Еркечки говор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еркечкият говор е български диалект, представител на балканските говори[1]. Говори се предимно в две села — Голица (Варненска област) и Козичино (Община Поморие). Наименованието на този диалект идва от Еркеч — турското име на село Козичино.
Характеристики [редактиране]
Еркечкият говор се отличава от останалите балкански говори главно поради своите фонетични особености.
- Гласните под ударение се изговарят по-дълго от другите: дубū̀тък (добитък), мл’ā̀ку (мляко), кṑн’ите (конете).
- Преглас ф⇒х във всички положения: хỳрна (фурна), сохрà (софра), ках’àх (кафяв), х (в), хỳбах (хубав)
- Застъпник на стб. ѫ и ѫ е ȇ (широко е) под ударение и ạ (полуредуцирано а): зȇ̄п (зъб), крадȇ̄̀ (крада), мȇ̄ш—мạжȇ̄̀ (мъж-мъже) ,сȇ̄н—сạнȇ̄̀ (сън-сънища),
