Сталинизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сталинизмът е версия на марксизма-ленинизма и негово практическо приложение в Съветския съюз след смъртта на Ленин през 1924 г. Той е наложен от съветския лидер Йосиф Сталин в рамките на култа към личността му през периода от 20-те години на ХХ в. до смъртта му през 1953 г.

Главното ново учение на Сталин е теорията на увеличаване на класовата борба след комунистическата революция. Според тази теория с въвеждането на диктатурата на пролетариата класовите противоречия не намаляват, а точно обратно: увеличават се, тъй като бившата буржоазия все по-агресивно се бори за възстановяване на капитализма, но вече не в рамките на антикомунистически партии, а под формата на фракции вътре в комунистическата партия. Този принцип е основният идеологически аргумент в полза на големия терор по времето на управлението на Сталин.

По отношение на сталинизма съществуват две главни мнения.

Независимите анализатори, антикомунистите и по-голямата част от комунистите не смятат сталинизма за отделно учение. Те се аргументират с това, че Сталин не е направил никаква основна, радикална промяна в системата, изградена от Ленин. Нито терорът, нито забраната на критични мнения не са въведени от Сталин, те са присъщи на системата от самото начало. Освен това системата на Ленин от самото начало си е била тоталитарна система, без всякакъв обществен контрол. Сталин само е укрепил системата, сменил е безконтролната власт на група от 10-12 души с безконтролна власт на 1 човек. Според това становище сталинизъм не съществува, дейността на Сталин не е нищо друго, освен логично и последователно продължение на идеите и дейността на Ленин.

Другото становище се споделя от група комунисти, наричащи себе си марксисти-ленинисти антисталинисти. Според тях системата на Сталин е нещо радикално ново в сравнение с ленинизма. Радикална промяна е смяната на колективното ръководство на диктатурата на пролетариата с еднолична диктатура. Също така радикална промяна е размерът на терора: докато при Ленин този терор е бил ограничен и оправдан, при Сталин е бил вече несъразмерен и неоправдан. Освен това комунистите антисталинисти сочат и различия в икономическата политика: докато Ленин е допускал ограничена роля на частния сектор, Сталин е бил привърженик на пълното одържавяване.