Тодор Живков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския политик. За фолклориста вижте Тодор Живков (фолклорист).
 |
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. |
|
||||||||
|
||||||||
Тодор Христов Живков е ръководител на Народна република България в продължение на 35 години (1954-1989), като Генерален секретар на ЦК на БКП. Свален е чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 г.
От 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния ѝ секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален секретар.
Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т. е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец, Ботевградско. Син на Марина и Христо Живкови. Тодор Живков има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.
Завършва прогимназия в Правец през 1938 г. и шести клас на гимназията в Ботевград през 1939 г. От 1929 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище (1940 г.), след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1942 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа.
През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“.
От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София, след което завършва гимназия като частен ученик в София.
От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.
[редактиране] Семейство
Тодор Живков е женен (от юли 1938 г.) за Мара Малеева-Живкова. Те имат дъщеря и син:
- Людмила Живкова (1942-1981)
- Владимир Живков (р. 1952)
Роднини:
- Людмила Живкова и Любомир Стойчев, имат дъщеря Евгения Живкова.
- Евгения Живкова женена за Андрей Стефанов, имат дъщери Людмила и Андреа.
- Людмила Живкова и Иван Славков, имат син Тодор Славков.
- Тодор Славков и Силвия, имат дъщеря Катерина.
- Владимир Живков и Маруся Мирчевска, имат син Тодор Живков.
- Владимир Живков и Валя, имат дъщеря Елизабет Живкова.
[редактиране] Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.
През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд "Чавдар". Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада „Чавдар“, с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.
[редактиране] Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.
От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, а освен това е и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948 г.). Постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981 г.). Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г. на Дванадесетия конгрес на БКП до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) е изключен от партията, малко преди смъртта му членството в БСП (през 1990 г. партията се преименува) е възстановено.
[редактиране] Държавни постове след 9 септември 1944 г.
От 1946 до 1990 г. е народен представител в десет народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС). От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров. Става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (държавен глава) до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.
[редактиране] След 10 ноември 1989 г.
Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.
- През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура.
- През 1990 г. е обвинен . Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.
- На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
- На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. „Лагери на смъртта“.
- Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.
[редактиране] Отличия
- „Герой на социалистическия труд“ — 1961 г.
- „Герой на НРБ“ — 1971 и 1981 г.
- Звание „Герой на Съветския съюз“ (1977) г.
- Лауреат на международната Димитровска награда — 1976 г.
[редактиране] Библиография
- „Избрани съчинения“ (в 39 тома; 1975–1989)
- „Срещу някои лъжи“ (1993)
- „Без догма (Размисли за политическите нрави)“ (1994)
- „След студената война“ (1995)
- „Мемоари“ (1997)
[редактиране] Допълнителна литература
- Кастелов, Боян (2005). Тодор Живков: Мит и истина. Труд. ISBN 978-954-528-560-8.
- Баева, Искра (2007). Тодор Живков. Кама. ISBN 978-954-9890-82-2.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). Министрите на България 1879-1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
[редактиране] Външни препратки
| Добри Брадистилов | >>> | кмет на София (27 май 1949 – 1 ноември 1949) | >>> | Иван Пашов |
| Вълко Червенков | >>> | генерален секретар на ЦК на БКП (4 март 1954 – 10 ноември 1989) | >>> | Петър Младенов |
| Антон Югов | >>> | министър-председател (20 ноември 1962 – 9 юли 1971) | >>> | Станко Тодоров |
| … | >>> | председател на Държавния съвет (1971 – 17 ноември 1989) | >>> | Петър Младенов |
|
||||||||||||||||||||
