Стружки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Стружкият говор, според представите на българската диалектология[1], е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Македония - в град Струга и някои от околните му села.

Македонската диалектология разглежда стружкия говор като диалект на македонския език.

Характерни особености[редактиране | edit source]

Стружкият говор показва редица сходства с близкостоящите градски охридски и вевчанско-радожденски говор.[2]

  • Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
  • Преход вй, когато е пред гласна: йъ̀же (въже)
  • Съчетание чер-: чèрен, черèша.
  • Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян).
  • Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
  • Глаголно окончание за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ѝмат (има), нòсит (носи).
  • Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).
  • Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
  • Употреба на тройно показателно местоимение: той, овой, оной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
  • Ударение върху третата сричка.

А се отличава от тях по следните характеристики:

  • Праславянското *tj застъпено и като шт, и като шч: плèшти - плèшчи (плещи)
  • Праславянското *dj застъпено и като жд, и като ждж: сàжди - сàжджи (сажди).
  • Застъпник на стб. ѫ е гласната ъ: път пръ̀чка
  • Групата ъл / лъ се представя само с ъл
  • Вмъкване на съгласната т в съчетания ср: стрèбро (сребро), стрèда (среда)
  • Вмъкване на съгласната д в съчетания зр: здрел (зрял)
  • Изпускане на гласната о при съчетания -ова- и -ове-: чвек (човек), твàрено (товарено)
  • Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. само в при глаголите от III спрежение.
  • Частици ке и че за образуване на бъдеще време (сравни с книжовното ще).
  • Употреба на предлога от за притежание.
  • Употреба на предлога на в конструкции за означаване на пряко допълнение при одушевени обекти: Го вѝкна на мòмчета.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 178
  2. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 177


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.