Корчански говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корчански говор
Корчански говор
Страна Албания
РегионКорчанско
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български език
.....-Западни български говори
......→Корчански

Корчанският говор на картата на българския език (№ 8 в розово)

Корчанският говор, наричан още Бобощенски говор е български диалект[1] от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в две села в района на град Корча, Албания - Дреново и Бобощица.

Македонската диалектология разглежда корчанския като един от диалектите на т. нар. македонски език.

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Праславянското *tj застъпено като шчплèшчи (плещи), кàшча (къща)
  • Праславянското *dj застъпено като жджсàжджа (сажда), вềжда (вежда).
  • Застъпник на стб. ѣ е ê (широко е): л’ềто (лято), в’ềра (вяра)
  • Застъпник на стб. ѧ е êн: з’äнт (зет), грềда (греда).
  • Застъпници на стб. ѫ са а, ам, ан: мàка (мъка), зàмби (зъби), за бàнди (ще бъде)
  • Преглас аê след ж и след йота: жềда (жаба), йềгне (агне), йềс (аз).
  • Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. сег. време за I и II спрежение: кỳпа (купя), гàза (газя), грèба (греба)
  • Членно окончание за мъжки род, подлежащо на склонение: двòро (дворът), товàро (товарът).
  • Частица за при бъдеще време (сравни с книжовното ще).
  • Лични местоимения:
    • той (той)
    • тас, тàзи (тя)
    • този, тос (то)
    • тѝйа, т’ềзи (те)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]