Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Св. св. Кирил и Методий.

National Library, Sofia, Bulgaria.jpg

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (преди Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), която се намира в град София, е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата публична библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.[1] Библиотеката издава специализирано списание за библиотечна теория и практика — списание „Библиотека“.

История[редактиране | edit source]

Първата сграда на библиотеката на улица „Георги Раковски“, 1910 г.

По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

Преименуване[редактиране | edit source]

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение. С § 5. на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.

Директори[редактиране | edit source]

Колекции[редактиране | edit source]

Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии.

Услуги[редактиране | edit source]

  • ползване на библиотечни материали на библиотеката
  • компютри, интернет, безжичен интернет
  • справочно-библиографски и информационни услуги
  • междубиблиотечно заемане
  • ксерокопиране и фотокопиране

Компютри[редактиране | edit source]

Библиотеката има относително модернизирана база компютри на разположение на потребителите й, като повечето са "сглобени" (а не серийно производство) от PowerSoft, на тях има инсталирана неособено популярната Линукс дистрибуция Fuduntu, създадена от особено странния музикант и продуцент Андрю Уат, която освен това е прекратена (с преустановена поддръжка) от 30 септември 2013, което е обявено поне от 15 април 2013 [2], но въпреки това е от скоро (именно след септември 2013) инсталирана на мястото на предходните Уиндоуси по за сега неустановени причини (вероятно заради множеството пробойни в сигурността, а също така и заради неоправданата висока цена на операционните системи на MS), въпреки че едно от основните правила за системна сигурност (некоректно цитиране) е операционната система да има актуални ъпдейти (за което е необходимо всъщност да има поддръжка) [3].

Бележки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. I). София, 1910
  • Йорданов , Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879-1929/ Велико Йорданов.- София: Държ. печатица, 1930 . - 360 с. : с ил.
  • Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944-1978 / Константинка Калайджиева. - София: Нар. библ Св. св. Кирил и Методий, 2003. - 660 с. : с ил.
  • Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879-2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. - София : ИК Христо Ботев, 2009 (Пловдив : Нова принт АД). - 184 с.: с ил.

Външни препратки[редактиране | edit source]