Пирдопски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пирдопски говор
Страна Република България
Регион Стара планина
Брой говорещи около 11 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Балкански говори
......→Пирдопски говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география
Кодове

Пирдопският говор е български диалект, представител на балканските говори[1]. Говори се предимно в Пирдоп, Копривщица и Клисура, както и в някои от околните им села. На запад граничи с западните говори (ботевградски говор).

Характеристики[редактиране | edit source]

  • Застъпване на ѣ по правилата на балканските говори, с изключение на якавия изговор пред съгласни ж и ш: мр’àжа (мрежа), нàшто (нещо)
  • Застъпник на стб. ѫ и ъ е винаги ерова гласна, като
    • в повечето случаи под ударение се изговаря като а , а в неударена позиция като ъ: машмъжа̀
    • при глаголните окончания, както и при членуване на съществителните в мъжки род, неудареното ѫ се произнася като (полуредуцирано а): четàбèрạ, четàтбèрạт
  • Употреба на а при заместване на стб. ь (тàнак, сравни с книжовното „тънък“) и ѧ (например при кратките дателни местоименни форми: ма, та, са, сравни с книжовните „ме“, „те“, „се“)
  • Групите ър/ръ и ъл/лъ се изговарят винаги с ерова гласна след съгласната: кръ̀ваф (кърваф), влък (вълк).
  • Наличие на твърди съгласни вместо меки: вида̀ (видя), мòла (моля), но̀са (нося).
  • Липса на редукция при гласните а, е, о.
  • Членна форма за мъжки род единствено число само ерова гласна, която в сравнително редки случаи се омекчава от предходната съгласна : кракà (кракът), гòстạ (брегът), кòн’ạ (конят).
  • Многосричните имена от мъжки род окончават на в множествено число: цръвỳле (цървули), нарòде (народи).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 113