Иван Тодоров-Горуня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Тодоров.

Иван Тодоров-Горуня
български партизанин и политик
Роден: 5 януари 1916 г.
Горна Кремена, България
Починал: 8 април 1965 г.  (на 49 години)
София, България

Иван Тодоров Иванов (Горуня) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин и политкомисар Партизански отряд "Гаврил Генов". Политик от БКП.

Биография[редактиране | edit source]

Иван Тодоров е роден на 5 януари 1916 г. в с. Горна Кремена, Врачанско. Занимава се с каменоделство. Член на РМС (1932). Активен член на БРП (к) (1939). За политическа дейност е осъден на 7,5 г. затвор по ЗЗД. Присъдата изтърпява в Сливенския затвор. Успява да избяга през 1941 г.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Първият партизанин във Врачанско (1941). Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1943). Политкомисар на партизанския отряд „Гаврил Генов“.

След 9 септември 1944 г. е партиен ръководител във Врачанско. Кандидат-член и член на ЦК на БКП. Заместник-министър на земеделието и председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет.

Заговор за преврат[редактиране | edit source]

Към края на 1964 и началото на 1965 година Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали режима на Тодор Живков. Сред офицерите е и Комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически модел групата приема политиката на Китайската комунистическа партия.

Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването и в периода от 28 март до 12 април 1965 г. Повечето от заговорниците са арестувани. Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива точно преди ареста. Девет от останалите участници получават меки за времето си присъди от 8 до 15 години затвор. Други 192 човека получават частични или административни наказания. Официалната власт запазва заговора в тайна.

Източници[редактиране | edit source]

  • Евгениева, Цв., Е.Цанова и др., ХХвек Личности и съвременници, Врачанска област, Издателство "Гебра", Враца, 1999
  • A Handbook of the Communist Security Apparatus in East Central Europe 1944-1989, Warsaw, 2005, ISBN 83-89078-82-1. Article “Bulgaria” by Jordan Baev and Kostadin Grozev, pp. 37-86.
  • Ionko Bonov: Legendarniiat Ivan Todorov-Gorunia: Khudozhestveno-dokumentalna povest (Legendary Ivan Todorov-Gorunia: Artistic and Documentary Report), 1994, ISBN 978-9548019019.

Външни препратки[редактиране | edit source]