Петър Берон (просветител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българскарския възрожденец. За политика от 1990-те вижте Петър Берон (политик).

Петър Берон
български учен, енциклопедист и лекар
Петър Берон 
Роден: около 1800
Котел, България
Починал: 21 март 1871
край Крайова, Румъния
Рибният буквар
Паметна плоча на Петър Берон в Хайделберг, детайл
Портрет от Николай Павлович

Петър Хаджи Берович е български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик. Автор на Рибния буквар (1824) - първия български буквар.

Биография[редактиране | edit source]

Петър Берон е роден през 1795 г. (според други източници — през 1798 или 1800 г.) в Котел. За кратко живее в Брашов. Учи в местно килийно училище и в елино-българско училище на даскал Андон Хаджи Кринчу[1], а след завършването му започва работа. Двайсетинагодишен отива в Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия, а по-късно с помощ от сънародници — в различни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Дипломиран лекар се отдава и на научни занимания. Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български училища. Той учи и работи активно в Сорбоната (университет в Париж) където е известен като един гениален учен, но беден преподавател. Французите са запленени от този академичен гений, предлагайки му да приеме френско гражданство под името „Пиер Барон“. Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на султана. Но време на своето пребиваване в Сорбоната живее на последния етаж на една бедна сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Получава хубава заплата, която влага в лаборатория по химия за експерименти. Продължава да живее в нищета.

През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Иванов, издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“.[2] Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин (всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби).[2] Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Петър Берон в Брашов. През 1842 г. заминава за Париж и се увлича в изучаването на физико-математическите и природните науки, плод от който труд са неговите научни съчинения, на брой повече от 25 тома. Той често напуска Париж и посещавал Румъния по частни дела.

През 1853 г. Берон направил завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на последното оставил един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев. През 1871 г. Берон дошъл за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имота си, по които било заведено дело пред румънските съдилища. Берон е намерен удушен на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова, Румъния.

След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част била отделена за котленската община, а останалата — за постройката на Българската мъжка гимназия в Одрин.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Буквар с различни поучения“ (1824)
  • „Краснописие“ (1843)
  • „Система на атмосферологията“ (1846)
  • „Система на геологията“ (1846)
  • „Славянска философия“ (1855)
  • „Панепистемия“ (седем тома, 1861-1867)
  • „Небесна физика“ (три тома, 1866-1867)
  • „Физико-химия“ (1870)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стоянов, Иван. История на Българското възраждане. Преход към светско училище. Велико Търново, 1999.
  2. а б Мария Аргирова-Герасимова, Даниела Атанасова. Рибният буквар-дело на Петър Берон, Просветителя и реформатора на учебното дело в България. Информационен бюлетин на Централната библиотека на БАН, Брой 5 (27), година III, май 2009, с. 6.

Външни препратки[редактиране | edit source]