Павликянски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павликянски говор
Страна Република България
Регион Родопи
Брой говорещи около 40 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Павликянски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Под термина павликянски говор се описва български диалект от групата на родопските рупски говори.

Павликянски говорят приблизително 40 000 души, предимно от района на Раковски (Пловдивско) и Свищов. Езикът на банатските българи има редица общи черти с павликянския говор. Предполага се, че компактна маса павликяни (последователи на специфично християнско течение, част от които приемат впоследствие католицизма) е живяла в Родопите, след което се е разселила в Южна България, Северна България и е стигнала до Банат. Сравнително затвореният начин на живот на павликяните е способствало за запазването на някои архаични черти в техния говор.

Характеристики[редактиране | edit source]

  • Преход хв, когато х е в началото на думата пред гласна: вѝтро (хитро).
  • Преход хй, когато х е пред съгласна или в края на думата: тèйно, стрàй (страх), умѝрай (умирах)
  • Като застъпник на стб. ѫ, ъ, ѧ, ь под ударение се изговаря ъ, a без ударение — : ръ̀карạчѝца, дъшдạждъ̀т.
  • Застъпник на ѣ е е (изговаряно с почти същата широчина като обикновено е): бèл, бèх, врèме.
  • Когато са ударени е преминава в и, а oу: тѝбе (тебе), нѝго, нѝма (няма); гул (гол), муй (мой).
  • Наличие на преходи иы и иъ, когато и е ударено: вы̀но, еды̀н, ры̀за; ọбъ̀чай, гọдъ̀на, жъ̀тọ.
  • Редукция на неударено иъ: шърòкọ, бọгàтъ (богати).
  • По-твърди съгласни, в сравнение с останалите родопски говори. В това число /-ятокончанията за 1л.ед.ч. и 3л.мн.ч. се втвърдяват и придобиват вида: кòсъ (кося), вървъ̀ (вървя), мòлът (молят), платъ̀т (платят).
  • Форма за лично местоимение 3 л. ср. род и вместо го: йà унỳạ мòмчê — дуведы̀ и тỳк.
  • Една членна форма (-ът, -та, -то, -те): мòмъкът, момàта, мòмчето, момцѝте.

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]