Григор Начович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Григор Димитров Начович е български политик и дипломат. Първоначално един от водачите на Консервативната партия, по-късно той участва в правителства с противоположна политическа ориентация, като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов.
[редактиране] Биография
Григор Начович е роден на 3 февруари (22 януари стар стил) 1845 година в Свищов в семейството на заможен търговец. Учи в гръцкото училище в Свищов, във френския колеж в Бебек, в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет.[1]
След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Григор Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград. През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за различни френски и немски вестници. По време на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877-1878 г. е на служба в руското Главно командване.[1]
След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема последователно различни длъжности - министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882-1883), министър на външните работи и изповеданията (1879-1880), помощник-кмет на София (1880-1881), министър на вътрешните работи (1882), член на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881-1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър и в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883-1884). През 1882 година става дописен, а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[1]
През 1884 година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889 година. След Детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което е отново финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград. Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.[1]
Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.
[редактиране] Библиография
- (1873) „Ръководство за правене на вино“.
- (1883) „Тютюневата индустрия в Българското княжество“.
- (1892) „Няколко страници по земеделието в България и в странство“.
- (1893) „Средство за предпазване от охтика“.
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- 1: От 6 декември 1879 е управляващ министерството.
