Еркечки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еркечки говор
Страна Република България
Регион Стара планина
Брой говорещи около 800
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Балкански говори
......→Еркечки говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Еркечкият говор е български диалект, представител на балканските говори[1]. Говори се предимно в две села — Голица (Варненска област) и Козичино (Община Поморие). Наименованието на този диалект идва от Еркеч — турското име на село Козичино.

Характеристики[редактиране | edit source]

Еркечкият говор се отличава от останалите балкански говори главно поради своите фонетични особености.

  • Гласните под ударение се изговарят по-дълго от другите: дубū̀тък (добитък), мл’ā̀ку (мляко), кṑн’ите (конете).
  • Преглас фх във всички положения: хỳрна (фурна), сохрà (софра), ках’àх (кафяв), х (в), хỳбах (хубав)
  • Застъпник на стб. ѫ и ѫ е ȇ (широко е) под ударение и (полуредуцирано а): зȇ̄п (зъб), крадȇ̄̀ (крада), мȇ̄ш—мạжȇ̄̀ (мъж-мъже) ,сȇ̄н—сạнȇ̄̀ (сън-сънища),

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 116