Тодор Живков

Тази статия е за българския политик. За фолклориста вижте Тодор Живков (фолклорист).

---

Тодор Живков
Първи секретар на Централния комитет на БКП
Мандат
4 март 1954 – 10 ноември 1989
Предшественик	Вълко Червенков
Наследник	Петър Младенов
Председател на Държавния съвет
Мандат
7 юли 1971 – 17 ноември 1989
Наследник	Петър Младенов
Роден	7 септември 1911 Правец, България
Починал	5 август 1998 (на 86 г.) София, България
Националност	Българин
Полит. партия	БКП (1932-1990)
Религия	не е посочено
Народен представител в: VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС

Тодор Христов Живков е български политик от Българската комунистическа партия.

В продължение на 35 год. (в периода от 1954 до 1989 г.) е партиен лидер на водещата управляваща партия БКП - първи секретар, по-късно генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1954 - 1989), правителствен ръководител (председател на Министерския съвет, 1962 - 1971) и държавен глава (председател на Държавния съвет, 8 юли 1971 - 17 ноември 1989) на Народна република България. Често неофициално е наричан Тошо, бай Тошо и Тато.

На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на Централния комитет на БКП на мястото на дотогавашния партиен лидер на длъжност генерален секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства - втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава.

Ранни години

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село (днес град) Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и 6-ти (днес 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От м. юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. На 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение влязло в гр. София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

След 10 ноември 1989 г.

Паметникът на Тодор Живков в Правец

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

• През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
• На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
• На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.
• Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.
• Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София. На 7 септември 2001 г. в родния му град Правец е открит негов паметник, по повод 90-годишнината от рождението му, със средства дарени от неговите съграждани.

Десет години след неговата смърт и двадесет години след Десетоноемврийския преврат една четвърт от българските граждани продължават да изпитват носталгия по епохата на социализма. Знаейки тази статискика, през ноември 2010 г. премиерът на България Бойко Борисов заявява по телевизията:

„

Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство. Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. 20 години ние само приватизираме това, което е било построено тогава.

“

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

Бюстът на Тодор Живков в Музея на социалистическото изкуство

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

Отличия

• „Герой на социалистическия труд“ (1961)
• „Герой на Народна република България“ (1971, 1981)
• лауреат на международната Димитровска награда (1976)
• „Герой на Съветския съюз“ (1977)

Семейство

1963 - (Германска демократична република)

Тодор Живков е женен (от юли 1938 г.) за Мара Малеева-Живкова. Те имат дъщеря и син:

• Людмила Живкова (1942-1981)
• Владимир Живков (р. 1952)

Роднини:

• Людмила Живкова и Любомир Стойчев, имат дъщеря Евгения Живкова.
  • Евгения Живкова женена за Андрей Стефанов, имат дъщери Людмила и Андреа.
• Людмила Живкова и Иван Славков, имат син Тодор Славков.
  • Тодор Славков и Силвия, имат дъщеря Катерина.
• Владимир Живков и Маруся Мирчевска, имат син Тодор Живков.
• Владимир Живков и Валя Живкова, имат дъщеря Елизабет Живкова.

Библиография

• „Избрани съчинения“ (в 39 тома; 1975–1989)
• „Срещу някои лъжи“ (1993)
• „Без догма (Размисли за политическите нрави)“ (1994)
• „След студената война“ (1995)
• „Мемоари“ (1997)

Допълнителна литература

• Кастелов, Боян. Тодор Живков: Мит и истина. Труд, 2005. ISBN 978-954-528-560-8.
• Баева, Искра. Тодор Живков. Кама, 2007. ISBN 978-954-9890-82-2.
• Спасов, Даниел. Аз си оставам Тодор Живков. Ню Медиа груп - 2011

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Външни препратки

• Тодор Живков - официален сайт на фондация Тодор Живков
• Тодор Живков, Мемоари - официален уебсайт

Мултимедийни източници

• Неизлъчено интервю на Тодор Живков