Григор Начович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григор Начович
Григор Начович
Първи мандат
6 декември 1879 – 7 април 1880
Министър-председател
 - 1879 Тодор Бурмов
Предшественик Марко Балабанов
Наследник Драган Цанков
Втори мандат
28 август 1886 – 1 септември 1887
Министър-председател
 - 1886 Васил Радославов
Предшественик Константин Стоилов
Наследник Георги Странски
Трети мандат
31 май 1896 – 12 януари 1897
Министър-председател
 - 1894-1899 Константин Стоилов
Предшественик Димитър Греков
Наследник Константин Стоилов
Роден 3 февруари* 1845
Свищов, Османска империя
Починал 4 януари 1920 г. (на 74 г.)
София, България
Полит. партия Консервативна партия
Народен представител в:

УС   

Портал  Портална икона   Политика

Григор Димитров Начович е български политик и дипломат. Първоначално един от водачите на Консервативната партия, по-късно той участва в правителства с противоположна политическа ориентация, като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот, образование и работа[редактиране | edit source]

Григор Начович е роден на 3 февруари (22 януари стар стил) 1845 година в Свищов в семейството на заможен търговец. Учи в гръцкото училище в Свищов, във френския колеж в Бебек, в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет.[1]

След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Григор Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград. През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за различни френски и немски вестници. По време на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877-1878 г. е на служба в руското Главно командване.[1]

Политическа кариера[редактиране | edit source]

След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема последователно различни длъжности - министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882-1883), министър на външните работи и изповеданията (1879-1880), помощник-кмет на София (1880-1881), министър на вътрешните работи (1882), член на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881-1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър и в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883-1884). През 1882 година става дописен, а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[1]

През 1884 година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889 година. След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград. В 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[2] Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.[1]

Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Ръководство за правене на вино. 1873.
  • Тютюневата индустрия в Българското княжество. 1883.
  • Няколко страници по земеделието в България и в странство. 1892.
  • Средство за предпазване от охтика. 1893.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X

Външни препратки[редактиране | edit source]