1975–1989)
• „Срещу някои лъжи“ (1993)
• „Без догма (Размисли за политическите нрави)“ (1994)
• „След студената война“ (1995)
• „Мемоари“ (1997)

Допълнителна литература

• Кастелов, Боян. Тодор Живков: Мит и истина. Труд, 2005. ISBN 978-954-528-560-8.
• Баева, Искра. Тодор Живков. Кама, 2007. ISBN 978-954-9890-82-2.
• Спасов, Даниел. Аз си оставам Тодор Живков. Ню Медиа груп - 2011

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Мултимедийни източници

• Неизлъчено интервю на Тодор Живков

Външни препратки

• Каталога на ГНБ съдържа литература от/за Тодор Живков
• Тодор Живков - официален сайт на фондация Тодор Живков
• Тодор Живков, Мемоари - официален уебсайт
• Тодор Живков - последното интервю (1997г.) - запис в YouTube
• Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“