Буквар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Буквар (от рус.: букварь) е учебник за ограмотяване.

Букварът е първа книга за обучение в начална грамотност със съответните илюстрации, различни шрифтове на азбуката, срички, ключови думи, кратки изречения кратки текстове и пр. Първите буквари се появяват през 16 в. На черковнославянски език в руска редакция първи печатан буквар е “Азбука” на Иван Фьодоров в Лвов от 1574 г. Построен е за буквослагателния метод. Още тогава се вижда традиционната структура: предисловие (обръщение към децата и родителите), азбуката в различен порядък –прав и обратен, срички, начала на граматика, акростихове, молитвени текстове, извадки от посланията на апостолите. Първото наименование “Буквар” в Русия се вижад в книжката на Б. Евьевский “Букварь языка славенска, писаний чтения учитися хотящим в полезное руковожение” от 1618 г. Букваристиката започнала интензивно да се развива в Русия с издаването на редица буквари през 17 в.: на Б. Бурцов – Протопопов, на Б. Симеон Потолоцки, К. Истомин и др. Българските буквари до Освобождението от 1978 г. са общо 64. Някои от тях са преиздавани многократно. 1. Първият български буквар е отпечатан на черковнославянски във Виена през 1792 г. Негов автор е Марко Теодорович- Везьов. Той е пълно копие на буквара на Захарий Орфелин от 1767. Букварът на Орфелин пък е подобрено издание на руския буквар на Феофан Прокопович (1681-1736) от 1720 г. Той бил на печатна кирилица и най-масово ползван в първата половина на 18 в. в Русия. Като съдържание букварът на Прокопович включвал предисловие, азбука и срички, тълкуване на паслми и молитви (без те да присъстват изцяло в текста), сведения по граматика и аритметика, история и география. Названието на книжката на Прокопович е “Букварь или Первое учение отроком с Катехизисом”. Букварът е преиздаван многократно до средата на 19 в. Заглавието на буквара на Марко Теодорович е: “Первое оучение хотящим учится книг писмени словенскими називаемое Буквар, с многими полезними и потребними наставления по которима возможно в кратком времени отрока не токмо церковния, но и гражданския славенского язика писания совершено читати обучити, с иждивением г. Марко Теодоровича, бугара родом из Разлога, във Венне, 1792”. Букварът започва с гражданска и черковнославянска азбука. Като методика се изисква преди училище игра на децата с буквите вкъщи, анякой от семейството да иска от тях картонче написана определен буква. В училище учителят показва буквите и ги именува, като иска същото от учениците. Главните букви се изучават отделно отмалките. Азбуката се повтаря неколкократно отпред-назад и назад–отпред. Първо се прави разделяне на гласни от съгласни. Следва четене на отворени срички (т.е. гласната е след съгласната), затворени срички, едносрични думи, двусрични думи. Овладяването на четивната техника продължава с четене на многосрични думи, изречения и кратки текстове. Първоначално текстоветса молитви от буквара на Прокопович. След тях са дадени черковнославянските и арабските цифри и оримери за четирите аритметични действия. След аритметиката има текстове за годишните времена, четирите елемента в природата (огън, въздух, земя, вода), названия на сетивата, имена на металите, формата на земята, какво са планините, водите, страните по света, някои карти, континенти, части от свещената история, календар и хронология – войни на Турция с Австроунгария. 2. Букварь с различни поучения собрани от Петра Х. Беровича за Болгарските оучилища. Напечата ся сасъ помощта на г. Антоньова Йоановича, в год. 1824 – Брашова. 3. Буквар для поучения юношества, напечатано точно по московского буквяря. В букурещкой типографии – 1825 г. 4. Буквар за децата на славено-болгарският народ. Типари се с харч г. Васильов В. Неновича. В Будине, печатано писмени Кралевскаго университета Пещанскаго, 1826. Букварът е печатан с черковнославянски букви. 5. Буквар или начлное оучение человеческом хотящим оучится книг божественаго писания на славянским език. Напечатаное настоянием и иждивением Никола Карастояновича, книговезца и издателя Самоков. В Крагуевац, в Княжеската типография, 1834. 6. Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици от Неофита иеромонах Рилскаго, Крагуевац, 1835 г. 7. Началное учение с молитви утрения славяноболгарским и греческия. Напечата ся во град Солун со из нов тип: при хаджи папа Теодосия архимандрита Синайского. Лето 1838. Теодосий Синайски е роден в края на 18 в., умира 1843 г. Бил е таксидиот и свещеник. 8. Български буквар на иждивение москоскаго купца Ангел Николаевич Хаджиоглу из града Русчук. Да ся раздаде в дар учащие ся юношество. Москава 1844. Този буквар е на Георги поп Иванов Бусилин. Роден е в Батак, учи на о-в Андрос и в Атина. Постъпва в Московския университет и умира в Москва през 1845 г. 9. Буквар или началное учение за децата, които начинают да ся учат по божественото писание. Сочинен к легкому понятию учащего ся болгарского юношеств трудом К. Огняновича, а печата ся в Цариграде, год. 1844. Букварът се с черковнославянски букви. 10. Началное оучение человеческом хотящим обучится книг Божественого написания, печатано в типографии Петра Сапунова в Букурест, 1844 г. П Сапунов е роден 1880 г.в Трявна. По професия бил печатар. 11. Alfabetum bulgaricum cyrillianum nunc primum editum Catholics Thraciae Bulgariae. Pomac tynis S Congregationis de propaganda fide, 1844. Вероятен автор е Яков Яковски. Съдържа азбука и молитви на черковнославянски в униатска редакция. Я. Яковски (1821-1872) е роден в с. Калъчлий, сега кв. Генералниколаево към гр. Раковски. Бил е свещеник във Варна, Белозем и Секирово (кв. на гр. Раковски). 12. Буквар или началное учение с различни поучения за болгарские чада и за секиму человеку. Собран и сочинен и напечатан сос иждивението от учителя Хаджи Найдена Йоновича, ревнителя болгарского просвещения и книгопродаваца ..., В Букурещ, лето 1846. 13. Новий българский буквар с различни полезни понятия. На печатан с иждивението Константина М. Станчова, жителя свищовскаго. Дар на уччщите се маловозрастни български деца. Состав. Конст. Г. и Георги Г. Владикин. Издание перво. В Пещи Боймелови писмена, 1847. Букварът е с черковнославянски букви. Авторите са руснаци, които останали в българските земи след похода на Дибич Забалкански. 14. Буквар български за началните училища. Цариград в Типографии Г. Дивитчиан. 1848. Букварът е с анонимен автор и е отпечатан с черковнославянски букви. 15. Буквар за малките деца. Сочинение А.Гранитскаго и А.Никопита. Цариград, 1849. Авторът Анастас Гранитски (1825-1879) е роден в Котел, учи в Сливен и в гръцката гимназия в Куручешме – Цариград.. Бил е секретар на гръцката легация, а след това и учител. 16. Буквар болгарски заради децата. Издаден от г.Тоня Черновича родом от Маглиж. В Цариград, 1849. Букварът е с черковнославянски букви, съдържа и басни от Езоп. 17.Буквар или началное учение с различни и полезни наставления за человеческий живот. Сочинен и собран от Теодора Теодоровича (Хрулевский), лясковчанин, взаимоучителя свищовскагои напечатян с иждивението на г.Д.Начовичасвищовца и давя ся в дар от сущуго на сиромашките дечица. В Будине, 1850. Т.Хрулев (1821 – 1865) е учител в Пирдоп и Свищов. Подозрян е за кореспондент (агент) на Г.Раковски, заточен е в Диарбекир и умира там. 18. Буквар церковний или начално книжное оучение детей ради православний изданий Йоанном Георгиевичем, книгопечателем Цариград, 1853. Текстът е с черковнославянски букви. 19. Буквар за малките дечица по взаимните училища. Царевград, 1855. Букварът е с черковнославянски букви, авторът е анонимен. 20. Нов български буквар в полза на първоначалните ученици и за всяки, что желае да ся научи да сричя, да прочита и да записва лесно. Събран и нареден според най-новий способ на учението от взаимноучителя каменнопетренскаго Райна И. Блъскова, Букарещ, 1856. 21. Буквар за първоначалните ученици. Съчинен от Емануила Васкидовича и Георги М. Владикина, учители училища святаго Преображения. Напечатан же с иждивение народнаго читалища в Свищов. Издание първо. Новий Сад, 1857. Букварът е с черковнославянски букви. 22. Буквар. Една нова метода на децата е като един нов метод за философие на мъжете. Издан от хаджи Илия Кръстович, свищовчанина и Теодор Т. Хрулев, взаимоучителя свищовскаго, Букурещ, 1857. 23. Буквар, нареден от Петко Р. Славейков, Цариград – Галата, 1858. Букварът е с черковнославянски букви, преиздаден е още два пъти. 24. Начальное учение за децата. Напечатано от архимандрита Партения Зографскаго, Цариград – Галата, 1858. Букварът е с черковнославянски букви. П.Зографски (1818 – 1876) учи в Солун, Атина, Киев. Учител е на о-в Халки и Цариград. Епископ е в Кукуш и Пирот. 25. Knigha parva za dezata. Tiparisana u San-Benedeto, 1858. 26. Буквар и начальное учение за децата. Трудом Т.Т. (Дивитчиян), Смирна 1859. Букварът е с черковнославянски букви. Авторът Тадей Дивитчиян (1832 – 1878) е арменец, по професия печатар. Букварът е преиздаван още два пъти. 27. Азбуквар и първа книжка за четене. Наредена от Х. П. Марков, а напячатана от Д,Ангелова, книгопродавца в Белград, 1859. 28. Български буквар, Нареден на нов и най-лек начин от С.Радулова, Одеса, 1859. Букварът претърпява още две издания. С. Радулов (ок.1817 – 1887) учи в Смирна и Ришельовия лицей в Одеса. Бил е учител и книгоиздател. 29. Начялна книга за децата. Превел от французки К.Василев, Цариград, 1860. Преиздадена е 3 пъти. К.Василев е учител в Пазарджик и Одрин. 30. Пространний буквар за децата или взаимоучителни таблици. Съчинен от Сава И. Доброплоднаго, управител в Сливенските учебни заведения, за да приговарят от него взаимноначалните ученици. Издание първо, Цариград, 1860. Сава Доброплодни (1820 - 1894) завършва гръцката гимназия в Куручешме – Цариград. Учител е в Котел, Шумен, Карловац, Сливен, Варна, Тулча, Силистра, Кюстенджа и административен служител в София. 31. Букварче, Цариград, 1860. Автор е П. Р. Славейков. 32. Буквар за малки деца. От Хр.Г. Данов, Виена, 1861. Издаван е още три пъти. 33. Български буквар. По последната най-нова метода от Павла Калянджи. Второ издание. Болград, 1861. Не е намерено и не е известна годината на първото издание. Има още две издания. 34. Буквар за децата напечятан с иждивението на х. Д. Паничкова. Цариград, 1862 (?). Д. Паничков (1810-1909) е печатар. 35. Български буквар за народните български училища. С прибавление на една малка читанка. Белград, 1863. Авторът е анонимен. 36. Буквар. От Н. Първанова. Белград, 1863. Н. Първанов (1845 – 1872) учи в Лом и Белград. Учител и обществен деец. 37. Българский буквар. Нареден по най-нова метода от Д. В. Манчева. Издава ся от книжарницата на Д. В. Манчева в Пловдив, 1864. Преиздаден е още 3 пъти. 38. Турско-българский буквар. От Ив. П. Чорапиева. Русчук, 1864. И. Чорапиев е учител и цензор в Русе. По убеждения е туркофил. 39. Буквар славено-болгарский заради училище на Скопско Черногорско село Кучевиста. Напечатан с иждивение архимандрита Натанаила Зографскаго, Букурещ, 1865. Буквите са черковнославянски. 40. Буквар за малките деца. Цариград, в печатницата на Т. Девитчиана, 1865. Авторът е анонимен. 41. Буквар, или началное учение. Напечята са с иждивение на Йованче Стефановича у Самоков за славяноболгарскою юност. В Белград, 1865. 42. Буквар или първа книга за децата да са учат да четат. Дар от главния управител на Дунавската провинция н. пр. Митат паша на българскити учелища под негово управление. Руси, 1865. 43. Нов буквар за първоначалните момчета. Нареден от Мария Г. Доброплодний, с най-лесен начин за прочитание. Болград, 1866. Мария Доброплодний (1846 – 1866) е съпруга на С. Доброплодни. 44. Нов буквар (за) приготовление към звучната метода, 1866. Автор е С. Доброплодни. 45. Буквар за малки деца. Виена, 1866. Автор е Др. Манчев. 46. Български буквар, нареден по най-лесен начин от Петра Стоянов, Букурещ, 1866. 47. Българский буквар. Чяст А или взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително на македонските българи. Един македонец. Цариград, 1866. Автор на буквара е Кузман Шапкарев. 48. Буквар за употребление в македонските училища. От Д. В. Македонски, Цариград, 1867. Авторът Д. В. Македонски (1847 – 1898) учи В Цариград. Бил е учител и адвокат. 49. Буквар с картини от Иван Н. Момчилов, Виена 1868. 50. Буквар за малките деца. Съчинил Никола М. Попов, Русе, 1868. Авторът Никола Попов (неизв. – 1919) е бил учител и съдебен служител. 51. Бащин язик за малките деца. Книжка I. Азбука – първи уроци за четене и писане с 37 картини. Написа Д. В. Манчев, Вена, 1869. Книжката е преиздадена още 4 пъти. 52. Буквар за църковно четене за децата. Третье издание, поправено и допълнено, 1869. Първото и второто издание са неизвестни. Автор е Иван Момчилов. 53. Най-практичната метода за първоначалното изучаване на децата, наредена от Янко С. Мустакова, а напечятана с иждивение на Свищовското читалище, Рюсчюк, 1869. Преиздадена е още два пъти. 54. Буквар за първоначалните ученици. Нареден от Р. И. Блъсков, Букурещ, Букурещ, 1870. Преиздадена е още 5 пъти. 55. Първа година. Азбука с първа книга за учение след азбуката, с примери за първоначалное рисование, писнание и с изображение. Написа Д. В. Манчов, 1871. 56. Първа година (Книжка 1). Буквар по гласната метода с примери за първоначалното рисувание и изображение. Написа Д. В. Манчов. Ново издание, 1871. 57. Изяснение на Букваря по „нагледно-гласната метода“ (как по него да преподават родители и учители). Съставил Д. Н. Благоев, Пловдив – Рюстчук – Велес, 1874. 58. Буквар за малките деца от Георгий Димитров. Второ издание, Одрин, 1874. Няма сведения за първото издание. Авторът Г. Димитров (1838 - 1906) е бил учител и книжар. 59. Буквар по нагледната и гласната метода от Й. Ковачев. С 13 картини и 3 образи в текста, Виена, 1874. 60. Майчин язик. Букварче или първоначялни уроци по най-лесната метода, Цариград, 1874. Възможно е букварът да е второ или трето издание на първия буквар на К. Шапкарев. 61. Буквар по нагледния и гласния метод с 212 образци извътре. Съставил Д. Н. Благоев, Виена, 1875. Това е първият модерен български буквар. Преиздаван е 28 пъти. Ползван е и след 1878 г. 62. Буквар за малки деца на Студийский мънастир в Соуджак от учител при Герги Г. Галчев, Цариград, 1875. Георги Галчев (1848 – 1894) учи в Калофер и Рим. Учител е в Одрин. По вероизповедание е католик. 63. Български буквар по звучната метода за народните школи от Й. А. Ковачева. Со 17 нагледни картини и 48 шарки. Виена, 1875. 64. Български буквар за малки деца. Издава Д. В. Манчов. Виена, 1875.

Създал списъка: проф. дпн Пламен Радев

Вижте също така[редактиране | edit source]

празник на буквите - писменността в България